Парадокс по български

“Проблемът с липсата на жилище е широко разпространен в българското общество и засяга различни социални групи. Поне 2,5 млн. българи отговарят на условията за получаване на общинско жилище. Те живеят при по-малко от 15 кв. м. на човек от домакинство, което се приема за пренаселено жилище.“, каза Стефан Кръстев един от авторите на доклада “Дом за всеки мисия (не) възможна?“, цитиран от БНР и допълва: “Всеки трети българин, 30% от населението на България, съвсем официално определено от държавата, е в жилищна нужда.“

“Общините се единствените проводници на някаква обществена жилищна политика. Жилищната политика в България поне в последните 15 години е делегирана от държавата на общините и се разглежда като социален проблем, към който те са отговорни. Общините обаче почти не разполагат нито с финансови, нито с материални ресурси, за да се справят самостоятелно. Дори община като София, която има годишен бюджет от 2 млрд. лева, но има много ограничени инструменти за провеждане на социална политика в жилищната сфера.“

Разгледахме статистики как се променя броят общински жилища през годините. От 1993 г. насам, когато тези жилища са били 120 000 на територията на София, в момента те са крайно недостатъчни – по-малко от 9000, а имащите право на такова жилище, записани в картотетките само в момента, са повече от 10 000. Чакането за такова жилище продължава много дълго. Освен, че са много малко, общинските жилища често пъти се дават и в много лошо материално състояние.“