Емил Вапирев: Имаме уникални възможности за развитие на ядрената енергетика

, Емил Вапирев - председателят на Агенцията за ядрено регулиране
Г-н Вапирев, какво бе участиетоа на българската делегация на Генералната конференция на Международната агенция за атомна енергия във Виена и какви позиции защитавахте там?
- Информираме какво е състоянието на ядрената ни енергетика. Съобщихме, че 1 и 2 блок на АЕЦ"Козлодуй" са спрени, а 3. и 4. блок са получили лиценз съответно за още 8 и 10 години експлоатация. Информирахме също за извършената от МААЕ през 2002 г проверка, както и за предстоящата партньорска проверка на ЕС в атомната ни централа. Надяваме се тя да бъде технически обективна.
Имахме много силно участие в рамките на научно-техническото сътрудничество, като страната ни подкрепи и един проект на МААЕ за разработка на нови реактори.


Коя е главната задача на Агенцията за ядрено регулиране в момента?
- Най-важното е да създадем у нас модерна нормативна база за ядрено регулиране и да следим за спазването на залегналите в нея изискванията.


От къде черпите опит?
- По отношение на ядреното регулиране САЩ имат най-детайлната и най-препоръчителната нормативна база в света. Тяхната Комисия за ядрено регулиране (Nuclear Regulatory Commission) разполага с голям персонал и бюджет. В европейските страни нормативната база е по-малко препоръчителна и не толкова подробна.


Не е ли по-добре нормативите да са по-детайлни?
- И ние можем да ги направим по-прескриптивен, но за това ще ни трябват 10 години и 100 човека. След приемането на закона възприехме подхода, който съществува в Чехия, във Финландия- по-засилени общи стандарти и където е необходимо допълнителни поднаредби и поднормативи. За това ще ни стигнат силите и средствата. Става въпрос преди всичко за наредбата за лицензиране и за наредбата за безопасността на ядрените съоръжения.


Какво ще лицензирате? Кои ядрени реактори могат да бъдат допуснати в България и кои не. Кои са най-важните изисквания към един реактор?
- В активната зала на реактора да има отрицателни обратни връзки.


А на обикновен език?
- Ако някъде верижната реакция става по-интензивна да се намесят естествени процеси, които при всякакви режими на работа да стабилизират обратно реактора. И това го има в нашата наредба.


У нас имаме ли такива реактори, които да не издържат този показател?
- Не, ние в момента нямаме такива. Нашите реактори са тип ВВЕР (водно-водни под налягане) и отговарят на тези изисквания.


Защо тогава третирате реактори, които нямаме?
- За да сме сигурни, че и в бъдеще няма да има несигурни ядрени реактори и съоръжения в България, да речем в Белене.


Ако се размрази Белене какви биха били реакторите?
- Да разискваме този въпрос сега е твърде рано. Има изразен интерес от няколко компании. Двете най-сериозни предложения идват от Чехия - довършване тип АЕЦ Темелин (руски реактори с американско дооборудване- бел.ред.) и от Русия- новия модел 436 ВВЕР, който в момента се строи в АЕЦ Кодун-Колам в Индия. След това има три предложения за водно-водни реактори под налягане, които са много сериозни, но никога до сега не са били реализирани: европейския ЕПР- разработен от Франция и Германия, един американски АП-600 и един руски 640 мега ватов на едно петербургско конструктурско бюро. И предложението на канадския КАНДУ, който не е водно-воден под налягане, а е без корпусен, канален на база тежка вода, подобен на АЕЦ "Черна вода" в Румъния.


Кои според Вас са най-безопасните реактори?
- За сега световния опит сочи, че най-безопасните и най-усъвършенстваните реактори са водно-водните под налягане. Времето да се докаже и наложи един нов тип реактор е поне 20-тина години.


Как се обезпечава горивото за АЕЦ?
- С уранодобив. България за съжаление вече унищожи своя уранодобив. Чехия също бе подложена на натиск да унищожи своя уранодобив, но вместо това тя го удвои.


Възможно ли е да се възстанови уранодобива?
- В близка перспектива не е възможно.


Има ли бъдеще ядрената енергетика у нас?
- Енергия може да се добива не само от ядрено гориво, но и от газ, от въглища. Въпросът е как ще си изпълняваме международните задълженията по намаляване на емисиите на въглероден двуокис, на серни и азотни окиси в атмосферата?


А отработеното ядрено гориво не е ли също проблем?
- То не остава във въздуха и не го дишаме. 95% от него може да се преработва, за останалите 5% действително въпросът не е напълно решен. Но и тук, въпреки дългите периоди на разпад, има безопасни решения, тъй като тези отпадъци са само бета-лъчители.
В началото на ноември България ще участва в първия преглед на конвенцията по безопасно управление и съхранение на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци.


*Как се решава у нас в момента въпроса с радиоактивните отпадъци?
- Имаме хранилища за ниско и средно равнище радиоактивни отпадъци. Но сме задължени да търсим площадка и за отпадъци с висока радиоактивност. Международния опит показва, че най-подходящи са глинестите почви, които не пропускат вода, каквито има достатъчно у нас.
Съгласно закона за безопасно използване на ядрената енергия от 1. януари 2004 година в действие влиза едно предприятие за управление на радиоактивните отпадъци. Неговата основна задача ще бъде тяхното безопасното погребване. И нашата Агенция в никой случай няма да допусне фондовете да бъдат използвани не по предназначение.


Каква опасност крият отработените съоръжения след окончателното спиране на някои от реакторите в Козлодуй?
- Някои съоръжения са само повърхностно замърсени и те ще бъдат напълно изчистени. Но има други, които са обемно активирани с неутрони като корпуса на реактора, вътрешнокорпусните устройства, механизмите за регулиране, част от бетона. Във Финландия, например, са предвидили шахти под самите реактори. За 50 години равнището спада 1000 пъти и дозите стават поносими.


Какво би се променило в ядрената политика на България с влизането и в ЕС?
- Политиката на ЕС по ядрената безопасност е да се разчита на националните регулационни органи, какъвто е в случая Агенцията за ядрено регулиране. Единствената централизирана мярка, която се предвижда е националните регулаторни органи да бъдат инспектирани от едно бъдещо централизирано звено, която мярка за сега среща голяма съпротива от страна на доста държави.


Какви инспекции извършва МАГАТЕ в България?
- През юни тази година МАГАТЕ инспектира нашата Агенция за ядрено регулиране. Това беше една много важна инспекция и за наша радост тя мина много успешно. Заключението е, че АЯР изпълнява напълно ролята на независим регулаторен орган на страната, че разполага с достатъчно количество мотивирани и компетентни човешки ресурси.


Защо е толкова важна тази оценка?
Ако погледнем заключенията на WENRA /Western European Nuclear Regulatory Association/ от 2000-ната година, имаше опасност ЕС да поиска спирането на българската АЕЦ по признака "слаб национален регулаторен орган". Имаме уникални възможности за развитие на ядрената енергетика.


Със спирането на 3-ти и 4-ти блок няма ли опасност да се наруши енергийния баланс на България? Или има яснота как ще се направи плавен прехода?
- Не знам някой да има яснота. Аз нямам. Като останат 5-ти и 6-ти блок без малките, които да поемат част от натоварванията, системата става открита за дефицити в снабдяването.


Какво им е лошо на малките блокове, че ги затваряме?
- Малките блокове са с прекрасни реактори. Да вземем бившата ГДР- те се отказаха от големите 1000-мегаватови, а построиха 12 малки, и то всеки с по 2 турбини. Много удачни - консервативно построени, с прекрасни обратни връзки, саморегулиращи се. Направени да бъдат безопасни.


Има ли все още перспектива за ядрена енергетика у нас?
- България има уникални възможности за развитие на ядрената енергетика. Все още имаме много добра инфраструктура, висококвалифициран експлоатационен персонал. Все още имаме добра образователна система, но за която ако не се положат грижи ще изкара може би само още 4-5 години. И не на последно място у населението няма радиофобия. Това е една уникална ситуация.


Защо населението има такова доверие в АЕЦ?
- Защото когато реакторите работят нормално те са екологично чисти и безопасни.


А ако има авария?
- Подходът при съвременните реактори, включително и при тези в АЕЦ "Козлодуй" е при авария последствията да бъдат икономически, а не радиологични. Последиците да остават вътре в централата. Никой не разбра, когато през 1979 г. се стопи реактора в Тримилния остров в САЩ. Защо? Защото последиците останаха вътре в централата.


Често ли спират реакторите?
- Статистиката показва, че най-малко спирания има заради реакторната част. Повечето прекъсвания са били заради проблеми в конвенционалната част.


Коя според Вас е оптималната мощност на един реактор в България?
- Въпреки, че не е в моя ресор, мога да кажа, че големите единични мощности не са особено оптимални. 1000 мегавата е голяма мощност, ако отпадне по някакви причини е много лошо за електроснабдяването. Може да е и 1000-мегаватов реактор, но едно удачно решение би било да е с 2 турбини. При отказ в конвенционалната част реакторът може да продължи да работи с една от турбините.


Кое кара конструкторите да увеличават единичната мощност?
- Цената. Разликите в разходите за строежа на по-малки или по-големи реактор не са съществени. Нищо не налага затварянето на 3-ти и и 4-ти блок.


С колко турбини са нашите реактори?
- Малките ректори в АЕЦ Козлодуй, освен че са 440-мегаватови, са с по 2 турбини всяка по 220 мегавата и това е много удачно.


Какво налага тогава тяхното спиране?
- Нищо не налага тяхното спиране, 3-ти блок може да работи още 8, а 4-ти - още 10 години. Лицензирани са от АЯР, разбира се, при определени условия, които трябва да бъдат изпълнени. Една лицензия не е един лист, а цяла папка. Почти цяла година работихме над тези лицензи. Сега работим по лицензите за 5-ти и 6-ти блок и за хранилищата за отработеното гориво.


Ако 3-ти и 4-ти блок не бъдат спрени, това няма ли да наложи преразглеждането на глава "Енергетика" по приемането ни в ЕС?
- Кое е по-изгодно за страната? Преразглеждането на глава "Енергетика" или спирането на двата блока?