Банките кредитираха истерично през март

Банките са се впуснали в лудо кредитиране през март - гратисният месец, който Българската народна банка (БНБ) им даде, преди да въведе новите мерки за ограничаване на заемите. Те бяха обявени в края на февруари и буквално от следващия миг до 25 март според данните на БНБ новоотпуснатите кредити са набъбнали до 630 млн. лв. Ако същата засилка се е запазила и през последната седмица на март, най-вероятно общата сума ще достигне рекордните 800-850 млн. лева. Това е с 50% повече от новите заеми през януари и февруари, взети заедно, и двойно над нивото от март миналата година.

Кредитната истерия се дължи и на факта, че сумата на вземанията на всяка банка ще бъде засечена към 31 март и на тази база ще се изчисляват бъдещите лимити за отпускане на нови заеми. По тази причина финансовите институции са се опитали максимално да надуят резултата към края на месеца.

През последните четири-пет седмици в офисите на банките постъпваха далеч повече молби за заеми, отколкото е обичайното за това време на годината. Кредитополучателите бързаха да хванат "последния влак" на лесното финансиране. Институциите от своя страна допълнително катализираха процеса, като март може спокойно да се нарече месецът на промоциите. Банките се надпреварваха всячески да спечелят вниманието на все повече клиенти. Свалянето на лихвите стигна до "надцакване" със стотни от процента. Битката при ипотечните кредити се водеше, като първо една банка предложи 6%, а после конкурентите й излизаха с оферти за 5.99%, 5.8%, 5.75% и накрая дори 5.5% годишна лихва. Всичките тези проценти, разбира се, важат само за първата година от отпускането на заема - от втората нататък лихвата вече е между 8-9%.

Далеч по-тихо преминаха кампаниите при фирмените кредити. Мениджъри на компании от различни браншове потвърдиха пред "Дневник" информациите, че банките сами са им предлагали да им отпуснат спешно кредити и са настоявали договорите да бъдат сключени до края на март.

Според приетите рестриктивни мерки заемите вече ще могат да нарастват с повече от 6% на тримесечие само ако срещу това банките блокират в БНБ сума, двойно по-голяма от превишението на лимита. Новите ограничения се въвеждат за институциите, които са отпуснали заеми за над 60% от сумата на привлечените депозити. Ако не укротят темпа, под ударите на надзора се очаква да попаднат около 16 от общо 35-те банки у нас, като половината от засегнатите ще са в групата на най-големите.

Най-вероятно към края на март общо отпуснатите заеми ще възлязат на 15.5 млрд. лв.

В последната засега отчетена от БНБ седмица (която е между 19-25 март) се вижда, че вземанията от фирми и граждани са достигнали 15.29 млрд. лв. През този период предприятията са получили 123.6 млн. лв., което е с 1.3% повече спрямо предходната седмица, отчитат от БНБ (още на стр. XI). При заемите за домакинствата се наблюдава засилен ръст от 1.9%, или 90.6 млн. Най-много са теглените кредити в евро, показват данните на БНБ.

Това развитие на нещата не е изненада за централните банкери. От няколко седмици те предупреждаваха, че след относително спокойните януари и февруари март ще бъде пиков по отношение на отпуснатите кредити. Далеч по-важно е какво ще се случи оттук нататък. Според анализ на БНБ през първата половина на годината заемите най-вероятно ще продължат да нарастват с 45% на годишна база, почти колкото бе и през 2004 г. Надеждите са ситуацията коренно да се промени около юни-юли, когато се очаква, че рестрикциите вече ще са подействали. През август пък излиза тримесечната статистика и тогава ще се види дали ще има санкционирани банки.

Повече банкери на този етап твърдо заявяват, че ще спазват ограниченията и няма да позволят да бъдат "глобявани". В същото време те вече са намерили начини, с които да заобиколят мерките. Една от възможностите е кредитните линии да преминават през централите в чужбина на представените у нас банки или през лизинговите дружества, с каквито разполага всяка финансова група. Според анализатори търсенето на фирмени заеми обективно ще нараства през следващите години, тъй като дружествата ще трябва обновят средствата си за производство, а и степента на кредитиране на икономиката все още е доста по-ниска от тази в новоприетите европейски членки.

,