Възрожденското образцово народно читалище „Зора”, Русе на 160 години!

Читалище – тази красива, светла дума не е общославянска, а чисто българска, защото и читалището е българско явление. Близо две столетия то е оня средищен център, онази чисто обществено- културна организация, която се грижи за българската душа и определено може да се каже, че целокупно я отглежда. И тази велика роля на читалището все още не може да бъде изместена от никакви други институции, дори от могъщите днес масмедии, радио, телевизия, интернет. У нас читалищата винаги са били нещо повече от просветителни център. Бих казал, че и до днес те са извор на обществена култура, на морални добродетели, на начин на живот…

Скоро русенското читалище, назовано със светлата – също типично българска дума! – „Зора” ще навърши 160 години! Създадено през пролетта на 19866 - последното десетилетие на варварското, безпросветно турско робство – по идея на видния общественик и политик Драган Цанков, то идва да запълни една огромна духовна нужда на жителите на големия крайдунавски град, тогава столица на Дунавската област /вилает/, простираща се от Ниш до Кюстенджа / Констанца/. Това, разбира се, е едната причина, но има и друга, по – важна: по същото време русенският „реформатор” Мидхат паша замисля да слее българските с турските училища, да нанесе съкрушителен удар върху родната просвета и култура. На асимилаторската му политика трябва да се противопостави една нова патриотична сила. И тя не закъснява да се яви в лицето на първото русенско читалище, създадено по модел на вече изградените родолюбиви организации в Лом, Шумен, Свищов и Ловеч. В самото начало бил утвърден устав, според който основната задача гласяла: „подпомагане на родното образование и просвета”. Затова неговите енергични основатели създали библиотека за всички „будни и грамотни русенци”. Същата цел се преследвала и чрез редовното организиране на „сказки”/ беседи/, вечеринки, музикални концерти и „драматически представления”. Но за тази „полезна, родолюбива дейност”, разбира се, са били необходими не само хора, но и средства. И русенци, осенени от възрожденската идея, че величието и бъдещето на нацията трябва да е общо дело, както на всеки поотделно, така и на всички заедно, обладани от библейската максима „дай, за да получиш”, давали не толкова от излишък на имане, колкото от високо гражданско съзнание. Първо начинателите доброволно определяли една сума, която редовно внасяли в касата на „Зора”, като спомоществователи. Тази сума, разбира се, е била различна, според възможностите на всеки, но всички русенци са дарявали с еднаква щедрост на сърцето.

Според първия устав „Зора” се ръководело от изборно настоятелство: председател, секретар, касиер, двама членове и библиотекар. И още в началните години се превърнало в притегателен център за издигнатите духовно граждани на Дунавската ни столица, все млади хора просветители и бъдещи революционери и политици: Тома Кърджиев, Никола Обретенов, Ради Иванов, Иларион Драгостинов, Тодор Хаджистанчов, Георги Икономов, Никола Табаков, Ангел Кънчев, Ганчо Карамаждраков, Захарий Стоянов. Твърде скоро русенското читалище вплело името си в революционните борби на града и на цялата българска земя за освобождението ѝ от омразното, жестоко петвековно робство. Оттук Отец Матей Преображенски пренасял под монашеското си расо оръжие за Велико Търново, първият помощник на Апостола на свободата Васил Левски – младият Ангел Кънчев посветил Никола Обретенов в тайната как да се образува Русенския революционен комитет: важната връзка между БРЦК в Букурещ и комитетската мрежа в страната. По този повод летописецът на епохата Захарий Стоянов писал:”Нямаше вече съмнение, че „Зора” служеше за свърталище на този комитет, при все, че Уставът, сложен в златни рамки, гласеше, че никаква книга или вестник с противно на правителството съдържание, тук не се приема!” Но не случайно тъкмо тук, през 1875 в една от трите стаи на Глаголизовата къща, / намирала се е на днешната улица „Тодор Страшимиров”/ - първият скромен дом на Читалището – се взело важното решение за организирането на Червеноводската чета на Тома Кърджиев.

Преустановило дейността си по време на Руско- турската война от 1877- 1878, „Зора” било възстановено на 18 декември 1883 на голямо тържествено общоградско събрание, ръководено от революционера и читалищен деятел Тома Кърджиев. Тогава бил приет и вторият устав, в който се казвало, че: „читалището в желанието си да помогне на гражданите на Русе плодотворно да прекарват свободното си време, има зар цел да:

а/ да състави една нова библиотека, която да послужи за основа на една по- голяма бъдеща градска библиотека

б/да отвори и да издържа едно неделно училище, за децата и за всеки, които иска да се образова.

Според исторически източните от онова време двете важни, благородни задачи били осъществени много добре и в срок, но настоятелството, начело с Тома Кърджиев било поело анти български, русофилски курс и властите закрили „Зора”. Богатият книжен фонд послужил за база на новосъздадената общинска библиотека, предшественик на днешната голяма и богата Регионална библиотека, носеща името на „Любен Каравелов”.

За първите си 22 години „Зора положило основите на русенската духовна култура. Всъщност, оттук започва театралното дело в града, с представлението на пиесата „Ружица” на Тодор Хаджистанчов / 1871/, последвано от ред успешни премиери на: „Геновева”, „Иванко”, „Крум Страшний”, „Криворазбраната цивилизация”, „По неволя доктор”, „Покръстването на Преславския двор”, „Райна княгиня”, „Разбойници”…От това славно време са е и най- ранните музикални прояви в Русе – отново дело на Българското читалище „Зора”: концерти, хорови, инструментални, вокални, балове, Първото у нас певческо дружество, основано от неуморния учител, писател и преводач Тодор Хаджистанчов / на 4 октомври 1870 /, първия струнен оркестър / 1872/, воден от Никола Сакеларов, който по- късно, заедно с драматическата трупа, поставя основите на филхармонично- театралното дружество „Лира”/ 1891- 1906/, пряк предшественик на големите културни институти в Русе - Драматичния театър „Сава Огнянов”/ 1907/, Държавния симфоничен оркестър / Филхармонията - 1947/, Русенската държавна опера / 1949/.

По- късно, през 20-те и 30-те години русенски общественици правят опити да възродят старото възрожденско читалище, но това става доста по- късно, през 1956- та, годината в която стават някои положителни промени в комунистическия режим. На 30 септември 1955 по инициатива на група от 33 културни дейци и общественици, подпомогнати от енергичният партиен ръководител, един от градителите на съвременния Русе, Пенчо Кубадински, решават да възродят „Зора”. В учредителния протокол се посочва, че това се прави, за да се: „продължат революционно- патриотичните и демократични традиции на прочутото народно читалище от пред освобожденския период.” Избран е нов управителен съвет, в който влизат журналисти, юристи, театрали, общественици и авторитетни личности от града, известни с отношението си към просветата и културата. Секретар е младият тогава журналист и писател Серафим Северняк.

През следващия, трети период от своята история Възрожденското образцово народно читалище „Зора” успява да достигне и надхвърли далече мащабите на първите години. И може определено да се каже, че всестранната му плодотворна дейност е на завидна висота. И това не е само резултат от верността към традицията и завета на основателите- възрожденци, но и към новаторството – същност на завета.

Библиотечната дейност – основна в досегашната история е наистина богата с много читатели и много раздадени книги. Добре систематизирани каталози на фондовете, тематични картотеки, дигитален каталог и дигитален архив. И освен това: през годините голям брой десетки интересни срещи с български поети, белетристи, преводачи, литературни критици и историци, на които са разглеждани творби от нашата и световната литература, тематични вечери, музикално- поетични рецитали, камерни концерти, читателски конференции, обсъждания .

Години наред, под егидата на „Зора”твори един от най- големите хорови състави у нас - хор„Родина”. Създаден е през лятото на 1936 година като мъжки хор, а след време увеличава състава си и става голям смесен хора, способен да се справи с най- трудните хорови партитури от предкласиката до съвременността. Лауреат на голям брой награди от конкурси и фестивала в България, Европа и света, През 1988 година той беше обявен на най- значимия хоров конкурс, в Ланголен, Великобритания, за „Хор на света”. През първите десетилетия от създаването си е бил ръководен от незабравимия градител на музикален Русе, Маестро Христо Дюлгеров / 1905 – 1982/, а след това достига своя апогей под палката на големия Васил Арнаудов / 1933- 1991/.

За истинското, всестранно оживяване на „Зора” през тези години голям принос имат редица читалищни дейци и служители. Ще спомена само част от тях:

на първо място журналиста Цвятко Цвятков / 1915-1985/, дългогодишен председател, секретарите: Серафим Северняк и Борис Деспов, преподавателите в Езиковата школа по немски, френски и английски към „Зора” : Александър Куртев, Пенка Дюлгерова и Теодора Георгиева, създателката на етнографската сбирка Ксения Кафеджиева, ръководителите на драматичния състав: големите български театрали, тогава в състава на Драматичния театър „Сава Огнянов”- Леон Даниел,Иван Кондов и Лиляна Шопова, литературните консултанти – писателите: Климент Цачев и Атанас Тенев, библиотекарката: Росица Шикова….. А днес от председателя Емилия Василева и главния библиотекар Зоя Костадинова. Много успешна е и творческата дейност на Литературния клуб, ръководен от критика Крум Гергицов.

Невъзможно е в този кратък текст да се обхване в исторически и съвременен аспект цялостната дейност на първото и водещото и до днес русенско читалище. Тук ще спомена още и литературният кръжок/ клуб, който имах честа да водя през 80- години, а сега той е под грижата на г-н Крум Гергицов.

Мисля, че и днес възрожденският дух и ентусиазъм не е напуснал „Зора”. Този светъл пламък в русенската и българската духовна култура, не престанал да свети и грее вече 160 години!

Огнян Стамболиев - Основател на литературния клуб „Зора”

++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Първата сграда на „Зора”, 1866 в стария Русе, тогава столица на Дунавската област / вилает/ от Ниш до Констанца

Тома Кърджиев / 1850- 1887/, основател на „Зора”

Драган Цанков / 1828- 1911/, основател на „Зора”

Най-красивата сграда у нас, Доходното здание от 1956 до 1990 г. беше дом и на „Зора”