Къщата на Вазов в Берковица остава музей

Софийски магистрати сложиха точка на проточилия се с години спор за Вазовата къща в Берковица. Върховният административен съд е отменил решението на окръжния в Монтана от 2001 г., с което на наследниците на последния й собственик Димитър Томов се признава правото върху една четвърт идеална част и двора на историческия дом.

Край на страховете ни, че къщата може да стане кръчма или хан, не крият радостта си музейните работници, които от години са единствените стопани на забележителната старина. В Берковица може да се видят стотина къщи, които са строени преди и малко след Освобождението. Клюмнали са на една страна, потънали са до прозорците в земята, но в някои от тях още живеят семейства.

Вазовата не прилича на останалите старини. Изглежда красива и на 200 години, гали окото с възрожденския си стил и архитектура, респектира с естетическия усет на създателя си. Името му не е известно, останал е прякорът му - Ипеклията. Бил богат турчин, преместил се в Берковица от град Ипек, Южна Албания. Старите жители на града още наричат къщата Ипеклийската. Първият й собственик скоро я продава на Златилията, той на следващ. В собствеността й има и междуцарствие, т. е. била е ничия. През 1878 година в нея настаняват руски офицери, а на следната година - новоназначения пръв председател на окръжния съд в града Иван Вазов. Той живее в нея около година. Прислугвала му красивата туркиня Зихра. Съдията не бил безразличен към младата жена, гласи клюката, която се разказва от уста на уста. Това, което и той признава след време, е, че в Берковица "почувствах се възроден, напълнял, добре гледан от Зихра". В стаите с шарени черги по миндери и подове, изкусно издялани от тревненски майстори дървени тавани, съдията е посрещал клиентите си - примитивни селяни и новоизлюпени парвенюта, които водели нескончаеми дела за земя, добитък, роднински делби. Заклеваха се спокойно в лъжи, издава по-късно поетът. В къщата по това време живял и помощникът му в съда Иван Стоянов, чийто образ Вазов пресъздава гротескно в "Митрофан и Дормидолски".

Ипеклийската къща е била собственост и на хаджи Петър Хаджиилиев, председател на революционния комитет в града, който по някое време след Освобождението става и кмет. Кмет през 1920 година е и последният й собственик Димитър Томов. През 1940 година чрез обявление в Държавен вестник къщата е призната за народна старина. Оттогава я наричат Вазовата. Десет години по-късно решение на тогавашния Министерски съвет я превръща в музей на Вазов. Отчуждена е от собствениците й д-р Тома Димитров и сестра му Станка Томова. За тях общината отделя два апартамента в строящия се по същото време на централния площад в Берковица жилищен блок "Бор". Възмездните жилища и досега са притежание на фамилията Томови. Беше "плетарка", стаите не можеха да се затоплят, споделят възрастни съседи. Томови живеели в построената от тях друга къща в двора, която преди 10-12 години е върната на фамилията. Набързо е освободена от музейните работници, които са я ползвали за фондохранилище.

За седем години къщата е превърната в един от най-интересните Вазови музеи. Укрепени са основите, плетът по стените е заменен с тухлен зид, подновен е покривът. Открити са вещите, с които Вазов си е служил, събрани са много предмети от тогавашния бит. Неизвестни дарители от цялата страна започнаха да пращат ценни Вазови издания, вестници, портрети, картини, спомня си за онова време тогавашният уредник Милан Миланов. В годините на организираните посещения през берковския музей на Вазов годишно преминавали по 20 000 души. Сега посрещаме по около 6000, предимно деца и ученици, разказва директорката на музея Дора Изетовска. Къщата не е подмината от бандитските набези през последните години. Преди три години изчезва ценният портрет на Вазов, рисуван през 1917 година от Елисавета Консулова. Задигат и автентичната мастилница и часовника на поета. Досега вещите не са открити и върнати на музея.