Съвременен прочит на барока

,Имаме удоволствието да ви представим един дом с истинско аристократично излъчване. Това е дом, правен с много любов и с невероятно внимание към всеки детайл, към всяка подробност, колкото и елементарна на пръв поглед да изглежда тя.Този дом се обитава от едно младо и невероятно симпатично семейство. Сигурно много от вас ще се учудят откъде този афинитет на млади хора към барока. Но всяко нещо си има обяснение. Това са хора с фино отношение към изкуството, с богата култура, които могат да оценят и истински да се насладят на допира си с изкуството. За нас беше истинско удоволствие срещата ни с тях, както и разпаления разказ на съпругата за сътворяването на техния дом.


От къде дойде идеята да направите дома си в стил барок и как тръгна всичко?
„По инициатива на съпругата ми решихме да направим в нашия дом да преобладава бароковия стил с някои модернистични акценти, колкото да има съвременен прочит, като картините например. Те са по-модернистични, но не са и съвсем абстрактни. Повечето от тях са на много добри пловдивски автори. Ние се интересуваме от живопис на дилетанско ниво като любители” – сподели с нас собственикът на този дом, а след това даде думата на прекрасната си съпруга:
„В България се оказа, поне така беше преди две години, че е истинско предизвикателство да се обзаведе класическо жилище. Наложи ни се около година и половина да правим проучване на пазара. У нас действително се произвеждат класически мебели, даже с претенции към стилова принадлежност, например барок, рококо и т.н., но явно ние нямаме културните традиции и историческото наследство, които да предизвикват проявата на потребност на пазара от такава мебел и тя съответно да се произвежда на ниво. Ако има търсене на класическа мебел, то тя е от този тип – английска, дървени секции… по-изчистени неща. Забелязахме например, че при нашите барокови мебели дърворезбите нямат това автентично звучене, защото вътре се вкарват и възрожденски мотиви. Дори и да е съвсем минимално детайлче, то не стои в хармония, а е като инплантант. Освен това и самите форми нямат достоверно присъствие. Раковината и листата са характерни барокови елементи, но листата при барока са някак си натежели от собствената си тежест, изглеждат като морни, сякаш са полегнали.”


От къде успяхте в крайна сметка да се снабдите с тези мебели?
Специално гарнитурата е от Лино – италианец, собственик на магазина Мио амиго в Пловдив, който всъщност е от 15 год. на българския пазар с италиански мебели. Преди две години единствено той ни беше източника на такава мебел, която да представлява интерес за нас. Предишното ни обзавеждане пак беше от него, но супер модернистично. Когато пристигна поръчката ни от Италия, всички в магазина бяха силно заинтригувани, разгръщаха кашоните, беше им интересно да видят какво точно представлява, защото към онзи момент тази гарнитура беше от най-високия клас, който те предлагат изобщо.

picture:1,20051116_71.jpg,
От каква дървесина е гарнитурата ви?
Дървото на гарнитурата така и до ден днешен не го знаем и не можем да го определим точно какво е. Много е странно като качества - първо е много леко и второ - много твърдо. Всичко това е ръчна изработка. Искахме дамаските да са тип гоблен, за да внесат уют, да не са толкова респектиращи, защото има най-различни – по-сатенирани, златисти, лъскави… Така или иначе апартамента не е толкова голям, за да предполага самостоятелно обособена приемна. Искахме хем да са класически барокови мебели, хем да звучат делнично.


От къде е останалата мебелировка и аксесоарите?
Скриновете са турски, но се оказаха много добро изпълнение.
Сменяли сме вратите специално, за да са в тон с всичко.
Наложи се и всичките ни аксесоари да бъдат подменени. Свещниците, които са върху скрина, ги чакахме 6 месеца.Те са наистина венециански барокови (бронз). Часовникът е португалски, той е пък рококо, но мисля, че спокойно си живеят барокът с рококото. От Стил декор са сините аксесоари от порцелан. Огледалото е българско.
Мисля, че завесите представляват интерес - те са италиански, но ги внасят от Гърция. Истинско предизвикателство е да се намери качествена завеса. Това, което се предлага масово и немасово на пазара са някакви синтетики, които звучат пародийно и бутафорно на фона на цялата обстановка. Тези са тъкани, не са щамповани и са памучни, може би има и нещо изкуствено, но са си съвсем автентични. Килимите са български на сливенския завод Декотекс. – чист барок, този модел е много популярен и не случайно. Лампионите са също италиански от Лино. Полилеите са белгийски, модел Моцарт, купихме ги от Мосю Бриколаж, тъй като там бяха на най-добра цена.


Много усилия ли ви костваше докато комбинирате всичко?
В дома ни както забелязвате са вкарани много и разнообразни материали и всичко е цветно, в смисъл, ако обърнете внимание няма нищо едноцветно, нищо дюс. Това означава, че се изисква голямо майсторство, за да се съчетаят и да заживеят тези неща. Сложността идва от това, че много неща трябва да си паснат – първо от страна на орнаментика - трябва да са стилово принадлежни, второ – откъм цвят. Например пастелното розово, пастелното зелено, които се забелязват в килимите, се повтарят във всеки орнамент на дамаските. Гранитогресът беше отпреди, но това сиво се оказа благодатна почва за топли цветове да му се поставят отгоре.

picture:2.jpg,
Много успешно сте вписали кухнята в общото пространство на дневната.
Кухнята мислехме също да е италианска, но тъй като имаме опит знаехме, че ще е сложно, да вземат от тук размери, да я изработят и поръчката да се напасне. Както знаете няма един прав ъгъл в нашето строителство… изобщо много комплицирана история. Решихме и по наш проект я изработи един наш приятел – професионалист в тази област. Тя е от масив – дъб, а витрината отпред е интересна, защото имитира бюфет. Плочките са състарени и са в цвят охра. Важното беше, че кухнята присъства в представителната част на жилището. Т.е тя трябваше хем да изпълнява всички функции на една кухня , хем да запази авторитетно присъствие в общото пространство с хола. Примерно тук не мога да си позволя много рустикални присъствия и всички хубави женски неща, които могат да се видят в една кухня.


Откъде този интерес към барока у вас?
Този въпрос и съпругът ми го е задавал. И аз не мога да отговоря точно. Това е нещо, генерирано с годините. Аз съм адвокат по професия, но още от ученическите си години съм се занимавала с живопис, театър, с изкуство много сериозно. В тоталитарно време нямаше информация и явно, всичко, което съм чела, което съм срещала се е наслагвало на подсъзнателно ниво. Този вкус се е формирал без да го искам и без да го търся, не е било целенасочено. Когато нещо представлява интерес, човек намира време и начин да се самообразова.

Явно и съпругът ви има отношение към този стил?
Той беше поклонник на модернизма. Твърдеше, че барокови мебели в такова пространство не могат да живеят, че изискват много простор… и в никакъв случай не биха му създавали уют, а по-скоро респект и биха стояли много тромаво. В последствие аз нямах намерение да променяме нищо в къщи, но явно интересът ми към барока е бил доста жив и той лека полека от всички мои разкази така се запали, че в момента е много тънък познавач на всички стилове от Ренесанса до началото на 20-ти век. Той е спец, докато аз не мога да претендирам за такива познания. Така се запали съпругът ми и с този огън сме правили този дом, с много любов. Всичко сме го търсили и дълго сме го чакали, но на нас това не ни е тежало, тъй като го правехме с огромно желание.

текст: Евгения Николова
снимки: Камен Ехранов и Владимир Коцев