Нови възможности пред Шабла след приемането на новия подробен устройствен план

Новият подробен устройствен план на община Шабла ще очертае тенденциите за застрояване на тази територия. Тези дни се очаква проектантите от ВИГ инженеринг ООД-София да представят разработката в кметството и тя да бъде предложена за обществено обсъждане. Актуализираният подробен устройствен план ще определи благоприятните за застрояване зони. След това общината ще предложи на потенциалните инвеститори чрез търг тези парцели. Не бих казал, че в момента се строи много в община Шабла, коментира главният архитект Румен Иванов. Тепърва започва да се проявява интересът, който очаквах много по-рано. Явно сега са благоприятни икономическите и политическите фактори, които са влияли. От пролетта на тази година се наблюдава бум в продажбата на земи и парцели в регулация, което означава бъдещи инвестиционни намерения, каза арх. Иванов.

Единственият атрактивен туристически обект на територията на общината в момента е хотел Яница в село Крапец. Туристическата база разполага с две хотелски тела, ресторант, барбекю и басейн. Собственикът - арендаторът Димитър Катранджиев, отвори това лято втория хотел и вече посреща не само български, но и гости от Словения.

В средата на миналото десетилетие започна строителството на рибарското селище Кария в Крапец. До момента то не представлява интерес като туристическа дестинация и остава незавършено. Кария би могло да стане едно кокетно рибарско селище с калдъръмени пътеки между къщите, с лозници по оградите, с капанчета за рибена чорба и специалитети, с рибарска лодка за воаяжи на гостите, описва проекта арх. Иванов. На територията на Дуранкулак изобщо няма строителство въпреки живописната природа и археологическото наследство на Големия остров в Дуранкулашкото езеро, допълва той.

Всички останали почивни бази на територията на Шабла са наследени от социалистическия период. Въпреки смяната на собствениците им като функция и функционалност те са отдавна остарели. Оценката е в сила и за трите къмпинга - Карвуна в Крапец, Космос в Дуранкулак и Добруджа в Шабла. Те са строени от държавни ведомства преди 1989 г. и няколко пъти са сменили собствениците си след това - предимно арендатори, които са купили амортизираните постройки, но не притежават земята под тях, нито имат отстъпено право на строеж върху нея. Като основна причина за слабия инвеститорски интерес се посочва неизясненият статут по § 123 от Закона за горите на земята под почивните бази и къмпингите. Едва тази година влезе в сила новият Подробен устройствен план за къмпинг Добруджа в Шабла и предстои да получи одобрението на общинския съвет. За къмпинг Карвуна документът е разработен, но още се изяснява собствеността на земята, която влиза в Държавния горски фонд.

Проверка на МЗГ от есента на 2002 г. установи, че около 1000 дка земя по Северното Черноморие е необходимо да бъдат изключени от държавния горски фонд, за да се уредят правата на ползвателите. Сред засегнатите са общински и частни почивни станции в Шабла и къмпингът там, ВС Русалка, Албена АД и лагери в Кранево. Голяма част от териториите попада в 200-метровата крайбрежна ивица, която е изключителна държавна собственост. Незаконното строителство в горския фонд също е най-много на територията на общини Шабла, Каварна и Балчик.

Туристическата база и детските лагери в Шабла трябва да се ремонтират, но собствениците им не могат да получат строителни разрешения. Това спира инвестиционните намерения и е пречка за общината да използва най-големите си ресурси. Около 40 почивни станции, собственост на общини Русе, Видин, Мездра, Варна, Ген. Тошево и на предприятия от страната, са разположени на проблемна територия. Половината от тях са строени със заповеди на Комитета по горите от 1967 г., а другите са напълно незаконни. Много лагери са в ликвидация, някои от почивните станции са приватизирани, продавани са отделни бараки. По новия Закон за горите всички те трябва да се изключат от държавния горски фонд.

Община Шабла има огромни туристически ресурси и потенциал, който от години стои неизползван, смята гл. архитект Румен Николов. Проблемът не е само на общината, би следвало държавата да насочи повече средства за инфраструктура и реклама на този край, казва той.

Пазарът

Цените на имотите в Шабленско са по-ниски, отколкото в общините Балчик и Каварна, съобщи за в. ПАРИ Владимир Борисов, брокер на агенция Контини. Покупките тръгват от над 10 хил. лв. и стигат до 30 хил. лв. в зависимост от мястото и състоянието на собствеността. Докато в Балчишко цената на подобен имот започва от 10 хил. евро и стига до 15-18 хил. евро, дори 20 хил. евро. Търсят се парцели край морето и селски къщи с големи дворове в населените места на първия ред по брега. Купуват ги чужденци, които искат над 2 дка двор, за да имат място за барбекю, веранди, басейни, поляна с райграс. За тях не е от значение в какво състояние е къщата, защото идват с намерение да построят нещо ново, уточнява Борисов.

Пазарът се развива, първо се търсеха вилни имоти, после интересът се прехвърли към селата. Когато районът поскъпва, купувачите търсят по-евтино място, обяснява той. В момента брокерите отбелязват слаба тенденция за навлизане на инвеститорите във вътрешността на Добруджа - на 15-20 км от морето. Движението се определя от цената. В някое замряло село на Ген. Тошевска община може да се купи къща с голям двор за 10-ина хил. лв. Последната куриозна покупка е продажба на съборетина в с. Василево, община Ген. Тошево, за 6 хил. евро. Всичко зависи от големината на парцела и от рекламата, която някой случайно е направил на мястото, уточняват от агенция Контини.

Пазарът на земеделска земя в община Шабла върви от 160 до 260 лв. за дка. Предложения има и на цена 300 лв. или повече, но реални сделки за тези пари не се сключват. За сравнение в община Балчик има сделки за цена от 280 лв. за дка. Чужденците обаче не се интересуват от пазара на земеделски земи в трите добруджански общини с излаз на море - Балчик, Каварна и Шабла. Те се вълнуват от възможността за почивка и туризъм, категоричен е Борисов. Според него новият Закон за Черноморието ще даде отражение върху имотите край морето, закупени от българи с цел препродажба. Това са земеделски земи, придобити с идеята да се преотреди земята и да се вдигне ново ваканционно селище. И в Шабленско, и в Каварненско се изкупуват обработваеми парцели за подобни тенденции. Ако влезе в сила законът, той ще забрани застрояването на 2 км от бреговата ивица и ще се допусне застрояване само върху парцели в регулация и със смесен статут. Това ще оскъпи тези имоти и ще ограничи застрояването в крайбрежната зона.