Петър Петров забива последния гвоздей в ковчега на Сибикар

Петър Петров - бивш шеф на “Сибикар карели елеватори” АД, е автор на една от най-срамните страници от печалната сага за смъртта на задграничните дружества на Балканкар. Бившият кадър на завод “6 септември” управлява дружеството от февруари 2000 г. до декември 2001 г., след което е повишен за изпълнителен директор на Балканкар холдинг в София. Петров е получил над 250 хил. лв. нетна заплата за 2001 г., сочат документите, с които “Софийски имоти” разполага. За около 2 години, докато е начело на най-старото задгранично дружество за кари (създадено през 1976 г. и близо 30 години най-успешното в Западна Европа), той успява да похарчи за лични нужди и луксозни стоки внушителна сума държавни пари. Равносметката: Сибикар е в ликвидация, а задълженията на предприятието към доставчици, банки и служители се изчисляват на близо 6 млн. ЕUR, от които над 1 млн. на българските заводи. Само на “Рекорд” - Пловдив, Сибикар дължи 350 000 ЕUR, на “Енергия” - Търговище над 90 000 ЕUR за батерии, на завод “6 септември” - 60 000 ЕUR, и на Балканкар холдинг - около 500 000 ЕUR. Тези пари никога няма да могат да се възстановят. При разпродажбата от страна на съдията по фалитите с приоритет в Италия са първо работниците, поосле пенсионните институти, след това банките и едва тогава останалите кредитори. Както и да бъдат продадени активите на Сибикар, повече от 3-4 млрд. лири няма да могат да бъдат събрани, твърдят запознати. България посмъртно няма да може да си вземе парите, категорични са те.
Точната сума на получените

трудови възнаграждения
на Петър Петров за 2001 г. възлиза на 268 893 439 италиански лири, което се равнява на около 268 хил. лв. Брутното възнаграждение на Петров за м. г. достига 470 хил. лв. И в това не би имало нищо лошо, ако получените от него средства бяха свързани с просперитета на Сибикар. На практика обаче е точно обратното. През първото тримесечие на м. г. Петров взима малко над 10 хил. лв. на месец. Неясно как през април сумата скача три пъти - до над 32 хил. лв. Въпреки финансовите затруднения на дружеството е предвидена и тринадесета заплата в размер на над 13 хил. лв. За Коледа бившия шеф на Сибикар си прави царски подарък - възнаграждението му е почти 44 хил. лв. Финансовото състояние на дружеството обаче се влошава, работниците остават без заплати и Петров не успява да инкасира сумата за тринадесетата и декемврийската си заплата. При бъдещото разпродаване на имуществото на Сибикар Петров може да претендира за “пропуснатите” заплати. Но най-скандалното в случая е, че през декември 2001 г. той вече

не е шеф на Сибикар, а се води на заплата там
Възнагражденията му се допълват от множество командировки и отпуски. От 264 работни дни през 2001 г. той е използвал общо 152 дни командировки и 381.88 часа отпуски. След средата на годината той увеличава драстично своите командировки и на практика отсъства от Сибикар. През юли Петров е в командировка за около половин месец - 14 дни, въпреки че през август предприятието традиционно затваря заради летния сезон. През септември отсъства заради командировки 26 дни. През октомври - 21 дни плюс 154.32 часа отпуска. За всичките 152 дни командировки той взима брутно възнаграждение в размер на 12 825 760 италиански лири, което е над 12 825 лв. Дължимите отпуски и отработените неделни дни възлизат бруто на над 57 375 лв.
През двете години, когато Петров е начело на Сибикар, той харчи над 10 хил. лв.

фирмени пари за лични нужди
и за покупка на луксозни стоки. Пътува до Испания, Франция, САЩ, Москва. Използва услугите на Австрийските авиолинии и Alitalia. Пазарува в най-скъпите бутици, отсяда в световноизвестни хотелски вериги. От банковото извлечение на фирмената кредитната карта на Петър Петров се вижда, че на 22 юни 2000 г. е пазарувал в италианския хипермаркет Centro Commerciale Emmezeta Aprilia за 2174 лв. На 11 декември 2000 г. той харчи 1200 лв. в бутик Savona Roma. На 7 юни 2001 г. си купува фотокамера от САЩ за почти 980 лв. От Hugo Boss е пазарувал на няколко пъти за внушителни суми. Според банково извлечение от кредитната му карта през American Express се вижда, че в Grand Hotel в Париж е похарчил почти 1300 лв. на 1 май 2001 г. На 27 май същата година вече е бил в Мадрид, където отсяда в реномирания Hotel Cibeles срещу 1800 лв. На 6 юни 2001 г. е в щатския хотел Marriott, където харчи близо 3300 лв.
Освен всичко друго по времето на Петров Сибикар плаща

скандални суми на български фирми за превод.
От издадена фактура с дата 15 март 2001 г. например се вижда, че са платени 250 лв. без ДДС за симултантен превод на ЕТ НАП-Найден Пещерлиев, София. На следващия ден - 16 март 2001 г., са похарчени други 300 лв. с ДДС отново за симултантен превод от италиански на български и обратно пак за същата фирма. Не е ясно защо задграничното дружество е ползвало подобни услуги в България. Сибикар продължава да плаща повече от богато на преводачески фирми.
През декември 2001 г. Петър Петров е изпратен в София и става шеф на холдинга, а на негово място в Сибикар назначават Ангел Александров. Последният не знае и дума италиански и въпреки това поема фирмата в Рим. Той е бил изпълнителен директор на холдинга, докато Петър Петров е бил начело на дружеството за кари в Италия. През тази година Петров е уволнен заради злоупотреби и на негово място е назначен Тома Траянов.
В началото на 2002 година

работниците и служителите в Сибикар
пишат няколко писма до търговския представител в посолството на България в Италия, до министъра на икономиката Николай Василев, до дъщерните дружества на Балканкар в България. Те сигнализират за тежкото финансово състояние на дружеството и за извършените нарушения в него.
Неправомерно се използват кредитните линии, които италианските банки отпускат въз основа на предоставени фактури за покупка на стока от доставчици, става ясно от писмата на работниците. В Италия възприетата търговска практика е клиентите да плащат стоката си след 90 дни. На база предоставена фактура от български завод производител за постъпили налични кари в Сибикар и фактура на името на клиента може да се иска кредитна линия от банката. След това кредитът се погасява директно от клиента на падежа след 90 дни. За да посрещне липсата на финансови средства обаче, дружеството прибягва към първоначално сконтиране на банкови разписки, след това на фактури и дори до сконтиране на издадени фактури за кари, без машините да са пристигнали в България. Случва се по фактури, по които банките са отпуснали средства, плащанията от клиента да се пренасочват към други банки и така се инкасират два пъти фактурите. Според работниците в Сибикар това не е било тайна за тогавашния изпълнителен директор Петър Петров. В същото време той възлагал възстановителни и строителни работи в предприятието въпреки тежкото състояние. Опитите за намеса от страна на персонала, включително търговски или административен, са завършвали със заплаха за уволнение, твърдят работниците.
На 11 април 2002 г. Обединено профсъюзно представителство в Сибикар изпраща ново писмо до министъра на икономиката Николай Василев с копие до търговския ни аташе в Рим и всички профсъюзни организации в Балканкар холдинг. В него се казва, че Петър Петров в качеството на управляващ директор на Сибикар е имал за цел да

осигури само своите лични възнаграждения
без да се грижи за дълговете на дружеството. Иска се намеса от страна на министерството за спасяване на дружеството. Изпращат се и счетоводната документация за заплатата на Петър Петров, за ползваните от него отпуски и командировки, както и списък за лично ползваните вещи, купени със средства на фирмата.
В друго свое писмо работниците дори настояват Петър Петров да върне неправомерно получените от него заплати в размер на 90 хил. лв. Въпреки че Петров постъпва на годишна заплата 128 хил. лв. и впоследствие тя дори му е увеличена с 30%, той взима значително повече за 2001 г. Той създава грешна представа, че дружеството има да взима около 1 млн. лв. от Италианския институт за пенсионно осигуряване /ИНПС/ за надвнесени суми преди години. В крайна сметка става ясно, че Сибикар е загубил това дело още през 1999 г. и тези пари няма да бъдат възстановени. По времето на Петров всякакви плащания за осигуровки на работещите са спрени.
За 29 март 2002 г. бе насрочено събрание на акционерите в дружеството, на което е трябвало да се обсъжда затварянето на предприятието. Събранието така и не се свиква, тъй като на 23 март в Сибикар влиза ликвидатор. През септември той внася в италианския съд искане за обявяването на дружеството във фалит и италианските магистрати го удовлетворяват. Това беше последното ни останало предприятие за кари в Западна Европа. По време на парламентарен контрол през юли вицепремиерът Николай Василев бодро заяви, че ще бъде направено всичко възможно предприятието в Рим да бъде извадено от ликвидация, без да си дава сметка, че това според строгите италиански порядки не е възможно.

Виолета СТОЕВА
[email protected]