25 септември 1970 г.: Умира Ерих Мария Ремарк – писателят, който превърна войната в предупреждение

На 25 септември се навършват 56 години от смъртта на Ерих Мария Ремарк – един от най-четените германски писатели на XX век и автор, чиито романи превърнаха трагедията на войната, изгубеното поколение, любовта и изгнанието в универсални литературни теми. Ремарк умира на 25 септември 1970 г. в Локарно, Швейцария, на 72-годишна възраст.

Роден на 22 юни 1898 г. в Оснабрюк като Ерих Паул Ремарк, бъдещият писател израства в семейството на книговезец. Първата световна война променя живота му завинаги. През 1917 г. той е изпратен на Западния фронт, но само няколко седмици по-късно е тежко ранен от осколки и прекарва остатъка от войната във военни болници. Именно преживяното и историите на други ранени войници по-късно се превръщат в основа на творчеството му.

Световната слава идва с „На Западния фронт нищо ново“. Романът се появява в края на 20-те години и разказва за поколение млади мъже, изпратени от училищната скамейка направо в окопите. Вместо героичната представа за войната Ремарк показва страха, глада, безсмислената смърт и психологическото опустошение на войниците.

Книгата се превръща в международен феномен. Само през първата година в Германия са продадени около 1,5 млн. екземпляра, а романът е преведен на десетки езици. Още през 1930 г. Холивуд създава първата му голяма филмова адаптация. Десетилетия по-късно историята отново достига до милиони зрители с германската екранизация на режисьора Едуард Бергер от 2022 г.

Успехът обаче превръща Ремарк и в мишена на нацистите. След идването на националсоциалистите на власт произведенията му са забранени и публично изгаряни. „На Западния фронт нищо ново“ е заклеймен заради антивоенното си послание, а пропагандата разпространява неверни твърдения за произхода и военната биография на автора. Ремарк напуска Германия и се установява първо в Швейцария, а по-късно в САЩ. През 1938 г. нацисткият режим го лишава от германско гражданство.

Особено трагична страница в живота му е съдбата на по-малката му сестра Елфриде Шолц. Тя остава в Германия и през 1943 г. е осъдена на смърт и екзекутирана от нацисткия режим след обвинения, свързани с нейни антивоенни и антихитлеристки изказвания. Ремарк научава за смъртта ѝ едва след войната и посвещава на нейната памет романа „Искра живот“.

„Три другари“, „Триумфалната арка“ и любовта сред руините

Макар името му да остава завинаги свързано с „На Западния фронт нищо ново“, литературното наследство на Ремарк е далеч по-богато. „Три другари“, „Триумфалната арка“, „Черният обелиск“, „Време да се живее и време да се мре“, „Живот назаем“ и „Нощ в Лисабон“ утвърждават характерния му свят – хора без сигурно бъдеще, които се опитват да запазят приятелството, достойнството и любовта си сред политически катастрофи и лични загуби.

Героите на Ремарк често са емигранти, войници, лекари, хора без родина или хора, чието минало вече не съществува. Те пият, обичат, губят приятели и продължават напред, макар да знаят колко крехко е всичко около тях. Именно тази смесица от меланхолия, романтика и безпощаден реализъм прави прозата му разпознаваема поколения наред.

Не по-малко драматичен е личният живот на писателя. Сред жените, с които името му е свързвано, са някои от най-големите звезди на епохата, включително Марлене Дитрих. Любовните му писма до германската актриса остават едно от свидетелствата за бурната им връзка. Последната му съпруга е актрисата Полет Годар, известна и от филмите на Чарли Чаплин.

Ремарк прекарва голяма част от живота си далеч от родната Германия. След Втората световна война живее между САЩ и Швейцария, а последните му години са свързани основно с Локарно. Там приключва животът му на 25 септември 1970 г.

Повече от половин век след смъртта му романите на Ерих Мария Ремарк продължават да намират нови читатели. Причината вероятно е в това, че зад историческия фон на две световни войни той пише за много по-непреходни неща – за страха от загубата, за приятелството като убежище, за любовта в несигурни времена и за човека, който се опитва да остане човек, когато светът около него се разпада.

А „На Западния фронт нищо ново“ продължава да напомня защо Ремарк остава сред големите антивоенни гласове на европейската литература – не чрез политически лозунги, а чрез съдбите на онези, които плащат истинската цена на войната.