Раде Маркович: сърбинът, останал завинаги в българското кино

Една ябълкова градина край Велико Търново, тиха есен и двама актьори, които трябва да предадат любов, обречена още преди да започне. Така българското кино запомни Раде Маркович – сръбския актьор, който на 14 октомври 1921 г. се ражда в Белград, а десетилетия по-късно влиза завинаги в паметта на българската публика като Иво Обренович.

„Крадецът на праскови“ на Въло Радев излиза през 1964 г. по едноименната повест на Емилиян Станев. Маркович играе сръбски военнопленник, който се влюбва в Лиза – съпругата на български офицер, в изпълнение на Невена Коканова. Историята е поставена в края на Първата световна война, но филмът говори и за нещо по-голямо от конкретния исторически момент – за любовта като кратко убежище от войната, страха и наложените граници.

Снимките във Велико Търново не са били обикновена чуждестранна командировка за Маркович. Той започва да учи български, за да бъде убедителен като сръбския герой, а по-късно разказва, че дори нарочно допускал грешки при озвучаването, за да звучи като военнопленник. „Поканата за снимки в България ми се видя като спасителен кораб“, пише актьорът в писмо, публикувано от „168 часа“.

Ролята, която остава извън екрана

Маркович и Коканова получават награди за главните си роли на Фестивала на българския филм във Варна през 1964 г. „Крадецът на праскови“ е отличен и със специалната награда на журито, а по-късно е показан в конкурсната програма на Венецианския кинофестивал. Българската национална телевизия определя филма като една от значимите творби на българското кино, а ролята на Маркович е сред причините образът на Иво да остане толкова траен.

Около филма през годините се натрупват и разкази за близостта между двамата актьори. В писмото си от 2004 г. Маркович описва отношенията им като приятелство, което постепенно се превърнало в любов. Тези лични признания са част от историята на филма, но не променят най-същественото: на екрана Коканова и Маркович създават двойка, чиято сдържаност прави чувството още по-силно.

Кариера, започнала от любителска сцена

Преди киното Маркович преминава през любителския театър и студентската сцена. Учи първо в Техническия факултет, след това във Философския факултет, но избира актьорството. През 1948 г. дебютира във филма „Безсмъртна младост“, а през 1959 г. става професионален актьор в Белградския драматичен театър. Работи още с Театър „Ателие 212“ и Народния театър в Белград.

В продължение на близо шест десетилетия играе в повече от 100 спектакъла, над 70 филма и десетки телевизионни продукции. Сред запомнящите се заглавия са „Шолая“, „Радополие“, „Валтер брани Сараево“, „Вариола вера“ и „Ние не сме ангели 2“. По-голямата част от кариерата му е свързана с югославското и сръбското кино, но именно българският филм му дава роля, с която остава разпознаваем и извън родината си.

Маркович работи и със сина си Горан Маркович, известен режисьор, в няколко филма, сред които „Национален клас до 785 кубика“, „Майстори, майстори“, „Вариола вера“ и „Тито и аз“. Преподава актьорско майсторство в Нови Сад и Белград, а сред отличията му са наградата „Славица“ за цялостен принос към киното и театралната награда „Добрица Пръстен“.

Раде Маркович умира през 2010 г., но в България продължава да живее в един черно-бял кадър – сред прасковени дървета, тишина и погледа на Иво към Лиза. Понякога една роля е достатъчна, за да превърне чуждия актьор в част от националната културна памет.

Източници: bnt.bg, rts.rs, 168chasa.bg