Габрово посвещава изложба на забравен герой от Руско-турската освободителна война

Изложба, посветена на ген.-майор Никола Петров-Балканецът (1858-1908) се открива днес в Габрово, съобщиха от Държавна агенция "Архиви". В изложбата са представени документи от фонда на генерала, съхраняван в Държавен архив – Габрово. В такъв обхват документите се представят за първи път пред публиката, за да я запознаят с един почти забравен военен деец с интересна съдба.

Както отбелязва в една своя статия краеведът Илия Габровски, градът е родно място на 24 генерали. Първият от тях, който притежавал огромно обаяние и се ползвал с голяма обич, е именно Никола Петров-Балканецът, наричан още „народният генерал". Неговият живот е пример за човек, обрекъл се на освобождението на българския народ и изграждането на новата българска армия и държава.

В изложбата са показани атестатът от обучението му – един от първите издадени от Софийското военно училище, телеграми от князете Александър Батенберг и Фердинанд Сакскобургготски, дипломи за получени чуждестранни ордени, партитури на музикални произведения, посветени на Никола Петров, визитни картички на висши руски военни и политици и др.

Сред снимките, включени в изложбата, са портретите на Никола Петров – от подпоручик до полковник, множество снимки на негови съвипускници от Военното училище, български офицери, познати от службата в различни градове, на руски военни и цивилни, с които се запознава при обучението си в Русия, и от посещенията им в България, на родственици и др.

Документите от личния архив на генерала са предадени на Държавен архив – Габрово през 1976 г. благодарение на неговите наследниците – дъщеря и синове на племенницата му Марийка.

Генерал Никола Петров е роден в с. Тодоровци, Габровска околия през 1858 г. Учи в Априловската гимназия в Габрово. През бурната 1876 г. е арестуван от турските власти. Прекарва три месеца в Търновския затвор, осъден е на смърт и по чудо успява да се спаси. Емигрира в Румъния и с обявяване на освободителната Руско-турска война той вече е в редовете на Втора опълченска дружина. Участва във всички по-големи сражения – при Стара Загора, на Шипка и при Шейново. Награден е с „Георгиевски кръст” за храброст. След края на войната остава на служба и постъпва в първия випуск на Военното училище. Завършва го през 1879 г. с чин подпоручик и е зачислен в Габровската дружина. Неслучайно този випуск е наречен „генералски“, тъй като от завършилите 165 юнкери 36 достигат до генералско звание.

През 1883 г. поручик Петров е командирован в Русия за практическо обучение в боен руски полк, а следващата година постъпва в Петербургската стрелкова школа, която завършва с отличие.

След завръщането си в България поручик Петров е командир на рота в 5-и пехотен Дунавски полк. През 1885 г. е повишен в чин капитан. След обявяване на Съединението руските офицери напускат българската армия и капитан Петров е назначен за командир на 4-ти пехотен Плевенски полк.

Със започването на Сръбско-българската война, капитан Петров е един от първите дошли на Сливнишката позиция. На 13 октомври е назначен за началник на Сливнишкия гарнизон и Царибродския район, а на 2 ноември – за началник на Драгоманския отряд и на всички предни отряди. С полка си влиза в състава на корпуса на подполковник Николаев и взема участие в боя под Пирот. За проявена храброст е награден с Орден за храброст.

След завършване на войната в 1886 г. поема командването на 12-и пехотен Балкански полк в Стара Загора и през 1887 г. е произведен в чин майор. През 1890 г. е назначен за командир на 6-та пеша бригада. В 1891 г. бригадата се развива в Трета пехотна Балканска дивизия, която той командва 6 години.

Благодарение на отличното командване на Балканския полк (четири години), Балканската бригада (две години) и Балканската дивизия (шест години), генерал Никола Петров получава прозвището Балкански, или както е познат сред народа – Балканецът.

В края на 1896 г. е назначен за началник на Първа пехотна Софийска дивизия, а в 1901 г. отново поема командването на Балканската дивизия за 6 години. През 1906 г. е назначен за началник на Първа военна инспекционна област, на която длъжност остава до последния си час.

Генерал Никола Петров умира на 6 март 1908 г. в Берлин. Останките му са пренесени в родината и погребани в София.