Задържаха побойника от АМ „Тракия”

Задържаха плевенчанина, който би журналиста Георги Пауновски на автомагистрала „Тракия” на 1 май тази година, съобщиха от МВР.
Столичните криминалисти работиха по сигнал за разпра на автомагистрала „Тракия“, възникнала на 1 май около 14.00 часа. Потърпевшият Пауновски, че след  спор с шофьор на друг автомобил, му е нанесен побой. Опонентът счупил и стъклото на страничното му огледало.
След извършения оглед и разговор с пострадалия разследващите полицаи започнали издирването на лек автомобил „Хонда”. Установили, че той е собственост на частна фирма и бил управляван от служителя й Ивайло Дончев /39 г/ от Плевен. Изяснен бил и адресът в София, на който мъжът живеел под наем. Днес  той се е явил полицията с адвокат и отказал да даде обяснения за инцидента, съобщиха от МВР.
По случая  е образувано досъдебно производство по чл. 131 ал. 1 т. 12 от Наказателния кодекс и чл. 216 от Наказателния кодекс. В момента се провеждат процесуално-следствени действия, изясняват се и обстоятелствата за възникналия инцидент. Ивайло Дончев е регистриран в полицията за извършена от него кражба, осъждан е за същото деяние. Мъжът е задържан в местното районно управление за 24 часа. Материалите по случая ще бъдат докладвани на Софийска районна прокуратура.
Факти.бг припомня разказа на Пауновски:
Карах нова тестова кола и малко преди разклона за Равно поле на магистрала "Тракия" изпреварвах в най-лявата лента с около 130 км/ч "Алфа" 147, шофирана от жена.
В един момент сякаш от нищото изкочи "Хонда CR-V", движеща се поне със 180 км/ч, която яростна присветкаше с фарове. Инстинктивно подадох мигач с намерението да се прибера вдясно, но прецених, че ще вляза твърде близо до изпреварвания автомобил, което може да създаде проблем.
Ускорих още малко и се прибрах в средната лента. В момента, в който хондата ме изпреварваше погледнах към бързака зад волана - мъж на средна възраст, до него се возеше жена. Той яростно жестикулираше. Опитах се да му покажа, че не разбирам какво иска.
Намалих рязко, за да го оставя да отмине, не исках проблеми, все пак возих сина си, който няма и три години и кротко спеше. Засегнатият "колега" шофьор обаче ме принуди да спра в аварийната лента. Останах в колата, закопчан с колана и отворих прозореца, за да го чуя какво иска.
Чух псувни, последвани от удари с юмруци. Няколко успях да избегна, други - попаднаха в лицето ми, очилата ми изхвърчаха. "Какво правиш, тук има дете", попитах. "Какво от това и аз имам", получих отговор и поредният юмрук. Опитите на придружителката на нападателя да го озапти не успяха...
За щастие вратите на колата бяха заключени, вдигнах и прозореца, за да се защитя. Последваха удари с юмруци по стъклото, ритници във вратата, един шут отнесе и страничното огледало.
Секунди по-късно изнервеният шофьор се качи в колата си. "Запиши му номера", чух жена ми да вика отзад. В този момент се сетих, че под ръка ми е фотоапаратът, с който обикновено правя снимки на тестваните коли.  Снимах.
Докато си търсих телефона, жена ми забеляза, че в отсрещната лента на магистралата има полицейска кола.
Разказах им накратко за станалото, в този момент усетих болка в устната, оказа се, че има и кръв. Полицаите съобщиха по станцията номера на колата с бияча, успокоиха ме, че ще бъде спрян и ме посъветваха да заведа жалба в Осмо районно.