10 Юли, 2003 00:00 938 0

Александър Божков:Некадърност и разнобой спират приватизацията

  • приватизацията-
  • сделки-
  • трябва-
  • които-
  • никой-
  • приватизация-
  • защото-
  • политика-
  • агенцията-
  • предприятия-
  • политически-
  • бъдат-
  • правителството-
  • сделка-
  • кабинета-
  • върху-
  • купувач-
  • бързо-
  • повече-
  • затова-
  • прокуратурата-
  • направи-
  • сключени-
  • големите-
  • икономическата
, Александър Божков е съпредседател на УС на центъра за икономическо развитие
Г-н Божков, как ще коментирате промените в кабинета, които премиерът Сакскобургготски започва? очаквате ли промяна в икономическата политика на правителството?
- Разглеждам изявлението на министър-председателя в чисто политически, а не в икономически план. Ако той искаше да прави промени в икономическата политика, той щеше да обяви, че ще сменя икономическия екип, а не ръководството на парламентарната група на НДСВ. Затова съм склонен да приема тези промени в групата и по-късно в правителството не като израз на някаква нова политика или за нейното подобряване, а като някакво разместване на пластовете вътре в НДСВ с цел изваждане на по-преден план на хора, които биха били полезни за кампанията за местните избори, не на такива, които биха се занимавали по-добре с икономическата политика на кабинета. Мисля си дълбоко в себе си, но мога и да греша, защото е опасно да се правят краткосрочни прогнози, че е напълно възможно Николай Василев да остане, защото не влиза някъде в сметките на политическите игрички на НДСВ. Той е толкова безполезен във всяко отношение, че дори и там е безполезен и безвреден. С други думи, промените в правителството няма да имат като изходен пункт неуспехите в икономическата политика. Става дума за удължаване на царуването на Симеон.
Приватизацията се отчита като най-големия неуспех на кабинета през двегодишното управление. Защо според вас няма сключена нито една сериозна сделка и къде са причините за провала?
- Сключените сделки за малки и средни предприятия също са минимален брой. Приватизацията през 2003 г., пък и през 2002 г. отдавна вече не е политика, а процедура, практика. Когато си на края на приватизацията и са ти останали действително най-сложните, но малко на брой предприятия, би трябвало да извлечеш най-доброто от досегашния опит. Какво направи икономическият екип на НДСВ? Той отрече досегашния опит, обяви го за порочен, вреден, корумпиран, неефективен и т. н. Публично се дистанцира от него не само като законова база, но и като хора, подмени изцяло приватизационния екип на всички нива, ликвидира звената за приватизация в министерствата и това беше основната му грешка. Беше написан един нескопосан закон от хора, които през живота си не са продали нито едно предприятие. Занимавали са се само с критикуване на приватизацията, без никога да са влизали в дълбочината на процеса и да са разбрали сложността на процедурите. За изпълнението на този закон също бяха назначени хора, които никога не са раздържавявали. Така и като нормативна база, и като изпълнители приватизацията започна отначало, при това с лош закон и некомпетентен екип. Е, как няма тогава да има провали. Все едно да се върнеш в 1993 г. и да се оплиташ като пате в кълчища от неяснотата на процесите.
Но нали точно този кабинет си постави амбициозни цели - да завърши приватизацията много бързо?
- Когато си поставиш за цел на тази основа да приватизираш БТК, Булгартабак, ЕРП, флотовете - очевидно е, че няма да имаш просто интелектуалните сили да организираш една сделка както трябва, да организираш тоя сложен комплекс от взаимоотношения, които са налице, не когато се приватизира едно обикновено промишлено предприятие, а цяла инфраструктура като телекома или цял отрасъл, какъвто е случаят с тютюневия холдинг. И виждате какво се получи - каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи.
Вие казвате, че приватизацията се е свела до процедура. Не се ли получава парадокс, че сега Агенцията за приватизация се е превърнала в технически изпълнител, който е ограничен от политически решения - било в кабинета или между партиите от управляващото мнозинство?
- С този въпрос вие пренасяте разговора ни върху следващия още по-важен проблем - извън процедурата. Агенцията за приватизация трябва да бъде технически орган. Тя трябва да бъде абсолютно безпристрастна политически, да осъществява процедурите по продажбите на предприятията. Политическата воля за приватизация трябва да идва от общата политическа воля на правителството и на парламентарното мнозинство. Когато има такава воля, кабинетът и мнозинството упражняват натиск за бърза и качествена сделка. Когато политическата воля отсъства или е разнопосочна, тогава няма кой да притиска АП, а известно е, че чиновникът никога не бърза да работи, защото колкото повече работи, толкова повече греши. Затова, от една страна, никой не притиска АП да приватизира бързо - става дума за малките и средните сделки. Виждаме и резултатите колко са отчайващи. В агенцията никой не бърза да се занимава с нищо друго освен с натиска, който се упражнява върху нея за големите сделки.
Можеха ли и може ли да се случат големите сделки, или изначално са обречени при това правителство?
- Големите сделки биха станали, ако натискът беше еднопосочен. Но когато единият коалиционен партньор в правителството харесва единия купувач, а другият партньор - другия купувач, когато в рамките на единия коалиционен партньор пет различни фактора харесват пет различни неща, тогава АП наистина се обърква и не знае на кой господ да се кланя.
Затова няма резултати и при големите сделки, още повече че хората, които би трябвало да бъдат политическите тояга и морков над агенцията, вместо ясно да декларират политическото решение и да не се бъркат в техническата страна на въпроса, започват пряко да се месят точно там. Продължавам да твърдя, че приватизацията е политически процес и независимо дали е провеждана в Англия, Франция, Чили или България, тя е плод на определено виждане. Тя не е сделка, която трябва и може да бъде извършена на база манталитета на хора, които идват от търговските и инвестиционните банки и броят успехите си по броя сключени сделки, а не от провеждането на определена политика. Знаем всички, че когато дойдоха в България още в предизборната кампания, юпитата от Лондон казаха, че приватизацията трябва да се завърши максимално бързо, като не говореха за нея като за политически процес, а изброяваха определени сделки. Те си дойдоха в страната с потенциалните купувачи в главата. Мислеха си, че АП ще обяви процедурата, ще подготви там някакви документи, те ще си извикат техния купувач, с който са се разбрали отдавна, той печели конкурса, взема предприятието и въпросът приключва. Оказва се, че изобщо не е така. Първо, купувачът, който си измислиха, се разбра, че не иска да купува...
Говорите конкретно за сделката за БУЛГАРТАБАК?
- Да, те си мислеха, че като са министри, могат да бъдат много по-убедителни. Оказа се, че на този свят
Не се намира някой, който да иска да купи и производството на тютюна, и преработката му, и производството и търговията на цигари, и задграничните дружества.
и да реши техническите, демографските, социалните и прочие проблеми на турците. Инвеститорът просто иска да си купи цигарена фабрика или складове за тютюн. Това беше ясно още при първия опит за продажба на Булгартабак и този опит беше натрупан в агенцията. Оказа се още през 1999 и 2000 г., че никой не иска да купи холдинга нацяло, но те продължиха да си обикалят кандидатите, които си познаваха от Лондон, и да ги убеждават. Отсъствието на административен и на чисто приватизационен опит всъщност ни доведе до положението да нямаме приватизация. Още повече че никой не мислеше през тия две години да направи процеса наистина по-прозрачен. С палиативни мерки и декларации това не става.
Най-честите оправдания за блокираната приватизация са обвиненията към съдебната система. В нея ли е причината?
- Абсолютно същата съдебна система, която не съм забелязал да има някакъв цвят, действа и е действала еднакво възпиращо върху приватизационните апетити на различни правителства досега. Спомняме си първата нашумяла прокурорска намеса в приватизацията на хотела в Горна баня. Директорът на столичната агенция за приватизация Иван Димитров дори беше допреди половин година с взет задграничен паспорт.
Вие също си имахте подобни проблеми.
- Да, като политически отговорник за приватизацията в България и срещу мен имаше атака от страна на прокуратурата, затова не може да се каже, че съдът и прокуратурата са настроени сега специално към това правителство. Факт е обаче, че докато аз бях министър, в Министерството на промишлеността бяха сключени 1025 приватизационни сделки, уредени бяха няколко хиляди реституционни преписки, а неколкостотин предприятия влязоха в процедура на ликвидация, с техни активи са извършени огромен брой сделки. До момента в прокуратурата има три дела срещу мен и още толкова следствия и дела към няколко ликвидатори и към единия от заместниците ми. Това е пренебрежимо малко спрямо общия брой сключени сделки по мое време, което показва, че те са били законни, правилни и неатакуеми пред съда. Там, където са били атакувани, прокуратурата е установила, че няма основание за завеждане на дело... Сега всяка по-голяма сделка на АП финишира в съда, което показва, че юридическият състав на агенцията е толкова слаб, силен е нерегламентираният натиск върху АП да извършва незаконни действия, че всеки прокурор и съдия намира очевидни нарушения на закона. Впрочем и без специална подготовка всеки депутат, журналист или анализатор вижда това.
Последните данни от отчета на АП за шестмесечието на т. г. показват едва 32 сключени сделки за мажоритарни пакети при план от 145 и 53 миноритарни продажби при план от 900. Вашият коментар?
- Смятам, че би било доста едностранчиво да се прави паралел с предишни години по отношение на броя на сделките. Трябва да се знае, че са останали т. нар. боклуци. С изключение на петнайсетте големи инфраструктурни предприятия в голямата си част останалите са губещи фирми, които не бяха приватизирани в периода 1997-2000 г., защото никой не искаше да ги купи. Ами ние продадохме стотици предприятия на РМД-та именно защото никой не искаше да ги купи. Даже упражнявахме един не особено почтен натиск към директорите им да избират - или да си спретнат бързо РМД и да купуват, или ликвидация. В повечето случаи хората и ръководствата вярваха, че предприятията имат някакво бъдеще, събираха се, организираха РМД и купуваха, защото нямаше друг кандидат. От останалите сега предприятия, влизащи в годишния план, трябва да се види колко изобщо си заслужават да са в него. Никой не прави този анализ.
какво трябва да се направи според вас?
- Щом до юли 2003 г. не са продадени, те трябва да бъдат еднократно предложени и след тримесечен срок, ако не се яви купувач - директно да отидат в ликвидация. Да не говорим, че повечето от тях са само имена и табели. Колкото до миноритарните пакети, те трябва веднага да бъдат хвърлени на търговете на бившия Център за масова приватизация, който кой знае защо беше затворен и сега АП се натовари и с тая работа. Ако пък никой не иска да ги купи,държавата безвъзмездно да ги прехвърли на мажоритарния собственик защото те висят по безсмислен начин като нейна собственост и носят пасиви. Ако управляващите следваха собствената си предизборна програма, към края на 2002 г. трябваше да са приключили с приватизацията, а фактически за тези две години те нищо не са продали.
Очаквате ли проблеми и при приватизацията на ерп, флотовете? Ще бъдат ли продадени според вас?
- Не и от това правителство.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА