Добре премерен ход

На фона на оживеното несъгласие с провежданата икономическа политика, заплахите за разцепление на мнозинството и намеренията за два отделни опозиционни вота на недоверие във връзка с АЕЦ “Козлодуй” оставката на председателя на парламентарната комисия по следприватизационен контрол Димитър Ламбовски на пръв поглед не произведе очаквания ефект. нето за неяснота в икономическата политика на правителството, действията по разделянето на контрола от приватизацията, протакането на избора на надзорен съвет и устройствен правилник на Агенцията за следприватизационен контрол показват очевидно нежелание за действия по отношение на следприватизационния контрол. А докато АСК се превръща в заложник на липсата на бюджетни средства и единомислие за ролята и методите на контрола, неустойките растат не само в предприятията, които се източват, а и във всички останали, които не са в състояние да изпълняват приватизационните си ангажименти.
Още преди месеци Ламбовски критикува бавната приватизация и забавянето на избора на надзора на АСК, както и малкия бюджет на ведомството, предопределящ ниската му ефективност. Според него фактът, че изготвеният от подкомисията доклад за приватизацията за периода 1993 до 2001 г. “отлежа” четири месеца без до този момент да бъде разгледан от парламента, е отстъпление от обещанията за прозрачност в приватизацията.
Оставката се появи по същото време, когато се разбра, че приватизацията на “Булгартабак” и БТК остават за следващата година. Едновременно с протестите си, че (в качеството си на следприватизационен надзорник) не е получил информация (за текущите сделки) за “Булгартабак” и БТК, Ламбовски принципно счита за погрешно законодателната власт да се намесва пряко в осъществяването на дадена сделка, тъй като това е в прерогативите на изпълнителната власт. Обаче нямало как законодателите да са безразлични към принципни въпроси като работните места например.
След като изводът от същия пренебрегнат доклад е свързан с поръчковото законодателство и политически протектираната приватизация, работните места просто не могат да бъдат убедителен мотив. Зад протеста срещу бездействието на мнозинството по-скоро стоят конкретни намерения. Разцепвайки НДСВ, първото откровено парламентарно лоби оттук нататък ще търси начини да реализира икономическите и следприватизационните си идеи, привличайки привърженици. Така че правителството трябва да се пази не само от обвинения в поръчкова приватизация, както предупреди екснадзорника, но и от обвинения в поръчково преразпределение на собствеността във вече приватизираните предприятия.

Елена Маркова
[email protected]