Имущество над 60 000 лева може да попадне под ударите на Закона за конфискацията

Следих дискусиите по закона "Петканов" за отнемане на незаконните имоти. Напоследък се заговори и за дела по стария Закон за собствеността на гражданите, по които се отнемат имоти. Моля да поясните как се прилагат двата закона и действат ли едновременно? Петко Георгиев, София

Отговорът на поставените въпроси е в новоприетия Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД) (Обн., ДВ, бр. 19 от 01.03.2005 г.).Съгласно параграф 11, ал. 1 и ал. 2 от преходните разпоредби на новия закон бе отменен Законът за собствеността на гражданите (ЗСГ), а неприключилите до влизане в сила на ЗОПДИППД производства по ЗСГ продължават по досегашния ред.

Особено право е дадено на заварените богаташи, а именно не се образува преписка, а образуваната се прекратява, ако лицето, получило незаконни доходи или имущества, ги декларира доброволно и внесе тяхната равностойност в приход на държавния бюджет или прехвърли на държавата равностоен имот до образуване на делото в окръжния съд. В противен случай само окръжният прокурор можеше да сезира окръжния съд, който е оправомощен да конфискува незаконно придобитото и да го отнеме в полза на държавата.Според новия закон на отнемане подлежи имущество,

придобито пряко или косвено от престъпна дейност,

което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони. ЗОПДИППД цели предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от престъпна дейност. Производството по този закон се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност (над 60 000 лв.), за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност. Срещу него обаче трябва да има и разследване за престъпление по Наказателния кодекс за: приготовление към тероризъм, кражба и грабеж на МПС, изпиране на пари и сдружаване с такава цел, както и производство, държане, разпространение на наркотици и прекурсори, незаконна сеч, порнография и др. (Престъпленията подробно са описани в чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД.)

Съгласно закона уязвими са не само продавачите на незаконно придобито имущество, но и купувачите (дори и добросъвестни) на такива вещи, техните роднини и наследници. Имуществото се отнема и в случаите на правоприемство на съответното юридическо лице. Сделките, извършени с имущество, придобито от престъпна дейност, са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане, когато са:
1. безвъзмездни сделки с трети физически или юридически лица;
2. възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели, че имуществото е придобито от престъпна дейност, или са придобили имуществото за неговото укриване, или за прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с това имущество.

Подлежи на отнемане при условията и по реда на този закон и имуществото,

прехвърлено през проверявания период на съпруг,

роднини по права линия или до втора степен по съребрена линия и по сватовство, когато те са знаели, че то е придобито от престъпна дейност.

Особено важно е да се уточни, че знанието на тези лица се предполага до доказване на противното. Доказателствената тежест е на уличеното, забогатяло лице и то трябва да се оправдава и да доказва фактите.

Отнема се в полза на държавата и имущество, придобито от престъпна дейност, което е съпружеска имуществена общност, когато се установи липсата на принос на другия съпруг за придобиването му. Правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 25-годишна давност. Давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото.Създава се нова структура - Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, която е специализиран държавен орган за извършване на проверка на имуществото на лица, което е придобито от престъпна дейност. Тя се състои от петима членове, включително председател и зам.-председател. Председателят на комисията се назначава от министър-председателя, зам.-председателя и двама от членовете се избират от парламента, а един от членовете се назначава от президента. Членовете на комисията се назначават за срок 5 години с право на не повече от 2 последователни мандата. Комисията и териториалните й структури извършват проверки и събират доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Органите имат право да искат съдействие и сведения от всички държавни и общински органи. Предоставянето на поисканата информация не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна или търговска тайна. Проверката по този закон не може да продължи повече от 10, а в изключителни случаи - от 13 месеца.

Комисията и нейните подразделения имат право да изискват попълване на специална декларация за всичко притежавано от уличеното лице и източниците на придобиването му. Органите на досъдебното производство уведомяват незабавно директорите на съответните териториални дирекции на комисията за всеки случай на започнало наказателно преследване за престъпленията, посочени в началото на настоящата консултация. По искане на комисията

съдът може да разпореди запечатване на помещения,

оборудване, превозни средства и други, в които се съхранява това имущество. Въз основа на събраните доказателства съответният директор на териториална дирекция изготвя мотивирано заключение, в което се посочват видът и размерът на имуществото, за което съществува основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и подлежи на отнемане в полза на държавата, както и доказателствата, от които се установява това. Комисията внася мотивираното искане за отнемане в полза на държавата след влизането в сила на осъдителна присъда по наказателното производство. Искът се разглежда от окръжния съд по постоянния адрес на лицето или седалището на юридическото лице. В "Държавен вестник" се публикува обявление, съдържащо: номера на делото, данни за постъпилото искане, опис на имуществото, указание за срока, в който заинтересованите лица могат да предявят своите претенции върху имуществото, както и датата, за която се насрочва първото заседание, която не може да е по-рано от 3 месеца от обнародването на обявлението.

До началото на юни 2005 г. Народното събрание трябва да избере, а президентът и министър-председателят да назначат своята квота от комисията.