Иван Хиновски: Процедурата за "Белене" може да за буксува

В края на 2002 г. Министерският съвет реши да размрази строителството на АЕЦ "Белене", след като спря първи и втори блок на АЕЦ "Козлодуй". Енергийното министерство изпрати покани до всички големи производители на ядрени реактори. През април тази година чешката компания "Шкода", американската "Уестингхаус", канадската "Атомик енерджи оф Канада лимитид", френско-германската "Фраматом" и руската "Атомстройекспорт" обявиха интереса си към доставката на реактор за новата централа. След анализ на предложенията им ще бъде взето решение за типа реактор и мощността му.
Преди месец НЕК без конкурс възложи изработването на техническото задание на консорциум "Белене", в който участват "Риск инженеринг", "Атоменергопроект" и "Енпро". При затварянето на глава "Енергетика" в преговорите с ЕС през есента на миналата година България договори партньорска проверка от Групата по ядрени въпроси на ЕС за нивото на безопасност на трети и четвърти блок. При затварянето на главата беше поет ангажимент за предсрочно затваряне на двата малки реактора. Друго условие беше проверката да бъде проведена преди окончателното приключване на преговорите, за да може според резултатите от нея главата да се предоговори. Миналата седмица енергийният министър Милко Ковачев обяви след среща с италианския си колега, че проверката ще започне през ноември.
От 1 юли Италия пое председателството на ЕС. Проверката и нейният обхват предизвикаха различни коментари на енергийни експерти. Председателят на Агенцията за ядрено регулиране Емил Вапирев заяви, че обхватът на проверката включва контрола и готовността на България да затвори предсрочно двата реактора, без да се проверява нивото им на безопасност. Милко Ковачев обясни, че проверката ще се занимава и с оценка на състоянието на реакторите, екологичните проблеми и въпросите, свързани с обработката на отпадъците от централата.
Междувременно беше създадена междуведомствена работна група към Министерския съвет, която предложи да изработи позиция за консултации с ЕК за последиците от предсрочното извеждане от експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй". Докладът с предложенията на групата се очаква да бъде обсъден от правителството утре. Групата предлага двата реактора да работят, докато бъде построена АЕЦ "Белене". Според групата ЕК е необходимо да ускори стартирането на проекта за независима оценка на последиците от предсрочното извеждане на блоковете. Очакванията са, че оценката ще е готова до края на 2003 г. Групата предлага България да поиска средства за компенсиране на последиците от предсрочното извеждане.
Иван Хиновски е бивш изпълнителен директор на НЕК и член на съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй". Той е първият управител на "Атоменергопроект". През миналата година беше избран за председател на Българския енергиен форум - неправителствена организация с участието на енергийни експерти и учени.
____________________________________________________, Иван Хиновски член на съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй"
Г-н Хиновски, как ще коментирате предложението на междуведомствената работна група към Министерския съвет трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" да работят, докато бъде изградена АЕЦ "Белене"?
- Много бих искал. Силно желая блоковете да работят по-дълго и няма ядрен енергетик, който да не иска това. Много малко вероятно след проверката да стане възможно предоговарянето на нови срокове за малките блокове. За Европа това са две различни фази за развитие на два различни проекта. Можем да очакваме, че Европейският съюз ще отпусне средства за изграждане на нова ядрена мощност, ако покажем, че тази мощност ни е необходима. Румъния например получи средства от ЕБВР за частично финансиране на проекта за втори блок на АЕЦ "Черна вода".
Може ли резултатите от партньорската проверка да се използват за предоговаряне на нови срокове за трети и четвърти блок?
- Много трудно. Знаейки редица факти от Европейската комисия за настроенията около малките блокове на АЕЦ "Козлодуй", е много малко вероятно.
Как приемате идеята на ваши колеги-експерти трети и четвърти блок да бъдат дадени на концесия за извеждането им от експлоатация?
- Можеше. За концесия на малките блокове можеше да се говори до затварянето на глава "Енергетика" в преговорите с ЕС. Със затварянето на главата България е поела ясни ангажименти и концесията им би представлявала отказ от изпълнението им.
Нужна ли е на България нова ядрена мощност?
- Да, но не по този начин, по който се подготвя проектът. Опасявам се, че начинът, по който започва процедурата, може да доведе до забиването му в глуха улица. В специализираните медии за енергетика в Европейския съюз все по-често се срещат не съвсем оптимистични прогнози за баланса на генериращите мощности на либерализирания пазар в ЕС след 2010-2012 г.
Трябва да се отчитат и рисковете за инвеститорите от либерализацията. При подготовката на проекта трябва да се премине през седем етапа, който подробно описах в списание "Енергетика и бизнес". Първата стъпка е легитимацията на проекта "Белене", ясното му позициониране в Националния план за развитие на сектор "Електроенергетика" с минимални разходи и избор на независим консултант по оценката му. Това са разработване на национален план за развитие на енергетиката с минимални разходи от НЕК, обявяване на намерението за строежа на "Белене" и покана към доставчиците на оборудване, решение на правителството за стартиране на строителството, определяне на ролята на държавата, избор на доставчик на оборудването и подготовка на практическия старт на проекта.
Например Румъния загуби две години, за да докаже необходимостта от втори блок на АЕЦ "Черна вода" пред международните финансови институции. В тази първа фаза рефлектират намеренията на страната за поддържане на баланс на мощност. Националният план трябва да докаже конкурентоспособността на проекта в сравнение с други проекти. Това е единствената възможност "Белене" да бъде приета от международните финансови институции.
Какво представлява националният план?
- Той трябва да се основава на стратегията за развитие на икономиката, прогнозата на потреблението на електроенергия в страната и региона минимум до пуска на първия блок на новата ядрена централа. Документът трябва да разглежда и възможностите за покриване на потребностите от електроенергия включително и от внос.
Държавата как би могла да участва в строителството на новата централа?
- Има три групи проекти. Едната са стопроцентови държавни, в която група попада АЕЦ "Черна вода". Втората група са частни реинвестиции на големи ядрени оператори като например строежът на ядрени мощности във Финландия. Третата група са проекти с участие на държавата и частен инвеститор. Засега остава открит въпросът кой строи АЕЦ "Белене" - енергийното министерство, НЕК, компанията Х. За да се институционализира проектът, трябва да се учреди дружество на бъдещия инвеститор. В него акционери са електропроизводственото предприятие, инженерингова организация. Това дружество първоначално трябва да получи държавно финансиране. Впоследствие дружеството организира конкурс, избира консултанта и ще се трансформира в собственик на съоръжението или ядрен оператор. Възможно е "Белене" да бъде регистрирана като обособена част от "Козлодуй".
Ако се намери инвеститор, който да дойде с един милиард долара и да заяви, че иска да завърши "Белене", това би било най-добрият вариант. Разбира се, в този случай вероятно инвеститорът ще поиска държавни гаранции, но много важна ще е и цената на електроенергията от новата централа, защото в крайна сметка тази инвестиция ще се плаща от крайните потребители.
Как ще коментирате предложението да се взриви площадката "Белене"?
- Не можем да преминем към строежа на нова централа без лиценз на площадката. Трябва да се получи ясна оценка на площадката. През последните пет години процедурите за лицензиране на площадки за нови ядрени мощности се усложниха. Агенцията за ядрено регулиране трябва да проведе процедурата по лицензирането й. Освен това още на първия етап при подготовката на проекта трябва да бъдат проведени консултации с Държавната комисия за енергийно регулиране за процедурата за съгласуване на проекта и бъдещото му лицензиране.
България може ли да запази позициите си на износител на електроенергия в региона, както е записано в енергийната стратегия?
- Независимо че България стана член на Обединената европейска система (UCTE-2) през тази година, по договор тя е задължена да изгражда и поддържа устойчив собствен баланс на мощност. Запазването на тази позиция може да се реализира с ефективна и балансирана инвестиционна политика. България в бъдеще не може да разчита само на сегашните си мощности.
Ако това не се направи по различни причини, страната няма да може да изпълни тези функции от гледна точка на надеждността. Затова проектите в комплекса "Марица изток" са изключително важни за страната. Тук трябва да поставим и един добре подготвен проект за ядрена мощност след 2010 г. Институционната подготовка ще продължи две-три години. Европейската практика на някои ядрени проекти е четири години за изграждане - от старта до приключването.