Русия не гледа сериозно на проекта Бургас-Александруполис

, Засега руснаците предпочитат да използват за своя нефтен експорт големи танкериОт средата на 90-те години на миналия век в България се надяваме да се реализира някой от многото големи инфраструктурни проекти. Един от тях е за нефтопровод между нашето пристанище Бургас и град Александруполис, разположен в най-източните части на Беломорска Тракия. Съоръжението ще е с дължина 300 километра. По неуточнени данни стойността на проекта е 600-800 млн. долара. Въпреки, че има немалък интерес от реализацията му, Гърция дълго време спъваше строежа. Гърците не бяха съгласни на равно участие с България и Русия. Може би донякъде вината е и в нашите политици, които не заеха по-твърда позиция, имайки предвид, че по-голямата част от трасето на петролопровода ще се намира на българска територия. Едва през май 2002 г. Гърция даде съгласието си за 33-процентно участие на България в петролопровода Бургас-Александруполис, но изисква впоследствие участието на трите страни да може да се преразгледа според привлечените от всяка средства в проекта.
Най-важното условие за реално бъдеще на проекта е да се осигурят достатъчни количества петрол, които да се транспортират. В началото, когато се роди идеята за нефтопровода между бреговете на Черно и Бяло море, големите надежди бяха насочени към руския петрол. След време се заговори, че по-големи количества черно злато ще идват от бившите съветски републики Казахстан и Азърбейджан. Почти едновременно с плановете за тръбата между Бургас и Александруполис, американците лансираха своя мегапроект за петролопровод между азерската столица Баку и турското пристанище на Средиземно море Джейхан. Вече повече от поливин век Турция е най-важният съюзник на САЩ в Югоизточна Европа. Логично е американците най-силно да подкрепят именно това трасе.
От друга страни

руснаците също не са много заинтересовани
от бързата реализация на проекта за петролопровод през България. Причините за подобно поводение са политически и икономически. Политическите са ясни - нашата евроатлантическа ориентация не се нрави на Москва. Много по-дълбоки обаче са икономическите причини, които карат Русия негласно да загърбва проекта, който тя преди близо 10 години лансира. В момента руските износители на петрол предпочитат да не зависят много от трасета, които са в периферията на Европа. И по съветско време най-големите петролопроводи на руснаците вървяха по оста Изток-Запад и доставките бяха основно към по-развитите страни от СИВ - бившата ГДР, Полша, Чехословакия и Унгария. През техните територии минаваше и транзитът към Западна Европа.
Днес руската политика не се е променила много. По тръбопроводната система на Русия (директно до Европа или руските пристанища) сега преминава и експортът на черното злато на вече независимите Казахстан и Азърбейджан. Преди около година държавната фирма “Транснефт” пусна в експлоатация нефтопровод с дължина от 2700 км. Той свръзва селището Харяги в Западен Сибир с балтийското пристанище Приморск (близо до старата руска столица С. Петербург). Капацитетът на съоръжението е 30 млн. т нефт годишно. При изграждането му са използвани скъпи технологии. При прокарването на трасето под р. Нева е изкопан тунел, дълъг 777 м, с диаметър 2 м. В него е монтирана тръба, широка 72 см, обвита в защитен кожух с диаметър 122 см.
Руските проекти за транспортиране на нефт

почти изключват трасета през източните Балкани.
Западното направление за износ на петрол се смята от руснаците за най-перспективното. То условно е разделено на два лъча - северен и южен. Северният е свързан с директни доставки на нефт към рафинериите на Полша и Германия. Южният е насочен към нашия полуостров, но към неговите най-западни части. Има идея да се свържат петролопроводите “Дружба” (от Русия до Чехия) с “Адрия”, достигащ хърватското пристанище Омишал. В този порт могат да акустират големи 500-хиляди тонни танкери. Избягва се и преминаването през проливите (Дарданелите и Босфора) между Егейско и Черно море. Реализацията на южното направление руснаците смятат за второстепенна, защото транзитът на нефт преминава през няколко държави - Украйна, Унгария, Словакия и Хърватска.
След атентатите срещу американците от септември 2001 г. Русия предложи на САЩ гарантирани доставки на петрол. Неотдавна шефовете на четирите най-големи руски нефтени компании - “Лукойл”, “Юкос”, Сибнефть” и “ТНК” подписаха меморандум за реализация на амбициозен проект за строителство на нефтопровод от западносибирските нефтени полета до северното руско пристанище от Мурманск, откъдето черното злато да се товари за експорт в САЩ. Стойността на мегатръбата се изчислява на 3-5 млрд. USD. Планира се съоръжението да бъде пуснато в експлоатация през 2007 г. Причината за подобни мегаломански проекти е руският

стремеж да се завоюва 13 на сто от американския пазар
на нефт. Към края на десетилетието руснаците имат намерението да увеличат експорта си на петрол до 10 млн. барела дневно. Сега износът на РФ е два пъти по-малък. Много специалисти спорят дали страната ще може да успее да осигури суровина за подобно скокообразно увеличение на износа. Руските петролни полета се намират главно в зони със суров климат, където добиването на черното злато е изключително трудно и скъпо.
В момента експерти правят анализи кой маршрут ще бъде най-удачен за реализация на мегапроекта. Предложени са два варианта. Първото трасе е с дължина 3 600 км и минава по маршрута Западен Сибир-Ухта-Мурманск. По-краткият маршрут е с дължина 2 500 км и свръзва Уса през Бяло море до Мурманск. По-дългият тръбопровод ще струва около 4,5 млрд. USD, а по-късият около 3,4 млрд. USD. Предполага се, че в първите години на експлоатация на съоръжението по него ще се транспортират по 60-80 млн. т нефт годишно, но капацитетът му ще е за 120 млн. т. Основни инвеститори на проекта ще са “Лукойл” и “Юкос”. Те са се ангажирали да дадат две трети от нужните финансови средства. След пускане на тръбата в действие тези две най-големи руски петролни компании ще осигуряват по 40 млн. т нефт годишно, които да бъдат транспортирани до Мурманск. Заедно с другите два нефтени гиганта в РФ “Сибнефть” и “ТНК” те ще доставят не по-малко от 60 млн. т петрол, който да преминава през новия нефтопровод.
Неотдавна България и Гърция подписаха меморандум за строежа на петролопровода между Бургас и Александруполис. Руснаците не си направиха труда дори да пратят свой представител, но казаха, че ще го подпишат по дипломатически път. В документа засега няма точка, според която Русия е длъжна да осигурява определени количества нефт.

Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]