Как ще се промени начина на удостоверяване на наследство

Както Факти.бг писа още в началото на септември от 17 август 2015 г. в сила трябва да влязат промени относно начина на наследяване в 28-те държави членки на Европейския съюз. За целта през 2012 г. беше приет регламент №650, който касае уеднаквяване на приложимото право в областта на наследяване, съответно признаване и изпълнение на съдебни решения на автентични актове в същата тази област и създаване на единно европейско удостоверение за наследство (а не за наследници).

Това, което първо трябва да направи България като член на ЕС е до януари 2014 г. (т.е. до три месеца), да определи кой ще издава единното европейско удостоверение за наследство. Това може да бъде или съдът, или нотариусите.

По какъв начин това касае българските граждани?

Регламентът ще започне да се прилага от 17 август 2015 г. „От тогава наследствените отношения дори в България ще се регулират съгласно този регламент. Приложението му е директно. Има приоритет пред всички вътрешни актове, които му противоречат, дори Конституцията, като европейско право”, каза Ивайло Иванов – член на Съвета на нотариусите.

Какво въвежда регламентът, което е различно от досега прилаганите неща?

Най-ясно на този въпрос може да се отговори с пример. В досега действащата уредба, когато става дума за наследяване на недвижим имот, винаги е било приложимо правото по местонахождение на имота. „Това означава, че ако имотът е в България като цяло по отношение на наследяването ще прилагаме нашия закон. Регламентът въвежда като единен критерии обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта. Това означава, че български граждани, които живеят примерно от 15 години във Франция и се счете, че там е обичайното им местопребиваване, по отношение на наследяването, към тях ще трябва да се прилага френския закон, т.е. ние в България трябва да прилагаме чужд закон и е наш ангажимент да го познаваме”, обяснява Иванов.

Регламентът въвежда няколко предизвикателства и към държавата, и към практикуващите юристи. Въвежда се издаването на европейско удостоверение за наследство, което ще се ползва, когато трябва да се установяват съответните качества от една държава в друга държава, но веднъж издадено, то може да се ползва и от държавата, от която е издадено.

До януари 2014 г. България трябва да посочи органът, който може да издава тези удостоверения. Съгласно регламента такъв орган може да бъде или съдът, или други правни специалисти, които имат компетентност в областта на наследяването и които изпълняват публична функция. Т.е. от прочита на регламента излиза, че това или трябва да е съдът или нотариусите. Изрично се говори за правни специалисти. Вариантът тези удостоверения да се издават от общинска администрация не стои.

Това поставя и друго предизвикателство – по отношение на вътрешния режим за удостоверяване на наследяването. От гл.т. на това, че издаваните досега при нас удостоверения за наследници, които сме свикнали да виждаме, се издават от общинската администрация и се издават на база на регистрите на население. Те не представляват удостоверяване на наследници, а извадка, които сочат близки роднински връзки, съобразени с нашия закон за наследството.

Дори за тези вътрешни удостоверения ще се постави много интересно въпросът в момента, в който започне да се прилага регламент №650, а именно от 17 август 2015 г. как ще издава администрацията удостоверения за наследници за български граждани, които се водят в нашите регистри не са загубили българско гражданство, но живеят от 15-20 години във Франция, Германия или другаде, при положение, че към тях трябва да се прилага съвсем друго право.

„Българските нотариуси изявяваме нашето желание, смятаме, че сме достатъчно компетентни в областта на наследствената материя, така че да може да поемем и издаването на европейското удостоверение за наследство и съответно имаме желанието по някакъв начин регулирането на наследяването и във вътрешното право да се направи така, че с него да се занимават юридически специалисти, включително и нотариусите”, каза нотариус Иванов. Той припомни, че тази система с уреждане на наследяването от юристи, предимно от нотариуси, съществува в редица държави от Европа и е доказала своето добро действие.

Европейското удостоверяване на наследството не е просто издаване на една схема на роднинска връзка, а анализ на приложимо право. В него изрично има изискване да се отбележи защо е прието, че именно правото на точно тази държава трябва да се приеме, защото има много особености. „Обичайното местопребиваване се определяне не само от това дали лицето е там към момента на смъртта си, но е възможно обичайното местопребиваване да е в Германия, а съответно да има вила на морето в Испания и да прекарва последните три години от живота си в тази вила, но да се счете, че всъщност връзките му са с Германия, защото там е само на почивка, нищо, че прекарва по-голямата част от времето. Предвижда се по-сериозен анализ на цялата документация”, обяснява Иванов.

Удостоверенията за наследство ще продължат да съществуват, но се поставя въпроса доколко ще е коректно и какво точно ще удостоверят, защото гражданин, който не е изгубил българското си гражданство, той фигурира в регистъра на населението. Общинската администрация издава удостоверения съгласно нашия наследствен закон, а всъщност може да се окаже, че дори приложим за имоти в България всъщност не е нашия закон. Т.нар. удостоверения за наследници, които в момента издава общинската администрация, всъщност до голяма степен ще се окажат неточни и това трябва да намери разрешение.

„Предлагаме българските нотариуси да започнат да издават от европейското удостоверение за наследство. То няма да е толкова често като случай, поне в началото, но така или иначе органите, които могат да го издават са, или нотариусите или съдът. Съдът е достатъчно ангажиран с друга работа”, каза Иванов.

Кога ще се наложи да се издава такова удостоверение?

В случаите, когато има смесен брак, когато български гражданин постоянно пребивава в чужда държава в рамките на ЕС, когато наследници на български гражданин, който има обичайното си пребиваване тук, трябва да удостоверят това си качество в другата държава.