Бункерът на Тито

 Свръхсекретният комплекс недалеч от Сараево е струвал 4.5 млн. долара и е замислен като команден щаб на Тито в случай на ядрена война. Изграждането му е отнело цели 26 години, но съоръжението никога не е било използвано, се посочва в публикация на Deutsche Welle.

Противоатомното скривалище недалеч от Сараево не е обикновено убежище, а гигантски подземен свят, построен за някогашния югославски ръководител Йосип Брос Тито. Той обаче не успява да стъпи нито веднъж в него, защото по-малко от година след като бункерът е завършен, Тито умира през 1980-та, а Югославия се разпада и без атомна война.

“Военно съоръжение Д-О”, каквото е било кодовото име на най-сложното и най-голямо противоатомно скривалище в бивша Югославия, сега за първи път отваря врати за широката общественост с изложба на съвременно изкуство, посветена на Студената война. При посещенията с екскурзовод човек научава и доста интересни подробности за историята на бункера. Полковник о.з. Шериф Грабовица развежда посетителите из подземния свят и разказва как той и неколцина други военнослужещи, ползващи се с пълно доверие, били натоварени да пазят това място от 1979 г. до 1992 г., когато започва войната в Босна. В продължение на цели 13 години той е пазел тайната дори от съпругата си. В нея са били посветени общо шестима офицери и деветима цивилни, дали обет да пазят държавна тайна, разказва 63-годишният днес пенсионер.

Спасен от разрушаване

Това, че бункерът и днес все още го има, е свързано с не по-малко любопитна история: След разпадането на Югославия доминираната от сърби югославска федерална армия подготвя изттеглянето си от Босна и белградският Генерален щаб решава да взриви съоръжението, за да не попадне то в ръцете на босненските мюсюлмани. Шериф Грабовица е натоварен с подготовката по взривяването на бункера. И тъй като самият той е мюсюлманин, а освен това и вещ в занаята си военен пиротехник, изпълнява заповедта по своему. “Наредиха ми да поставя на всеки от трите изхода на бункера 1 500 килограма експлозиви – количество, достатъчно да разруши целия подземен комплекс. Разпределих ги, само че прерязах проводника преди да напусна мястото”, разказва Грабовица. Така бункерът остава непокътнат.
Портретът на Тито все още украсява някои от помещенията на подземния комплекс

Впрочем, самият бункер е по-скоро скучен. Изграден в скала във формата на подкова той е съставен от 12 блока с обща площ от 6 500 кв. м, предвидени да поберат 350 души. Помещение за обеззаразяване, болница, десетки спални, конферентни, командни и комуникационни зали се редуват в подземния тунел. За Тито и съпругата му са били предвидени специални помещения, както и за високопоставени гости. Макар и не така спартански обзаведени като останалите те не се отличават с натрапващ се лукс. Портрети на Тито все още украсяват някои от помещенията.

Тито – емблематична фигура на движението на необвързаните – се е опасявал от чужда инвазия. Затова навремето решава да осее страната с подземни бункери, използвани частично по време на войната в Босна от 1992 до 1995 година. “По ирония на историята бункерът, който никога не е използван, е построен за ядрена война. Докато ние тук бяхме свидетели на една конвенционална, особено кървава война”, казва Бранислав Димитриевич, специалист по история на сръбското изкуство и уредник на изложбата.