Властта превзе центъра на София

Макар и най-благодатното време за обещания да са кампаниите за местни избори, тази година кметската надпревара в София е бедна откъм предложения за обогатяване и съживяване на града. Тази сдържаност е може би обяснима за повечето от новоизлюпените кандидат-кметове, които явно не познават софийските проблеми и се задоволяват с лозунги с морално-етичен характер. Но що се отнася до сегашния кмет, подобна сдържаност ми е необяснима - още повече че точно в неговия мандат беше разработен новият Общ градоустройствен план на София. Макар и оспорван и все още неодобрен, той съдържа огромен брой предложения и идеи, представляващи несъмнен интерес за всяка кметска предизборна кампания. Може би това безразличие бележи окончателната абдикация на държавата и общината от изграждане на по-цялостни и комплексни урбанистични структури и отдаването на града изцяло в ръцете на строителните предприемачи, собствениците на терени, рекламните агенции, задръстващи все повече всички по-значими пространства с билбордове. Но, от друга страна, кметовете и политиците остават в историята и с урбанистичните си дела. Димитър Петков, инж. Иван Иванов, Стефан Софиянски - това са и първият план на София, Рилският водопровод, софийското метро. Идеите в почти всички случаи са на специалистите, но тяхната реализация е в ръцете на политиците.

В този контекст си позволявам да насоча вниманието на кандидат-кметовете на София към няколко сгради и пространства, които, макар и безценни в структурата на столичния център, са все още с неясна съдба. Става дума за сградата на бившия дворец, за площад "Батенберг" и за двете градини - Градската и Дворцовата, които преди са били на практика един цял зелен масив, а днес са разделени от паркинга и останките от мавзолея. Свързани с тях са и бул."Цар Освободител", особено в частта си до ул."Раковски" и бившето "Ларго" между Министерския съвет и президентството - сега това е пл."Независимост", украсен кой знае защо със знамената на натовските държави. Всъщност именно за това пространство кметът и кандидат-кмет Софиянски си позволи да лансира за осъществяване една предлагана вече поне три десетилетия идея - експониране на намиращите се на подземно ниво археологически находки. Но и сега не е късно да стане, стига да стане както трябва (а не както една друга идея, възникнала пък преди повече от 50 години - за продължение на "Ларгото" на запад. Това продължение, сегашният бул. "Тодор Александров", се мислеше като богато озеленено и представително, предимно пешеходно пространство. А сега там е толкова грозно и неуютно, колкото не е и в покрайнините на града).

Всъщност именно в това обширно, покрито с прозрачни куполи подземно ниво, а не в коридорите на бившата Централна баня, е мястото на музея на София. Софиянци вероятно ще бъдат изненадани, ако узнаят, че повечето от колективите, разработили преди около две години конкурсни проекти за т. нар. Западна ос и "Ларгото", предлагаха още по-мащабни реализации: изграждането на разгърната система от подземни и надземни пространства за експониране на археологическото богатство на София: от Западната порта (при Булбанк) - до Източната порта (пред бившия Партиен дом), от градинката пред Централна баня - до ротондата "Св. Георги". Всъщност точно такъв подход отговаря на едно важно предложение, съдържащо се в сега разработения Генерален план на София - а именно, да се направят постъпки пред ЮНЕСКО централното ядро на столицата и археологическото му наследство да бъдат обявени за част от световното наследство, както това е направено за Рилския манастир, старинен Пловдив и др. Към археологическия комплекс на "Ларгото" бих добавил може би все още утопичните предложения да се върнат на гражданството мъртвите сега партерни етажи на Министерския съвет и президентството (за сладкарници, зали, кафенета…), както и заграденият двор на Министерския съвет, където през лятото на хлад се подвизава правителственият говорител. Аз поне си спомням, че при тоталитаризма този зелен оазис беше общодостъпен, а в партера на МС ходехме на кино.

В този контекст не може да не буди размисъл не толкова това, че сегашните демократични институции удобно се настаниха в сградите на "сталинския барок", колкото това, че направиха и невъзможното тези сгради да станат още по-недостъпни и в крайна сметка, антидемократични. Така президентът (не сегашният, а предишният) си загради част от аркадата - пешеходен подход към ротондата "Св. Георги". Ако си спомняте, преди президентството бе Държавен съвет, но и Тодор Живков не си позволи подобен ход. Вече стана дума за двора на МС. А пък Партийният дом стана Народно събрание, но всъщност си остана една бюрократична и полупразна "цитадела". Имаше гласове тази най-представително разположена сграда да поеме Националния исторически музей, но тази идея явно се е видяла на всички управници, червени и сини, страшно "недемократична". А това би дало възможност да се използва и приобщи към градския живот (евентуално след като се покрие със стъклен купол) и дворът на сградата. Даже при крайно разточителство на площи и обслужващ персонал сградата на бившия Партиен дом е огромна и за сегашния 240-членен парламент. А ако след 2-3 години се реши да се намали броят на депутатите - да речем, два пъти?

Но ако приемем, че по отношение на тези сгради и пространства е по-трудно да се осъществят адаптации и промени, то друга една знакова сграда и свързаните с нея пространства са необяснимо изоставени. Става дума за сградата на бившия Княжески дворец (НХГ) и за пл. "Батенберг". Като че ли никой не знае, а ако знае - не иска да каже какво трябва да правим с тях. Преди 3-4 години беше проведен конкурс за тази територия, но в тогавашната обстановка беше възприета идеята дворецът да стане президентство, а пред него да се оформи обширен параден площад. Бе прието още, че по бул."Цар Освободител" ще мине подземен автомобилен тунел (на практика за транзитно, а не за обслужващо центъра движение). Оттук ще мине и линията на метрото, но, забележете, през цялата активна територия на центъра то също преминава транзитно и след "Сердика"следващата спирка е чак на Ректората. Искам пак да напомня, че в предишните проучвания (от края на 70-те години) се предвиждаше станция с изход на ул. "Раковска" и точно тези виждания станаха повод да бъде разрушено т. нар. Писателско кафене.

Мисля, че всички тези постановки за двореца, площада и градината не само могат още веднъж да бъдат оспорени (въпреки одобрените проекти, с които определено не можем да се гордеем), но и заслужава още веднъж да бъдат предмет на обществена дискусия, ако щете на още един (поредния) конкурс - стига и той да не се журира така конюнктурно, както предишния. Аз продължавам да защитавам тезата, че голям площад тук не е необходим - напротив, че трябва да се възстанови единството между Дворцовата и Градската градина и сегашният площад максимално да се озелени. Мисля, че е напълно възможно да се откажем от транзитния автомобилен тунел, който съвсем ненужно стимулира автомобилния поток през централното ядро, а този транзит да се поеме от по-отдалечени хорди, тангенти и пръстени, които своевременно да бъдат изградени. За сметка на това заслужава да се обсъди възможността за още едно подпаважно пешеходно ниво - свързано с достатъчно големи "слънчеви кладенци", със зеленината на парка. Това ниво ще поеме така необходимите в тази част на града обслужващи обекти - информационни центрове, търговия, хранене (вместо с тях да се заличава пространството на градината). На още по-долно ниво могат да се развият подземни паркинги. И най-сетне размерите на площада позволяват съвсем спокойно тук да се изгради обогатена с обществени обекти и обслужваща центъра дълбоко разположена спирка на метрото. Така ще бъде осигурен и по-добър достъп на пешеходците до самото сърце на града.

Ако последните десет-петнадесет години бяха годините на подчиняване на урбанизма на частния бизнес, то много ми се иска да вярвам, че (започвайки от сегашната предизборна кампания) следващото десетилетие политиците ще се обърнат с лице към проблемите на градовете и урбанизма и помнейки добре, че са временни фигури, ще се опитат да стимулират появата на трайни общоградски и национални урбанистични и културни ценности. А за софийските кметове това е особено необходимо. Защото, ако България сега е бедна, то София (особено на общия фон) е по-скоро богата. Тя съвсем не е без имоти и финансови ресурси. Но Столичната община все още не е намерила своя днешен Димитър Петков, който да поеме грижата да очовечи и облагороди централното ядро на София така, както преди 120 години със замах го е правел добруджанският Свирчо.

Преди няколко години д-р арх.Тодор Булев привлече вниманието на обществеността към нерешените проблеми на центъра на София с изложбата "София. Алтернативни идеи за съживяване сърцето на града", експонирана последователно в НХГ, СГХГ и централния дом на Съюза на българските архитекти. Редакцията е готова да публикува и други мнения.