Почина магьосникът на грима Димитър Коклин

На 76-годишна възраст почина най-изтъкнатият български гримьор в театъра, киното и телевизията Димитър Коклин, създал със своето изкуство незабравими образи и обучил стотици опитни кадри за сценичните изкуства. Маестрото е работил в Театър „Българска армия“, но е сътрудничил на почти всички столични театри, а от почти две десетилетия бе особено популярен с политическите персонажи, които почти всяка вечер твореше в „Шоуто на Слави“.

Поклонението ще бъде в сряда, 5 ноември, от 12 часа в храм “Св. Вмчк. Георги Победоносец”, на бул.”Патриарх Евтимий” 90, съобщиха от "Шоуто на Слави".

Гримьорът, докосвал лицата на най-красивите български и гостуващи у нас кинозвезди, често казваше, че в живота актрисите са неразпознаваеми, с измити лица, за да си почива кожата им от тежкия грим.

Далеч по-просто е да състариш някого, отколкото да го подмладиш, категоричен бе той. В първия случай могат да се използват всевъзможни "налепки" по лицето, докато вторият е майсторска игра на светлосенки - бръчките се "изтеглят" с бял коректор, кожата около тях се потъмнява и контрастите внимателно се преливат, за да изчезнат следите на възрастта.

В театъра гримьорът може да работи като скулптор, но в киното трябва да действа като живописец, защото близките планове са безпощадни, каза преди няколко години в интервю за в. „Новинар“ майсторът Димитър Коклин. В паметта му бе останал изрядният Богомил Симеонов, чийто макиаж дори и при 40-градусовата жега, докато снимали "Ивайло", си оставал недокоснат. А също и всеотдайната Пепа Николова, която трябвало да бъде превърната в маймуна за експеримент на извънземните във фантастичен филм по Павел Вежинов - "Трета след Слънцето".

В началото на 70-те Димитър Коклин пръв се осмелява да пробва силите си в пластичния грим, но технологиите в бранша тогава били доста назад. "Отливал съм цели тела от гипс и шиех козината по тях. Като залеех лицето, Пепа трябваше да диша през 2 тръбички, а страдаше от клаустрофобия и в момента на втвърдяването на маската сърцето й щеше да гръмне. Тогава наистина се изплаших за нея" – припомняше си той, добавяйки, че в щатския сериал "Планетата на маймуните" над такива задачи се поти екип от 80 гримьори.

По принцип Коклин избягваше "слугинажа" в чуждите филмови продукции у нас, защото предпочиташе той да командва парада. Но имаше и изключения. Доста американски кинаджии му даваха пълна свобода. Покрай тях той бе на "ти" с някои холивудски величия - например с митичния Френсис Мъри Ейбрахъм (носител на "Оскар" за ролята на Салиери от "Амадеус" на Милош Форман), чийто тен трябвало да потъмни за ролята на източен султан. Или Стивън Болдуин и Жан-Клод ван Дам, за които се е налагало да изпълнява със сътрудничките си спешни поръчки. Една перука за Ван Дам в стил канадска ливада станала същински шедьовър и самият екшън-герой ги похвалил, че за пръв път носи толкова сполучлива перука.

Димитър Коклин – художник-гримьорът, който правеше чудеса за превъплъщенията на актьорите на сцената и пред камерата, Коклин работи за "Шоуто на Слави" в продължение на 19 години, като се присъединява към него по времето на „Каналето“, припомнят от екипа.

Димитър (Дмитрий) Коклин е роден на 3 септември 1938 г. в София. Баща му е руснак, емигрирал в България 1920-1922 г., а майка му е българка. Има сестра. Баща е на двама сина. Димитър Коклин е завършил Техникума за художествени занаяти в София. Курс за гримьори завършва в Студията за игрални филми. След приключването на обучението печели конкурс и започва да работи като помощник-гримьор.

Коклин работи в киното от 1959 г. Реализира своите концепции като филмов художник в над 40 български филма. Първият филм, в който е гримьор, е “А бяхме млади”. Участвал е с работата си в десетки филми – “Веригата”, “Шибил”, “Боянският майстор”, “Маргарит и Маргарита”, “Допълнение към Закона за защита на държавата”, “Мечтатели”, “Зарево над Драва”, “Дон Кихот” и др.

През последните години Димитър Коклин предава своите умения в специалния грим и преобразяването на голям брой млади гримьори. Голям привърженик на футболен клуб “Левски”.