2003 – година на пътните ремонти

, Строежите на автомагистрали - като Струма например, няма да продължат скороНай-очаквани от строителните предприемачи, но и по твърдо установила се традиция най-дълго отлагани са транспортните проекти по предприсъединителните фондове на ЕС. Процедурите по тях са най-тежки. Търговете се провеждат на няколко етапа. Особено трудно вървят по-големите инфраструктурни проекти за изграждане на автомагистрали, реконструкция на жп-линии или модернизацията на столичното летище. Преди да се стигне до последната фаза на избор за изпълнител, кандидатите се състезават в предквалификационни процедури. Само победителите в тях се надпреварват за изпълнението на проекта.
През тази година парите от предприсъединителните фондове и усилията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще бъдат насочени приоритетно към пътищата от четвъртокласната пътна мрежа. На този етап в Изпълнителната агенция за еврофондовете към МРРБ е отворила процедура за рехабилитация на 195 км от този клас пътища. В програмата са включени

28 общински шосета
в Централна и Североизточна България, които са в близост до Пазарджик, Хасково, Смолян, Кърджали, Търговище, Шумен, Разград, Варна, Добрич и Силистра. Крайният срок за подаването на офертите е 24 февруари. Най-важният критерий за избор на изпълнител ще бъде предложената цена, категорични са от МРРБ. Другата отворена тръжна процедура от строителното министерство е за избор на строителен предприемач, който ще се заеме с ремонт на сгради в 6 града. Постройките трябва да бъдат пригодени за

бизнесинкубатори
Помещенията се намират във Враца, Монтана, Кърджали, Мадан, Мездра и Белоградчик. Може да се кандидатства само за един лот (сграда) или за всичките щест. Крайният срок за подаване на офертите за реконструкцията на постройките е 3 февруари.

Изискваниятакъм кандидатите
обаче са твърде високи от гледна точка на статуса на родните строителни фирми. За да бъдат допуснати до класирането, кандидатите трябва да имат годишен оборот от 400 000 евро, ако са подали документи за един лот. Ако става дума за шестте сгради, оборотът съответно трябва да бъде 6 пъти по-висок, т. е. 2 400 000 евро. Освен това се изисква представянето на тръжна гаранция от 5 000 евро за всеки лот. Що се отнася до оферирането на цените, кандидатите трябва да съобразят, че ЕС не признава за разходи закупуването на земя и сгради, както и загубите от промяната във валутните курсове. Не се взема предвид и ДДС, тъй като бенефициентът може да го възстанови. При авансови плащания на грантовете в размер на 1 млн. евро се изисква обезпечение с финансови гаранции.
Колкото и тежки да са условията при малките проекти, нашите строители все пак биха могли да се заемат с изпълнението им. Когато става дума за големи инфраструктурни обекти обаче, на практика

българските фирминямат шанс
да спечелят търговете за изграждането им. Те не се вписват в условията на ЕС, на които трябва да отговарят кандидатите, за да бъдат допуснати до участие и да бъде разгледано предложението им. Заложено е например изискването фирмата поне веднаж да е работила по проект от подобен мащаб (за всеки е ясно колко български компании са строили гигантски обекти като Дунав мост-2 например). Кандидат-изпълнителите трябва да отговарят и на изискванията на европейската организация на консултантите и строителните инженери EFCA, както и на международната - FIDIC. На тези изисквания не отговаря нито една българска фирма, казват от Българската асоциация на архитектите, инженерите и консултантите, която членува във FIDIC. А и за строителите ни е почти невъзможно да се вместят в условията на ЕС за оборот и тръжна документация.
Дори големите ни фирми могат да участват в проектите, финансирани от ЕС, само като подизпълнители, тоест да усвоят едва 20 на сто от средствата. За да успеят да получат нещо и от останалите 80 на сто, които остават за главния изпълнител, те трябва да влязат в консорциуми с големите европейски фирми, които имат опит в подобни инфраструктурни проекти.

Виолета СТОЕВА
[email protected]