1,450 млрд. лв. са необходими за изграждане на пътищата

Европейските транспортни коридори може да ни заобиколят За да може пътната инфраструктура в страната да отговори на европейските изисквания, до 2005 г. в нея трябва да бъдат инвестирани 1.450 млрд. лв. Това съобщи шефът на Изпълнителна агенция "Пътища" Павел Диковски. Отпуснатите за тази година средства от бюджета за капитално строителство и основен ремонт на пътища за агенцията обаче са само 8 млн. лв. Основен ремонт на 1 км път струва 1 млн. лв. Така страната ни никога няма да построи своята част от четирите трансевропейски транспорт и коридора, които минават през нейна територия, категорични са от пътната агенция. За ремонт на пътищата за 2002 г. са заделени 53 млн. лева, необходими обаче са 90 млн. лева.
Състоянието на българските пътища е далеч от равнището на ЕС, по данни на Изпълнителната агенция "Пътища". Пътната мрежа на страната обхваща 19 007 км, от тях 14 005 км са негодни за стандартите на ЕС, твърдят от пътната агенция.
Така в момента у нас не е построена изцяло нито една от общо проектирани магистрали ­ "Хемус", "Тракия", Марица", Струма", Черно море", "Люлин" и "София -Ниш". Неотдавна постигнахме съгласие със Сърбия и Черна гора търговете за изграждането на магистралата в двете страни да бъдат обявени едновременно. Със строителството є ще бъде завършен най-краткият път от Европа към Централна Азия по трасето Берлин­ Прага -Будапеща­ Белград­ София ­ Истанбул.
Балканските ни съседи обаче имат други идеи за трасетата на транспортните коридори, които могат да направят моста при Видин Калафат една скъпоструваща, но ненужна инвестиция.Едва през миналата година пък Македония подписа споразумението за изграждането на коридор №8 от Бургас до албанското пристанище Дуръс. Гърция пък направи проблеми със строежа на граничния пункт "Маказа", чието строителство на нейна територия тръгна едва през тази година.
Според доц. Васил Дойков от Великотърновския университет, Румъния прави всичко възможно да осъществи транспортния коридор Букурещ-Констанца със строежа на мост на Дунав при Браила-Мачин. Така пътниците и товарите по трасето Малмьо ­ Гданск ­ Варшава ­ Лвов ­ Черновци ­ Сучава ­ Браила -Русе -София­ Кулата до Егейско море, ще бъдат отклонени към румънското пристанище Констанца, смятат българските експерти. До румънската Констанца достигат и товари по дунавския воден път, който е европейски Коридор 7, чрез канала Черна вода ­ Констанца с насока през Грузия към Азия по Пътя на коприната, твърди Веселин Дойков. Той напомня, че Румъния възнамерява да завърши строежа на канала Букурещ ­ Дунав, дълъг 83 километра, по река Арджеш до град Олтеница срещу Тутракан. Коридор 7 ­ Дунавският воден път, е златна даденост за страната ни, но се използва от България само 10%.
Товари от Западна Европа по еврокоридор №7 Рейн ­ Майн ­ Дунав биха могли да се транспортират до Черно море по жп линията Русе ­ Варна и оттам към Украйна, Русия, Грузия и централноазиатските страни, но за жалост България е единствената от дунавските държави, която няма подходящи кораби за плаване по европейските канали и така сама си е затворила Коридор 7, констатира статията. В нея се оценява, че за Коридор 8 само се приказва, а в същото време Македония модернизира пътищата единствено в посоката север-юг, като не включва тези към България.