Изборите ще решат споровете за земята

Не е новина, че вчера парламентът принципно прие конституционните промени, наложени от членството ни в ЕС. Новината е, че единственият спорен въпрос - на кои чужденци ще продаваме земя, може и да се реши. С консенсус. Или с почти.Да напомним вкратце спора. Той не е за това дали гражданите и фирмите от ЕС ще получат право да купуват българска земя. Всички партии от парламента са съгласни, че ще го получат - изискват го правилата на евросъюза. Договорили сме и гратисен период - няма да има продажби до 2014 г., освен ако не става дума за граждани на ЕС, установили се на наша територия, ако ще пазаруват земя за стопанска дейност или за да построят например офис. Те ще могат да станат купувачи още на 1 януари 2007 г.

Спорът е за останалите - извън ЕС. И за начина, по който се позволява и те да станат купувачи на земя - по силата на международен договор, ратифициран от парламента. БСП изначално бе против отварянето на пазара за трети страни. Лидерът на БЗНС Анастасия Мозер и нейните представители в конституционната комисия на НС държаха въпросният международен договор да се ратифицира с 2/3 мнозинство - т.е. с поне 160 депутатски гласа. На финала склониха и на обикновено мнозинство. ДСБ (след разделянето на Костов и Надежда в комисията останаха само юристи от костовата партия) се обявяваше за освобождаване на пазара на земята, понеже тя и сега се купува от чужденци, но без ясен регламент. НДСВ си държеше на международния договор, ратифициран с обикновено мнозинство. С аргумента, че чужденците от трети страни ще се подчиняват на правилата за ЕС - предвидено е в договора за евросъюза. На този фон се разменяха аргументи за национална полезност и национална сигурност.

Факт е, че въпросът за продажбата на земя не е от лесните. Факт е също, че приказките за изнасяне на земята ни и прочее от този сюжет са си чист популизъм. Факт е обаче и че очевидно с третите страни - най-спряганата от които бе Турция, е редно да се процедира внимателно. Не защото ще ни изнесе земята - опасението е да не се нанесе на нея.

Факт е и четвърто - явно и юристите от мнозинството усетиха, че може да има проблем. Не толкова с бъдещи, колкото с вече сключени договори с трети страни. Имаме 50 такива за взаимно насърчаване на инвестициите. Те позволяват и покупка на земя, ако конституцията я разрешава.

Изходът от ситуацията е на път да се намери - шефката на констутиционната комисия Камелия Касабова обяви готовност за корекции - за квалифицираните мнозинства, отлагателните периоди и ясно уреждане на нещата в закон. Стори го, след като и Мозер, и сини депутати от трибуната настояха за по-големи гаранции откъм третите страни. Само ДПС не видя подобна нужда.

Напъпилият консенсус е похвален - поради националния интерес. А появата му е лесно обяснима - идват избори. В които сегашното мнозинство ще трябва да убеждава привържениците си, че е защитило максимално земята. А БСП ще трябва да ги уверява, че не е партия, която би ни спънала за ЕС (инатът по земления въпрос търпи и такова тълкуване). Останалите също ще има какво да отчетат.С други думи - приближаването на вота може да носи и добро. Макар и рядко.