Грешка ли беше продажбата на жилище?

Едно от първите неща, които направиха българите, решили да напуснат България и да търсят щастието си в чужбина, беше продажбата на имот. Тази тенденция започна още в далечната 1995-1996 г. Някои имаха и къща в провинцията, и жилище в голям град или столицата. Решението на повечето от тях беше да се разделят с всичко недвижимо. Парите им трябваха, за да могат да се устроят в държавата, която са избрали да търсят щастието си. Тогава световната икономика вървеше напред и нагоре и на никой не му минаваше през ум, че съвсем скоро ще дойдат „черни дни”.

2008-а обърна цялата представа за щастлив и безметежен живот буквално за няколко месеца. Много от сънародниците ни зад граница останаха без работа, други имаха късмета да вземат социални помощи от съответната държава, но и те са до време. Трети се върнаха в България, но се установиха при роднини, тъй като на практика бяха продали всичко и нямаха собствен покрив в собствената си родина. „Четно казано, когато напусках България не съм мислил, че някога ще ми се наложи да се върна отново тук в трудоспособна възраст. Идеята ми беше с парите от продадените имоти да се установя в чужбина, да събера пари и с тях да си купя малка къщичка в България и да прекарам старините си спокойно” споделя българин, на когото му се е наложило да се върне от Германия. И той не е единствения. Днес съжалява, че е продал в далечната 2001 г. и двата си апартамента, единият, от които в района на Оборище.

Не за всички обаче светът е в тъмни краски. Някои българи зад граница успяха да преодолеят кризата. Виждайки какво се случва със световната икономика, те решиха да се подсигурят. Някои са успели да спестят повече, други по-малко. Общото между тях е, че са взели решение да си купят имот в България. За всеки причината е различна. Някои смятат, че цените на жилищата са достигнали дъното и е добре да имат собствен дом в родината си. Други го правят, защото се чувстват несигурно там, където са. Трети възнамеряват да се пенсионират и да се върнат у дома.

Част от тях купуват жилища с пари в брой, коментират анализатори. Има и българи, които предпочитат да изплащат ипотечен кредит. Какво е отношението на банките към този тип клиенти? „Повечето банки или не признаваха доходи от страни извън Европейския съюз, или отпускаха кредити при по-високи лихви и по-нисък процент финансиране. В последните месеци обаче виждаме готовност от страна на финансиращите организации да привлекат и насърчат и този специфичен сегмент клиенти с потенциал за ръст”, коментира Тихомир Тошев, управител на консултантската компания Creditpoint.

Дефакто няма разлика в процедурата по отпускане на ипотечен кредит за българин, който живее тук и този, който е зад граница. Разликата е в няколко допълнителни документи, които изисква банката към вторите, а именно: документ, удостоверяващ, че клиентите работят и пребивават легално в страната, източник на доходите им, извлечение от банковата им сметка за последните 6 месеца и справка от местно кредитно бюро, удостоверяваща задлъжнялостта им.

Очакванията на анализатори е през тази година броят на този тип клиенти да се увеличава. Явно повечето от тях са преценили, че решението, което са взели преди години не е било най-правилното от гледна точка на времето…