Окончателно: Логвиненко ще лежи 10 г. за опита за убийство на Алексей Петров

Върховният касационен съд (ВКС) остави в сила решението на Софийския апелативен съд (САС) по делото на Роман Логвиненко. Решението е окончателно. Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.

Делото е образувано по протест и жалби на Роман Логвиненко и защитниците му срещу решението на САС, с което е изменена присъдата по н.о.х.д. № 2948/2017 г. на Софийския градски съд в частта относно наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, като е намален размерът му от 15 на 10 години.

С първоинстанционната присъда Логвиненко е признат за виновен за това, че от началото на пролетта на 2014 г. до 29.10.2015 г. в съучастие като помагач с Артьом Темпински – извършител, Максим Чорний – извършител, и Йевен Балков – помагач, умишлено улеснил извършването на опит за убийство на Алексей Петров – набавил парични средства, организирал следенето и дал съвети, като на 29.10.2015 г. в София извършителите произвели изстрели с два броя гранатомети към лек автомобил, в който пътували Алексей Петров и негов спътник. От това деяние не настъпила смъртта на двамата и то останало на фаза довършен опит, тъй като автомобилът бил брониран и снарядите не прониквали в него. Деянието е извършено предумишлено, поради което на подсъдимия е наложено наказание от 15 г. „лишаване от свобода“.

Тричленният състав на ВКС намира, че протестът и жалбите са неоснователни. По повод на възражението за произнасянето на осъдителна присъда по факти, които са различни от тези в обвинителния акт, в решението на ВКС пише: „Действително съдът е приел сред фактическите си констатации и посочените факти, които не са отразени в обвинителния акт, но принципно имат отношение към деятелността на подсъдимия Логвиненко. Същите притежават характеристиките на допълнителни факти, които не заместват или изключват релевантните такива, описани в обвинителния акт и приети за установени от съда, и по-точно тези, които са обусловили правните изводи досежно действията му по подпомагане на извършителите (подсъдимият е оправдан като помагач за част от първоначално инкриминираните дейности).“.

Относно оплакванията за нарушения при оценката на доказателствата и доказателствените средства съдебният състав на ВКС приема, че в акта си въззивната инстанция, от една страна, е констатирала правилност в оценъчната дейност на първия съд, а от друга, е обсъдила обстойно и задълбочено доказателствената съвкупност, събрана в хода на проведеното от двете инстанции съдебно следствие, като е дала своята оценка на всички доказателства и доказателствени източници. Това позволява на страните и на контролната инстанция да проследи начина, по който е формирано вътрешното убеждение на апелативния съд. Според върховните съдии е невярно твърдението на защитата, че не са обсъдени експертните заключения. Освен че въззивният съд е провел съдебно следствие, в което е извършил допълнителни разпити на вещите лица, в акта си е обсъдил експертизите, като им е дал аргументирана оценка.

Тричленният състав на ВКС споделя мотивите на долните инстанции за това, че по категоричен начин е доказано осъщественото от Логвиненко престъпление. Приетите релевантни факти, относими към дейността на подсъдимия, правилно са квалифицирани като действия, улесняващи извършването на престъплението.

Върховните съдии не приемат и оплакванията в протеста и в жалбите за явна несправедливост на наказанието. Контролираният съд е изложил своята преценка относно значимите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като изцяло е възприел за правилни отчетените от първостепенния съд. Констатирал е в допълнение към смекчаващите обстоятелство и хронично увреденото здравословно състояние на Логвиненко, обсъдил е продължителността на предварителното задържане на подсъдимия, приемайки, че обективно престоят му в ареста има своето въздействие.

Съдебният състав на ВКС напълно споделя становището на САС, че независимо от тежестта на извършеното посегателство конкретният принос на подсъдимия е сравнително по-малък от този на останалите участници – извършители и помагач. Намаленото наказание „лишаване от свобода“ от 15 на 10 години е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на целите на генералната и специална превенции.