Монополът в телекомуникациите падна. Ами сега?

, Новият собственик на БТК ще трябва да прекрати практиката бизнес-абонатите да субсидират домашните абонатиОт 1 януари формално отпадна монополът на Българската телекомуникационна компания (БТК) върху предоставянето на селищни, междуселищни и международни разговори и изключителните права за наети линии. На практика обаче монополът ще падне най-рано в края на март т. г., когато се очаква новият Закон за далекосъобщенията да бъде одобрен от парламента, каза шефът на парламентарната комисия по транспорт и далекосъобщения Йордан Мирчев.
До 30 юни БТК пък трябва да е сключила договори с други оператори за свързване на мрежата им с тази на телекома. Според разчетите на компанията до края на годината ще е готов и софтуерът на системата, която ще позволи достъп на конкурентите до линиите на БТК.
На теория абонатите вече могат сами да избират коя компания да им прокара телефон и чии услуги да ползват. В действителност обаче подобен избор се отлага поне до края на годината, тъй като в момента

няма правилаза конкуренцията на БТК
Дори новият Закон за далекосъобщенията да бъде приет до началото на март, предстои Министерството на транспорта и съобщенията да приема наредби към него.
А през това време операторите не знаят на какви условия трябва да отговарят.
Някои от тях вече са питали в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) как да постъпят и дали да искат лицензи, които впоследствие могат да се окажат ненужни. Самото лицензиране на операторите ще отнеме поне три-четири месеца, а дори мобилните оператори да решат да инвестират в изграждането на наети линии, са необходими поне шест месеца за съгласуване на проектите и издаване на разрешения за строителство.
От другата страна на темата за монопола на телекомуникационния пазар стои въпроса за

действителнатастойност на БТК
Въпросите кой има интерес да се бави приватизацията на телекома или инвестициите в цифровизация на мрежата му, отдавна превърнаха темата колко струва БТК в банален цинизъм.
През 1994 г. една международна инвестиционна банка изчислява, че стойността на БТК е някъде между $4 и $6 милиарда. През 1996 г. експертите отчитат, че цената на компанията е паднала с между $360 и $600 милиона, т.е. струва вече „едва” между $3.4 и $5.4 милиарда долара. По изчисленията на специалисти при последния опит за приватизация БТК е струвала 1.4 млрд. долара, но след година и половина преговори през 2000 г. договорената цена за 51% от телекома беше $600 милиона. От тази сума $200 милиона бяха за втрия GSM лиценз. Оценката на телекома към 30 юни 2002 г. е $350 милиона, очаква се новата оценка да е по-ниска.
През 1999 г. 35 % от Croatia Telecoms са продадени на Deutsche Telekom за 850 млн. долара, а през миналата година останалите 16%, които предоставят на телекомуникационния гигант мажоритарния пакет от компанията, бяха оценени на 500 млн. евро. Хърватска е с два пъти по-малко население от България (4,55 млн. жители), а броят на абонатите на телекома е около 1.7 милиона. Компанията е приватизирана по времето на бума на телекомуникационния пазар, когато се плащаше многократно по-високо независимо от реалните икономически перспективи на телекомите, а дигитализацията на мрежата й е 95%.
За 51% от акциите на Cesky Telecom консорциум от Deutsche Bank и датската TDC плати $1.8 милиарда, но освен, че 92% от мрежата на чешкия телеком е дигитална и чешката, и хърватската компания имат сериозен дял на приходите от мобилните си крила. Въпреки че БТК да има едно от най-високите покрития на населението в Източна Европа, по последна информация само 32% от мрежата е дигитализирана. За да бъде достигнато европейско ниво, в цифровизацията на мрежата на БТК трябва да бъдат инвестирани 450 млн. евро. На този етап БТК има ниска ефективност и конкурентност, за да може да се поставят условия пред инвеститорите, твърдят експерти. Бизнеспланът на “Вива венчърс” предвижда

инвестицииот 700 млн. евро в БТК
през следващите 5 години, въпреки поетият в офертата ангажимент за 400 милиона.
Ако се вземе предвид констатацията на Deutsche Bank, че през миналата година всички коефициенти, свързани с пазарната оценка на източноевропейските телекоми, са се обезценили с приблизително 20%, и факта, че кризата на телекомуникационния пазар принуди Deutsche Telekom да разпродаде част от придобитите компании, реализирайки огромни загуби, въпросът с цената на телекома ни се обезсмисля.
В крайна сметка каквато и да е реалната стойност на БТК, щом става въпрос за конкурс, важат предварително зададени критерии и правила. Печели онзи, който дава най-висока цена. А предлаганата от купувачите цена намалява, когато се поставят неценови ангажименти като работни места и осигуряване на програма за преквалификация.
Що се отнася до евентуалното предоставяне на GSM лиценз, търг за мобилна телекомуникационна мрежа от трето поколение (G3) у нас ще има през 2004 г. Тази технология позволява високоскоростен обмен на данни между абонатите на мобилната мрежа и видеовръзка между тях. Интересът към въвеждането й в страните в Западна Европа стана причина много от операторите да платят огромни суми за лицензиране преди около 2 години, което доведе до финансова криза в целия сектор. Макар да се предвижда освобождаване на честоти за изграждането на G3 мрежи у нас до средата на тази година, кризата в световен план не дава основания на експертите да прогнозират интерес към търга за избор на оператор.
В същото време според Закона за далекосъобщенията БТК е задължена да предоставя до края на 2004 г. всеобщопредлагана далекосъобщителна услуга (включително телефонни линии за всички, които поискат, и на достъпни цени). Много скоро след поява на реална конкуренция тя няма да може да печели от високи цени на междуградски и международни разговори и така да компенсира загубите от по-ниските цени на градските разговори и поддръжката на мрежата в слабонаселените райони, прогнозират експерти.

Основната сферана конкуренция на този етап
са цените на международните разговори, осъщестявани чрез Интернет от алтернативните оператори. В момента техните цени са около 40% от тези на телекома. Съвсем естествено, ако цените на БТК не бъдат ребалансирани (намаляване на международните и междуградските и увеличение на градските разговори и абонаментната такса) конкуренцията ще доведе до сериозно намаляване на международния трафик на телекома.
Интернет доставчиците, които отдавна са в очакване на свободен пазар, се притесняват от падането на цените на международните разговори през БТК, тъй като разчитат на разширяване на дела си именно тук. Освен това цената на връзката между потребителя и VoIP оператора ще се увеличава, тъй като градският разговор ще поскъпва и ще намали част от маржа, който имат VoIP доставчиците.
Законодателните изменения очевидно са в посока, различна от тази на свободния пазар, и по-скоро целят повече средства от приватизацията на компанията в бъдещ план, протестират алтернативните оператори. Те поддържат мнението, че БТК не търпи загуби или пропуснати ползи, тъй като IP телефонията прескача международните оператори, а телекомът може да предлага същите услуги в конкурентна среда, както в момента предлага Интернет. Според тях това разширяване на монопола не повишава цената на БТК, но спира развитието на свободния пазар на тези услуги.

Основно предимство за БТК
остава т. нар. “последна миля” - медният чифт, който представлява връзката между новите телекоми и VoIP доставчиците и клиентите. Тя още дълго време неминуемо ще минава през фиксираната телефонна мрежа на БТК. От началото на 2003 г. компанията трябва да предоставя медни чифтове на конкурентните оператори с целия им честотен капацитет. Това означава да се позволи използването на пълния потенциал на кабела, тъй като медта има много по-големи възможности за пренос, отколкото реално се използват за традиционната телефония (честотният спектър на пренасяния глас - до 4 KHz).
Но докато в публичното пространство се стигна до истерия по въпроса за цената на БТК и ограниченията в новия Закон за далекосъобщенията, се оказа, че не може да се разчита на факта, че изграждането на кабелна мрежа изисква много инвестиции и време, за да очакваме скоро нови оператори на фиксирана телефония. През седмицата стана ясно, че от “Булгаргаз” вече са поискали от КРС точно такъв лиценз (виж карето). Компанията ще ползва междувременно изградени мрежи. Намерението й е да конкурира БТК именно в печелившите сектори на бизнес услугите, където е твърде вероятно да предложи по-изгодни от тези на БТК цени. В тази връзка може да се очаква евентуална конкуренция на БТК и от страна на НЕК и БДЖ, които също имат изградени мрежи.

Елена Маркова
[email protected]