Без спешен ремонт 1/5 от жилищата у нас ще станат необитаеми

, Много от блоковете - гордост на соцстроителството, са с лошо поддържани входове и общи помещенияАко не се пристъпи към незабавен ремонт на остарелия жилищен фонд у нас, близо 1/5 от домакинствата до пет години ще остане без покрив, тъй като жилищата ще станат негодни за обитаване, сочи проучване на агенция “Медиана”. Домовете на една трета от семействата пък се нуждаят спешно от ремонт на канализацията, покрива, електрическата инсталация, но собствениците нямат средства за подобно начинание.
Около 30 на сто от жилищния фонд у нас вече е в плачевно състояние. Гордостта на соцстроителството - жилищните комплекси с преобладаващи панелни блокове, постепенно се превръщат в нашенски, несъмнено по-лош вариант от нюйоркските гета Харлем и Южен Бронкс. Почти навсякъде могат да се срещнат течащи тавани, стряскащи тъмни входове, полуразрушени стълбища, изкъртени и изподраскани стени, осеяни с разнокалибрени боклуци ексзелени площи.
Поради факта, че България е сред страните с най-висок процент частна собственост върху жилищата, държавата още в началото на т. нар. преход си “изми ръцете” и остави на собствениците грижата за жилищния фонд. Тя обаче “забрави” да се погрижи от своя страна за необходимата нормативна уредба, съобразена със специфичните условия у нас, която да обезпечи полагането на нужните грижи за жилищния фонд от страна на гражданите. Много от жилищните блокове са оставени без ток и вода, че и без асансьор, без да споменаваме за по-едри ремонти като вътрешно и външно боядисване, поправки на покриви и др. поради простата причина, че домсъветите не са в състояние да съберат необходимите суми за общи нужди. Част от обитателите поради най-различни - обективни и субективни причини, не плащат своя дял.
Резултатът се материализира в няколко разцепени блока, сред които най-пресният пример е печалният блок 208 в кв. “Надежда” в столицата. Подобни инциденти тепърва ще се множат, вещаят мрачно социолозите. Това е закономерното последствие от над 10 години експлоатация на жилищния фонд без никаква поддръжка и рехабилитация.
За поддръжката на средностатистическато жилище у нас са необходими амортизационни отчисления в размер почти на един наем (не общински), са изчислили специалисти. При нарастващите плащания за здраве, пенсия, образование на децата, данъци и такси пари за поддръжка на дома просто не се заделят. И жилищата логично се рушат.
Едва ли скоро икономиката в България ще дръпне дотолкова, че финансовият статус на населението като цяло да се промени драстично към по-добро. Трудно е да се допусне и хипотезата, че държавата ще поеме отговорност за финансиране поне на част от рехабилитацията на “частния” жилищния фонд.

Изходът
В определени среди се коментира “пазарната” възможност хората, които не могат да поддържат жилищата си, да ги продадат и да се изнесат или в селата, или под наем. Колабиралото ни и бедно откъм перспективи земеделие прави първата възможност хипотетична. Втората си е направо невъзможна като дългосрочно решение - гражданите ще плащат наем до момента, в който парите от продаденото жилище свършат. Това са в най-добрия случай няколко години. Разбира се, тук стои и въпросът дали въобще ще успеят да продадат неподдържаното си с години жилище, по правило намиращо се в непривлекателен квартал с лоша инфраструктура, населелен най-вече с безработни.
Друга идея, витаеща в публичното пространство, е отказ от собственост срещу поддръжка и право на собственост. Това решение би било неприемливо за почти всички днешни собственици.
Да се говори за някакъв вид безлихвени кредити също не е логически издържано - те трябва все пак да се връщат, а хората не разполагат със средства за погасяването им.
При всички случаи, ако държавата не иска да се стигне до унищожаване на значителна част от жилищния фонд, огромно множество от бездомници и обитатели на рушащи се сгради, трябва спешно да се потърси политическо решение на проблема. В Европа, към която, уж Божем сме тръгнали, ангажимента на отделните държави към жилищните проблеми на гражданите е с по-големи традиции. Там жилищната политика е детайлно развита и никой не си и помисля да отправя обвинения към правителствата, че изневеряват на пазарните принципи. Поддръжката и рехабилитацията на жилищните сгради е сред приоритетите на повечето “бели” страни. В Белгия са се спрели на варианта ипотекарни кредити при облекчени условия. Във Франция кредитирането на поддръжката на сградния фонд върви в пакет с помощи и данъчни облекчения срещу определени задължения на собствениците. В Германия общините субсидираха санирането на панелите (там въпросът със собствеността стои другояче).
Проблемът с липсата на средства за поддръжка на частния жилищен фонд трябва да се изчисти сега, а не утре или в скоро време. За да не се окаже, че отново сме се окопитили, когато колата се е преобърнала и “частният” въпрос се е превърнал в държавен.

Виолета СТОЕВА
[email protected]