Опасност от по-високи лихви по ипотечните кредити

В случай, че влязат в сила измененията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), лихвите по ипотечните кредити на гражданите ще се повишат. Това предупреждават от икономическия екип на „Движение България на гражданите“. Предложението на БСП и ДПС е политически флирт с потребителите и представлява перфектен лост за оскъпяване на ипотечните кредити. Това каза на пресконференция шефът на икономическия екип на „Движение България на гражданите“ Бисер Манолов, като подчерта, че вместо потребителска загриженост, проектът за Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за потребителския кредит предлага непознаване на това, как функционира пазарът.

Като странични ефекти от реакциите на банките по повод измененията в ЗКП Бисер Манолов посочи, че предстои спад в търсене на ипотечни кредити и падане на цените на жилищните имоти. Също така младите хора и семейства ще имат ограничени възможности за теглене на кредити при новите условия. Може да се очаква нова криза в строителния бизнес и нови загуби за банковата система от „лоши кредити“, дадена на строителни предприемачи.

По думите на Манолов, държавата също е „страна“ по договора между потребителя на един кредит и банката му, и със свои действия, какъвто е случаят със ЗПК, може да предизвика влошаване на бизнес климата. Като аргумент Манолов посочи, че в следствие промените, които ЗИД на ЗПК предвижда, ако банката прогнозира спад на недвижимите имоти, ще завиши изискванията за самоучастие на кредитополучателите до 30% - 50 %, което ще е непосилно за хората и така ще се стигне до спад на ипотечните кредити.

Клиентите нямат възможност и компетентност да следят тарифите на банките и ако в договорите с хората са вписани обстоятелства, зависещи от тарифите, няма гаранции, че кредитополучателите разбират какви са последиците за него. Манолов подчерта, че няма яснота в предложенията какво е „обективно обстоятелство“.

„Банките могат да включат каквото решат в правилата си и да направят комплицираната методология, базирана на много фактори и непонятна за клиента”, допълни още Манолов, но тя се вписва в договора и остава непроменима. „EURIBOR и LIBOR не са цената при, която банките в България се финансират”, добави шефът на икономическия екип на „Движение България на гражданите“ и каза, че „предложенията в закона ще принудят банките да свалят и лихвите по вложенията на хората, независимо от икономическата среда, което би довело до намаляване на депозитите на гражданите, от където да последва и по-малка възможност на банките да дават кредити”.

Кредитите ще се оскъпят. Банките не биха допуснали загуби и така крайната цена от всички тези мерки пак се плаща от потребителите. По думите на Манолов, измененията в чл.32, с новата алинея 8, в която се предвижда уж банките да не могат да вземат обезщетения или неустойки за предсрочно погасяване на ипотечните кредити, ще убие кредитите с фиксирана лихва, докато за кредитите с плаващ лихвен процент промяна няма да има, а при покачване на лихвата в глобален план, ще има болезнено оскъпяване на вече изтегления кредит. За хората е значително по-изгодно да теглят кредити с фиксирана, а не с плаваща лихва, за да не се озовават в ситуации, в които поради скок на лихвата не могат са си обслужват кредитите.

По отношение на промяната на лихвените проценти, които да се формират на базата на фиксирана надбавка, неподлежаща на изменение в срока на договора, Манолов обясни, че предложението не е добре обмислено. Той даде пример, че ако в момента се изтегли кредит, при който лихвата се образува от индекс EURIBOR от 0,3 %  + 6 % лихва, общото задължение на клиента като лихва по кредита му би било 6,3 %, но ако след три години например EURIBOR стане 3 %, то тогава общото задължение на клиента от 6,3 % би скочило на 9,0 %, като банката няма да има право да промени това, защото в закона е предвидена забрана. Какво става с лихвата по кредита ви, ако индексът, включен в референтния лихвен процент, престане да съществува, не е помислено, обясни Бисер Манолов. Той е категоричен, че са нужни систематични усилия за осигуряване на прозрачност и съпоставимост на условията на кредитирането, максимална информираност на хората и усилия за повишаване на тяхната финансова грамотност, както и лоялна конкуренция и чиста пазарна среда не само в банковата сфера.