Общинският посредник – последната надежда за по-добра администрация

, Въпреки, че лично директорът на “Софийска вода” изслушва оплакванията на абонатите си, в приемната на столичния обмудсман има оплаквания свързани най-вече с неправомерно високите сметкиБлизо година в София действа приемната на столичния омбудсман, известен на гражданите предимно като обществен посредник. Към него се обръщат столичани, които са минали през почти всички общински институции в търсене на правата си и които по една или друга причина не са доволни от получения краен резултат.
От началото на март до края на 2002 г. общо

365 жалби са постъпили
при Антоанета Цонева - столичен омбудсман. Жилищно настаняване, реституция и обезщетяване, незаконно строителство и преустройство са най-честите проблеми на софиянци. Оплакванията свързани с данъчната политика, екологията, градския транспорт, социалното подпомагане, са сравнително малко. Това донякъде е изненадващо като се има предвид невъзможността на повечето граждани да плащат непосилната, а и несправедлива такса смет и да се возят в частично обновения градски транспорт.
Проблемите около

жилищното настаняване
касаят най-вече възприетите административни практики и процедури от районните администрации. В преобладаващата си част жилищните комисии имат навика да съобщават решенията си чрез явяване на място на заинтересованото лице и поискване на акта от него в приемното време на отдел “Жилищно настаняване”. С оглед правото на заинтересования да обжалва съответния административен акт активна страна по уведомяването трябва да бъде комисията по чл. 9 от ППЗОС. Препоръката на омбудсмана е уведомяването да се извършва освен по възприетия начин и по пощата с обратна разписка. Задължение на административния орган е да уведомява гражданите.
Тормоз за софиянци е и начина, по който трябва да докажат, че не притежават собствен имот. Въведено е изискването заинтересованите да представят удостоверение от едно или няколко данъчни подразделения, че не са декларирали недвижими имоти. Издаването тези удостоверения също е свързано със заплащането на такси. Основателно се поражда въпросът колко данъчни подразделения трябва да посети гражданинът, за да получи съответните удостоверения, с които да убеди жилищната комисия, че не притежава имот на територията на страната. Някои данъчни подразделения вече са преустановили издаването на подобни удостоверения, което още веднъж идва да докаже несъстоятелността на подобна практика.
Част от жалбите са свързани с действия на администрацията във връзка с принудителното изваждане от имоти, които се държат без правно основание. Оплакванията са основно по повод реда и начина на връчването на заповеди в случаите, когато административният акт се залепва на върху обекта, подлежащ на изземване. Подобен начин на уведомяване, след който следва принудително изпълнение, поражда сериозни конфликти между заинтересованите и администрацията и често води до обвинения в самоуправни действия и намеса на прокуратурата.
Жалбите за

незаконно строителство
касаят случаи, в които гражданите се обръщат към отделите по контрол на незаконно строителство със сигнали и искания за проверка, но не получават отговор или липсва реакция от страна на администрацията, обяснява г-жа Цонева. Проблемът тук е, че гражданите трудно възприемат разпределението на правомощията по контрола на незаконното строителство между органите на общината и ДНСК и имат нагласа и очаквания за предприемане на действия от страна на общината, каквито същата не може да реализира по закон. От друга страна софиянци имат съвсем оправдано очакване районната администрация да осъществява текущ и превантивен контрол, като своевременното предприема мерки за констатиране на незаконното строителство. Налага се впечатлението, че контролната дейност на администрацията се осъществява преди всичко по сигнали.
Незаконното строителство на гаражни клетки в зелени площи и междублокови пространства, както и преустройствата в жилищни сгради е проблем, срещу който се изправя голяма част от обществото, но за съжаление действията, предприети от Столична община, са крайно недостатъчни. Според чл.23, т.3 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Столична община премахването на незаконно поставените съоръжения следва да се извърши от “определена по договор с кмета на София фирма или от районните служби на БКС, като дължимите суми се събират по реда на закона за държавните вземания”.
Районните администрации са изправени пред проблема кой да извърши премахването на поставените незаконно съоръжения, как да се обезпечат финансово мероприятията по премахването им, къде да съхраняват и как да охраняват демонтираните съоръжения. Според столичният обществен посредник решението може да се намери, като се актуализира Наредбата за реда и условия за поставяне на преместваеми съоръжения.
Столичани не са пропуснали да се оплачат и от начина, по който районните администрации се отнасят към тях. Недоволствата са основно срещу мълчаливи откази или непроизнасяне в срок по молби и жалби. Гражданите не познават добре Закона за административното обслужване на физически и юридически лица, затова част от работата на обществения посредник е свързана с предоставяне на консултации по прилагането на закона и възможностите за защита на законните права и интереси на гражданите пред администрацията. Практиката показва, че хората имат необходимост от повече и по-подробна информация за реда, организацията и видовете административни услуги, извършвани от районните администрации. Част от проблема може да бъде решен с изработването на информационни табла и справочници, съдържащи следната информация: вид на услугата, законово основание, срок за изпълнение, цена на услугата, длъжностно лице, отговорно за нейното извършване, и телефон за контакт.
През последните няколко години сред нерешимите проблеми на столицата е

отношението между столичани и монополистите
(“Топлофикация-София”, “Софийска вода”, БТК). Ежедневно гражданите като потребители на услугите на тези фирми поставят въпроси, свързани с отношенията им с тези дружества. Дейността на монополистите за съжаление е извън компетенциите на обществения посредник и по подобен род жалби гражданите могат да бъдат само консултирани и насочвани, поясни Цонева.
Очакванията на столичани са да се създаде общински орган или независима организация, упълномощени да посредничат при разрешаването на конфликти с общинските дружества, предоставящи обществени услуги. Поставя се въпросът за засилване на контрола върху дейността на общинските търговски дружества.

Милена БОГДАНОВА
[email protected]