Приемането на ОГП в този му вид ще узакони престъпната реституция

Арх. Тангъров, кои според вас са основните проблеми в обсъждания в момента общ градоустройствен план?
Полемиката около новия общ градоустройствен план (ОГП) на столицата продължава. Проблемите са много и трудно решими. След 10 ноември 1989 г. се яви необходимост от по-реалистичен и функционален подход към устройството на столицата ни. Вместо това политикани и учени с доста слаби познания по европейско градоустройство обявиха, че няма нужда от такова.
Проведеният в началото на 90-те години конкурс за ОГП приключи още на първия етап. Кметът Янчулев и тогавашният главен архитект на столицата отмениха конкурса, за да може да се осъществи голямото разграбване на София.
Столична община не трябваше да допуска две основни неща: незаконна реституция, в ущърб на интересите на столицата (по главните направления, а не за всяко парцелче да се води борба) и абсолютна безумна приватизация на общински имоти, която при някои други пунктове не би била толкова страшна, но по основните направления е немислима. Разликата между псевдосоциалистическото и нормалното градоустройство на запад е тази, че последното гледа в по-далечна перспектива, много по-планово е и не се занимава с подробности. То фокусира вниманието си върху обществените интереси на града и на структурата му, като не реституира или приватизира 10 на сто от капитала си.
Това престъпно нехайство, което в много от случаите беше чисто престъпление и съзнателен рушвет, е на път да бъде узаконено именно с приемането на ОГП в сегашния му вид.

Бихте ли могли да дадете пример?
Един от големите примери беше Южния парк. Доказахме, че това е престъпна реституция и още по-престъпно парцелиране и създаване на нови общински парцели в най-хубавия парк на Столична община.

Защо се бърза толкова с приемането на ОГП?
Бърза се, за да се узаконят стотиците хиляди реституции и приватизации. Като пример пак може да послужи Южният парк. От служители на Столична община получихме документи, при които ясно се вижда, че там никога не е била правена регулация. Направената 21-а регулация е абсолютно незаконна, защото е извършена върху терен на Министерството на отбраната. Съществува протокол на съответното министерство, който констатира грабежите и изисква от съдилищата тези, които са заграбили имотите, в това число и тухларните фабрики, да ги възстановят.

Как е решен проблемът с комуникациите в подготвяния ОГП?
Там също има редица трудности. Важна е комуникацията на бул. “Владимир Вазов”, обходите и Първа задгарова, която не е Първа боклукчийска, а във всеки световен град е главната комуникация. Това са магистрали от І клас с непрекъснато движение, които разделят града на отделни градове - централен, източен, западен, южен, северен, северозападен град. Такава трябва да се направи южната хорда на Околовръстния път. Тя е главно заслуга на плана “Нейков”. В момента се кърпи, предимно с европейски пари. Признават, че това е магистрала І клас, но същевременно боядисват всичко в червено, защото и там трябвало да се узакони незаконното строителство. Друга магистрала от юг от І А клас не може да се направи. Втората, която я има, е “Тодор Каблешков”. По-благоприятната възможност е всяка хорда от ринга да действа в нейното направление и да се превръща в тангента. Това, което се изгради и всички видяха колко е хубаво, е бул. “Димитър Несторов”, с моста под бул. “Македония”. Шофьорите веднага хукнаха натам и пътя север-юг се отпуши. Пробивът на при бул. “Пенчо Славейков” и Пирогов чака 112 години, същото е и Данаил Николаев, където е връзката между северната и североизточната хорда. Това общинска политика ли е и къде са тези комуникатори, на които архитектите са козирували? Никъде по света комуникаторът не решава комуникацията, без да получи благословията от ръководителите на колектива, които не са комуникатори, но гледат организма “град” и целия регион около него в радиус 60 км.

Ще намалеят ли задръстванията по главните градски артерии?
Не, този проблем няма да бъде решен. Причината е, че катедра “Градоустройство” прекръсти една от задължителните фази при ОГП, наречена “Етапен план”, в “Оперативен план”. Този план не се показва и оттук не може да се види нормалната логика на развитие на града. Проблемът е, че всичко се решава на парче и много от парчетата се бият едно в друго.
Като пример може да вземем Мало Бучино. В момента се прави контрапроект, на този предложен от италианската фирма, спечелила търга. Той доказва, че много по-добро решение е да се мине между Горна баня и Суходол и оттам към коридори №4 и №8, след което да се изградят близките и средни хорди към Околовръстния път. Скандалното е, че се предлага изграждане на комуникация само на 16-18 м от минералната баня Княжево.
Важно е да се знае, че за по-ефективното ни интегриране в Европа е необходимо освен гумени коридори, да се изградят и ж.п. връзки, които да осигуряват скорост над 120 км. Това не може да се реши, нито по Владайската река, нито по Ихтиман, нито по Искърския пролом. Тогава за какво влизане в Европа говорим? Това няма да може да се реализира в рамките на 5 години. Но при всички случаи до 2020 г. това ще бъде нормално за Западна Европа. Този пункт въобще не съществува в ОГП.

ОГП синхронизиран ли е с развитието на метрото?
Общо взето се мъчи и там като че ли има най-малко грешки. Но самото метро също не отговаря на европейските стандарти.

Предизвикателство пред екипа, които изработва устройствения план, е озеленяването на столицата, което с всяка измината година намалява. Какъв е процентът на зелените площи, които трябва да бъдат изградени през следващите 20 години?
За съжаление самочувствието на ландшафтните ни архитекти няма абсолютно никакво покритие. Те не само че не защитават зелената система, а бързат веднага да я предадат, защото се интересуват само да вземат някое парково обектче и да правят архитектура. Ние сме свели озеленяването до жалките 6%. В ОВОС-а към градоустройствения план това е квалифицирано като “скандално”, но “нямало противоречия”. Трябва да се знае, че ОГП се прави за интересите на града, а не за поземлена спекула и обогатяване на корумпирани чиновници.

Откъде общината ще намери пари за реконструкция на териториите?
Това е изключително важен въпрос. Кметът Софиянски много се натиска за трети мандат, но първо - той не го заслужава и второ - няма интерес да го вземе, защото през тези години всички ще се натискат за пари и мероприятия. Причината е, че единственият текст, който беше свестен в ЗУТ, беше взетия от белите държави параграф “тогава, когато нива се превърне в парцел, половината от 10 или 20 пъти завишената стойност, се внася към градоустройството на общината, за да може тя да осигури на този парцел улици, канализация, водопровод, електричество, газификация, топлофикация, тротоари и тротоарни настилки.” Това са около 40% от стойността на сградите, и то в най-скромен социалистически вид.

Всички земи превърнати в ниви, не ги взеха собствениците на нивичките. Кой ще благоустройва това нещо? То или ще тъне 50 години в кал, или общината трябва да взема заеми и цялата столица да плаща удоволствията и кражбите на тези, които са създали новите квартали. Този параграф беше свален от покойния Лучников. Защо?
След като общината е профукала и е помагала за анти-столична реституция и за антистолична приватизация, какво може да направи сега?
Последното оръжие е строителният статут. Това особено се отнася за индуктираните зони. Те са взети от предприятията и стопанските министерства за жълти стотинки или без пари, без да им трябват. Общината обаче 13 години проспа да ги изключи от приватизация, защото те на тези предприятия не им трябват и на новите няма да са им необходими. Новите собственици обаче ще ги превърнат в парцели и ще ги продадат, не за жълти стотинки, а за хиляди долари. Със строителния статут не трябва да се разрешава на новите стопани на приватизираните предприятия да строят по цялата територия. Има си законови норми и градоустройствени принципи. Не може да застрояваш до дерето и вътре в него. По това също нищо не се прави и в ОГП също не се споменава, а това е главното оръжие в момента на запад.
Не случайно една от първите реализации в Дюселдорф е кръщаването на огромен лесопарк покрай притока на Рейн “Парк без територии”. Тамошните власти не позволяваха в границите на парка да навлиза строителство. Задължаваха собствениците това, което не може да се застрои, да се озелени. Общината с една мъдра политика и диалог успя да запази зелените площи.
Моето мнение е, че в никакъв случай не трябва да се бърза с узаконяването на ОГП, а да се даде възможност на хората, които имат съвсем нормални и критични бележки, да отразят алтернативата.

Милена БОГДАНОВА
[email protected]