Луксът да се връщат пари на ЕС

Депутатите решиха да се създаде временна комисия, която в рамките на два месеца да провери усвояването на средствата по европейските предприсъединителни програми ФАР и ИСПА от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за периода от 1999 г. до май 2004 г. Първоначалната идея на левицата, "Новото време" и "Народен съюз" беше проверката да е за времето, през което НДСВ е на власт - от 2001 г. до края на 2003 г. Царската група беше обвинена, че се опитва да размие отговорността и да разпъне "чадър" над министър Валентин Церовски. Повод за инициативата стана докладът на Сметната палата за дейността на регионалното министерство по усвояването на европарите. Според депутатите неусвоените пари по ФАР са 38.5 млн. евро, а тези по ИСПА - 43 млн. Според одиторите са много повече.

Въпреки всеобщата мизерия в екологията, трагичното състояние на пътищата и липсата на инфраструктура България си позволява невиждания лукс да връща пари по предприсъединителните програми на Европейския съюз. Този извод се налага от доклада на Сметната палата, който констатира, че парите по ИСПА не се усвояват.

От 2000 до 2002 г. страната ни е договорила чрез финансови меморандуми с ЕС финансиране за 908 млн. евро по 16 проекта. От тях 525 млн. евро са безвъзмездна помощ. Останалата част трябва да бъдат осигурени от бюджета или чрез кредити. Само два процента от тези пари са отишли по предназначение според одиторите. Няма отговор къде отиват останалите, но логичният отговор е, че се връщат обратно в ЕС.

Отговорни за усвояване на средствата са четири изпълнителни агенции към министерствата на транспорта и съобщенията, околната среда и водите, строителното и на Изпълнителна агенция "Пътища". Срещу Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е посочена нулева усвояемост. Става дума за проекта за строителство на пречиствателни станции в Стара Загора и Димитровград. За тях са отпуснати 43.4 млн. още през 2000 г., а до днес усвоени пари няма, пише в доклада. Причината е, че едва в началото на този месец 13 чужди консорциума подадоха оферти във втори търг за двете пречиствателни станции. Първият конкурс беше анулиран през 2003 г. от Делегацията на Европейската комисия заради нарушаване на принципа на конфиденциалност и несъответствие на тръжните документи с европейските изисквания за чувствителните зони.

Ситуацията с подчинената на министър Валентин Церовски агенция "Пътища" е аналогична - от 188 млн. евро са усвоени едва 20 хил. евро. Средствата са за строителството на магистрала "Люлин" и ремонт на пътища.

Ревизорите отчитат ниска усвояемост на европарите и от екоминистерството - от отпуснатите 195 млн. евро са получени само 4.5 млн. евро. От отпуснатите 481 млн. евро транспортното министерство е използвало 18 млн. евро за строителните работи на летище София. Останалите проекти - като електрификацията на жп линията Пловдив-Свиленград и "Дунав мост 2", се бавят.

След тези констатации Сметната палата прави извода, че споменатите факти не дават основание да бъде направена цялостна оценка за ефективност на изпълнението. В доклада е посочено, че забавянето на някои от проектите е заради ревизиране на тръжните досиета и нередности в оценяването.
Защ
о е това бавене

Средствата по предприсъединителните програми на ЕС - ИСПА, ФАР и САПАРД, се разпределят от няколко министерства, а парите се отпускат от националния фонд към финансовото ведомство. По ИСПА се финансират мащабни инфраструктурни проекти с национален приоритет за над 5 млн. евро в секторите околна среда и транспорт. Финансирането по ИСПА е до 75% от стойността на проекта, останалите средства трябва да бъдат осигурени от бюджета или чрез кредити. От 2000 до 2007 г. България има на разположение около 600 млн. евро.

Цикълът от договарянето до реализацията е от 6 до 8 години. Първо се кандидатства за грант по ИСПА. В Брюксел се изпраща пълно описание на проекта, разчет колко ще струва и планът за изпълнение. Ако проектът получи одобрението на Европейската комисия, се сключва финансов меморандум. Този процес обикновено отнема около една година. В срок до две години от сключването на меморандума тръжните процедури трябва да са започнали. В противен случай губим парите и средствата трябва да се върнат в Брюксел.

Практиката от присъединилите се неотдавна 10 държави в ЕС показва, че обикновено има удължаване на сроковете. В момента България преговаря в тази насока по няколко финансови меморандума. Провеждането на откритите търгове за избор на изпълнител отнема в най-добрия случай половин година. Поне три месеца са необходими за подготовка на офертите и още толкова за одобряване на класирането от Еврокомисията. Българската практика показва, че търговете се проточват по няколко години, което води до оскъпяване на строителните работи и надзора.

След като Еврокомисията одобри класирането, с победителя се сключват договори за строителство и за супервизия. Едва тогава започва изпълнението на самия проект и усвояването на парите. Времето за изпълнение на проекта зависи от сложността на обекта и варира от 2 до 6 години. През цялото време осъществяването му се контролира от изпълнителните агенции по ИСПА. Срокът на един проект се удължава допълнително от факта, че всеки един етап се съгласува с Делегацията на Европейската комисия у нас.

Неотдавна финансовият министър Милен Велчев посочи "Дунав мост 2" като пример за мудност. Там програмирането и осигуряването на средствата е започнало преди повече от година, а едва сега се обявява търговата процедура. Строителство на моста е планирано да започне през 2005 г. и да завърши през 2007 г. Едва когато съоръжението бъде построено, средствата ще се смятат за възприети. "Това, че досега не е усвоено нито едно евро за "Дунав мост 2", не означава, че са намалени шансовете за използването на тези средства", смята Велчев. По думите му подобна е ситуацията и с много други проекти.

Български фирми могат да се включат в проекти, финансирани по ИСПА, чрез участие в международните търгове за строителство и супервизия. Обявите се публикуват във вестниците и сайтовете на министерствата на околната среда и водите, на транспорта, строителното и на агенция "Пътища". Ако българските фирми нямат необходимия финансов капацитет, е по-добре е да участват с водещи европейски фирми като подизпълнители, съветват от МРРБ. При провал в усвояването на средствата по ИСПА от страна на България и Румъния това ще бъде и провал на регионалната политика на ЕС, казва Йорданка Стоянова, директор на дирекция "Програма ИСПА" към МРРБ.

По ФАР и САПАРД нещата са по-различни

Там проектите са краткосрочни, за по-малки суми и парите се усвояват по-добре. Например по програма ФАР, която е едногодишна, през миналата година звеното за финансиране и договаряне към Министерството на финансите за първи път в историята успя да усвои изцяло отпуснатите средства, като сключи съответните договори с изпълнителите и сега действията по тези проекти се изпълняват, похвали се Милен Велчев.

По САПАРД средствата се ползват ефективно, защото проектите са малки, усвояването им не отнема дълго време. Освен това работите по САПАРД са децентрализирани за разлика от ФАР и ИСПА, което означава, че не е необходимо на всяка стъпка проектите да се консултират и да се получава одобрението на Европейската комисия, посочи финансовият министър.

Церовски е на мушката

Въпреки че докладът на Сметната палата е негативен и за транспортното, и за екоминистерството, депутатите искат да се разследва само Церовски. "Става дума за огромни средства, които България пропуска поради некадърността на министъра на регионалното развитие и благоустройството", заяви лидерът на движение "Социалдемократи" Николай Камов. Доскоро той заплашваше да предаде материалите на прокуратурата. Неговите аргументи са, че единствено строителното министерство има нулева усвояемост по програмата ИСПА - то злоупотребявало с проектите, които очакват реализация, като например автомагистрала "Люлин", за които по ИСПА са отпуснати 111 млн. евро.

Освен това след януари 2003 г. екипът на Церовски не е договорил нито едно евро по програма ФАР.

В доклад на независимата одиторска компания EMS, която оценява работата на екипите на изпълнителната агенция по програма ФАР в МРРБ, е била дадена крайно незадоволителна оценка. По финансовия меморандум от 2000 г. няма договорени никакви пари, по меморандума от 2001 г. не малка част от средствата не се договорираха, а по 2002 г. няма постигнат видим напредък. Ще се наложи България да върне на Брюксел 38.47 млн. евро, пресметна Камов. Той определи действията на Церовски като "престъпно бездействие", а от строителното министерство "лъхало на корупция".

Министърът: "Виновни са предшествениците ми"

Министър Церовски обяви, че няма нищо против създаването на анкетна комисия. "Приветствам всякакви форми на граждански контрол, а и на последващ контрол в работата на изпълнителната власт", заяви той, но категорично се противопостави на "всичко, свързано с лъжа, манипулация, демагогия или евтин политически популизъм, когато става въпрос за усвояване на пари на европейския или българския данъкоплатец".

Церовски прехвърли отговорността за забавянето на усвояването на парите на предшествениците си Евгени Чачев и Костадин Паскалев, като обясни, че когато станал министър, заварил сериозно забавяне. В резултат на активната работа по финансов меморандум 2000 били сключени допълнително още 23 договора, а по финансов меморандум 2001, който бил изцяло пред канцелиране, били спасени пет грантови схеми, сключени са 347 индивидуални договора и над 50 договора за изграждане, строителство и доставка на оборудване. Така Церовски отчете 93% усвояемост. Сто процента не можело да се получи, защото на търговете печелела най-ниската оферта. Допълнителен аргумент на Церовски е, че по финансовия меморандум 2004 г. министерството било договорило с 66% повече средства в сравнение с 2003 г.

Евгени Чачев, строителен министър във второто правителство на Костов, отрече обвиненията в бездействие. Въпреки това той не подкрепи подписката на депутатите срещу строителния министър. Причината била, че имало тотално забавяне в усвояването на средствата и от другите министерства. Като пример Чачев посочи най-големия инвестиционен проект към днешна дата - жп линията Пловдив-Свиленград, за 340 млн. евро, за който отговаря транспортното министерство. Освен това в подписката се акцентирало изключително върху безвъзмездно отпуснатите средства, а според Чачев е по-опасно неусвояването на средствата по кредитни споразумения. За голяма част от тях гратисният период изтича и в следващите години ще трябва да се връщат лихвите, а реализацията на проектите още не е започнала, твърди Чачев.

Мълчанието на МФ и ЕК

Националният координатор - Министерството на финансите, и Делегацията на Европейската комисия в България са компетентни по въпроса колко пари са усвоени от фондовете на ЕС. И двете институции обаче мълчат и не желаят да посочат конкретни числа. От делегацията на Европейската комисия заявиха, че няма да коментират на този етап. Финансовият министър Милен Велчев не пожела да обсъжда работата на отделните министерства по усвояването на европарите. "Въпреки че има какво да се желае в областта на усвояването на средствата в строителното министерство, мисля, че нещата се развиват добре", беше краткият коментар на министър Велчев.