Вера Малякова, София
Поставените въпроси имат своя отговор в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и в утвърдилата се практика на Върховния касационен съд по делбени дела. Сега по реда им. Първо за изплатения заем по време на брака и по време на фактическата раздяла на съпрузите. Съгласно чл. 25 от Семейния кодекс задължението на единия от съпрузите, поето по време на брака за семейни нужди, е солидарно задължение на съсобствениците на равни права. От изплащането на заема от единия солидарен длъжник се възползва и другият - съпруг (бивш), който дължи да възстанови половината задължение на погасилия го.На втория въпрос - за изнасяне на апартамента на публична продан. Длъжен съм да спомена, че
апартаментът е достатъчно малък и затова е неподеляем
на два отделни жилищни обекта. Той е придобит по време на брака в съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод, родителските права на детето са били предоставени на майката - съсобственик на 50% от апартамента.
За възлагане на имота читателката трябва да не притежава друг имот от същия вид, т.е. да няма друго собствено жилище. Условията на закона са изброени изчерпателно - чл. 288, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Новата редакция на чл. 288, ал. 2 от ГПК не допуска каквато и да е преценка извън законовите условия. В решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи. Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод (какъвто е конкретният случай), и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права на децата от брака, няма собствено жилище,
съдът по негово искане може да го постави в дял
Това става, като се уравнят дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Имотът се оценява по действителната му стойност. Когато уравнението е парично, дължимата сума заедно със законната лихва следва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. Съделителят, в чийто дял е поставен имотът, става негов собственик, след като изплати в 6-месечния срок определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и
имотът се изнася на публична продан
Това може да не стане и имотът може да се възложи на другия съделител, който отговаря на условията, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Къщата в провинцията, заради която районният съд не е дал гарсониерата в собственост на читателката, не е основание за отказ. Това решение е незаконосъобразно. Тя не е жилище, а груб строеж, не е самостоятелен жилищен имот в същото населено място, а читателката притежава от нея само идеална част. Върховният касационен съд прави категоричната разлика между "жилище" и друг "недвижим имот". В описания случай въобще не може да става дума за каквато й да е конкуренция на права, читателката просто трябва в срок да обжалва първоинстанционното решение, като се позове на развитата по-горе съдебна практика.
По изложените съображения няма да се стигне до продажба на жилището на публична продан. Случаят не допуска това положение, което по принцип се прави от съдия-изпълнител едва след като са изпробвани за възлагане и уравняване на дялове по описаните способи.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА