Статутът на инвестиционните имоти може пак да се промени

Министерският съвет прие пакета от проекти за нови данъчни закони на Главна данъчна дирекция. Проектите са слаби, разработени без каквато и да било концепция. Едва ли би могло да бъде сътворено нещо по-лошо в областта на данъчното законодателство. Част от текстовете са неясни, непълни, неконкретни, с което противоречат на Закона за нормативните актове. Използвани са термини, които са по-подходящи за литературна творба, отколкото за сериозен нормативен акт.

Някои от текстовете са писани без ясна визия за реалния стопански живот и конюнктурата в страната. Част от заложените идеи са толкова наивни и така написани, че могат да предизвикат или снизходителни усмивки, или вълна от смях у четящите ги. Безспорен факт е, че ако така предложените проекти бъдат приети, ще е истинска трагедия за адресатите им, защото последиците ще са непредвидими. Ето и някои от разпоредбите:

Начален данъчен амортизационен план

За лицата, които ще изготвят начален данъчен амортизационен план по реда на проекта, е предвидено да включват данъчните амортизируеми активи по тяхната данъчна амортизируема стойност, както и признатата до момента данъчна амортизация за тях, като за данъчна амортизируема стойност и данъчно призната амортизация се приемат счетоводната амортизируема стойност и счетоводно натрупаната амортизация преди извършване на преоценка или последваща оценка на дълготрайните активи.

С този запис ще се създадат редица затруднения за предприятия, които не са изготвяли данъчен амортизационен план по реда на ЗКПО (тъй като например са се облагали с патентен данък), както и за тези, които са прилагали алтернативния подход за последваща оценка на дълготрайните си амортизируеми активи в годишните си финансови отчети. Това изискване означава връщане назад във времето, редица преизчисления, а нали уж мотивите на авторите бяха избягването именно на подобни ситуации.

Инвестиционни имоти

Съгласно проекта е предвидено инвестиционните имоти отново да се трансформират в неамортизируеми активи. Въпросът е докога ще се променя статутът на инвестиционните имоти. Ще се получи така, че за една група предприятия инвестиционните имоти ще са амортизируеми активи, а за друга група предприятия - не, защото тази разпоредба е материална правна норма и ще има действие само занапред. И след като съгласно този текст инвестиционните имоти са неамортизируеми активи, какво ще стане с включените в ДАП към 31.12.2005 инвестиционни имоти, защото съгласно §9 активите, включени в данъчен амортизационен план към 31.12.2005 г. по силата на Закона за корпоративното подоходно облагане, се завеждат в данъчния амортизационен план по този закон с данъчна амортизируема стойност, равна на амортизируемата стойност, определена съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане.

Прецизност на проекта

Съгласно проекта, когато за годината кооперация е отчела загуба или недостатъчна печалба за покриване на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти, сумата на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти не се счита за данъчен разход съгласно чл.47, ал.1, т.10. Да, но в този член и точка става дума за разходи за работни заплати в търговски дружества с над 50% държавно или общинско участие. Оказва се, че вярната точка е 11, но подобна "прецизност" едва ли вече изненадва обръгналия на какви ли не нормотворчески недомислия български данъкоплатец. Освен това, когато се говори за прецизност, следва да се отбележи, че в проекта на закона за корпоративните данъци не е предвиден коректен механизъм за обратно проявление на възникналите по силата на действащия ЗКПО временни разлики.

Облагане с данъци при източника

Като дивидент вече ще се третира печалбата, която не е разпределена, включително чрез увеличение на капитала до две години, а в случаите на дружества със специална инвестиционна цел - до една година, считано от 1 януари на годината, следваща тази, за която се отнася печалбата. Това противоречи на здравата икономическа логика и показва, че проектите са писани от хора, откъснати от реалната практическа ситуация. Защото, ако бяха близо до практиката, щяха да знаят, че има редица предприятия, които са реинвестирали печалбите си за разширяване на производството си и за откриване на нови работни места.

Да не говорим пък, че тази разпоредба тотално противоречи на обещаната от НДСВ нулева ставка при реинвестиране на печалбата. Освен това не е уточнено кой точно капитал се има предвид, а да не забравяме, че по смисъла на счетоводното законодателството самата печалба също е част от капитала. Наред с всичко останало това ще доведе до затруднения и усложнения, тъй като ще е необходимо да се поддържа допълнителна информация за това коя част от неразпределената печалба е обложена и коя - не, но за авторите това явно са само дребни подробности на фона на мащабния подход към повсеместно опростяване.

Минимален годишен авансов данък

Проектът предвижда ежегодно да се заплаща минимален годишен авансов данък на база заложени в законопроекта норми на рентабилност, като е предвидена възможност за последващото приспадане от дължимия годишен корпоративен данък в рамките на петгодишен срок. След изтичане на този срок минималният авансов данък върху печалбата не подлежи на възстановяване или изравняване. Спорно е доколко разпоредбите за минималния годишен авансов данък, който в определени случаи става невъзстановим, е конституционно издържан предвид изискването на конституцията данъците да се определят съобразно имущественото състояние на данъкоплатците.

И тъй като новоучредените юридически лица не дължат минимален годишен авансов данък за данъчния период на учредяването и следващите два данъчни периода, то за всеки трезвомислещ човек е ясно как би могло да се избяга от този минимален годишен авансов данък. Но нали целта не е данъкоплатците и данъчната администрация да се надлъгват един друг, а да се стимулира доброволното плащане на данъци.

Минималният годишен авансов данък се внася в срок до 30 април на следваща година, но не е изчерпателно регламентирана процедурата, сроковете и съотношението за внасяне на този минимален авансов данък.

Дългосрочни ценни книги

В проекта е дадено определение на "Дългосрочни ценни книги", като наличието на това определение е странно, тъй като няма абсолютно никаква връзка с останалите разпоредби на проектозакона.

Облагане на преоценъчния резерв с еднократен данък

Предвидено е облагане на преоценъчния резерв с еднократен данък в размер на 6 на сто. Това е нова промяна в падежа на данъка върху преоценъчния резерв. Дружествата отново ще бъдат изненадани, защото отново се сменят правилата на играта и в много от подготвяните бизнес планове подобни изходящи парични потоци не са заложени. Освен това липсва каквато и да било прецизност по отношение на размера на подлежащия на облагане с еднократен данък преоценъчен резерв. Не трябва да се забравя, че има дружества, които са обложили част от преоценъчния си резерв, освен това има разсрочен данък върху преоценъчния резерв, а за него никъде не става дума.