Record Exchange

Поради лични причини всяка година ходя в Принстън, Ню Джърси, САЩ. В Принстън се намира любимо място – магазинът за употребявани дискове, Record Exchange. Той е голям, колкото половината от първия етаж на ЦУМ. Нищо особено, но особеното е това: има огромен избор на рок и класика, като всички албуми са с цени от 2-5 долара. Поради тази причина, Record Exchange е прочут в Северна Америка и другаде – в дългите часове и дни, които бях в него, се запознах с разни хора – американци от Флорида, Минесота, Мейн, канадци, израелци, немци, французи, поляци, италианци, хървати и сърби /!/, всички те меломани, привлечени неудържимо от ниските цени, огромния избор и преди всичко – от музиката.

Приятели и близки от днешното поколение не могат да разберат тази страст на меломаните – да купуват музика, защото сега всичко можеш да свалиш от Мрежата, още повече, че има и нещо друго изумително – музикалното радио Spotify, където буквално можеш да чуеш всичко в рока, класиката и джаза, всичко. Да го слушаш по няколко пъти, колкото искаш. Но приятелите и близките не разбират това: чувството за притежание на любимата музика във формата на диск/винил, е несравнимо за меломана, т.е. за мен. Меломанът винаги иска да ИМА музиката, която обича във физически образ, неунищожим, неумиращ, поне до смъртта на притежателя. Именно заради това Record Exchange e златна мина за колекционерите. Представете си търсачи на диаманти или археологически находки, които са попаднали сред склад с едри диаманти и велики арх.находки, непознати на другите, с цени от жълти стотинки.

Какво ще направят търсачите и археолозите?

Озовах се в любопитни положения в Record Exchange – най-забавното беше как се дебнехме с един японец, двама французи, англичанин и двама американци, редовни купувачи, когато докарваха дневния приток на класика. Всеки искаше да изпревари другия, да грабне колкото е възможно повече от новите албуми. Така разбрах предпочитанията съперниците си – французинът /единият/ искаше Сен Санс /както и аз, впрочем/, другият – Шопен, / и аз, затова се блъскахме учтиво/, англичанинът – Брукнер и Холст, американците се бяха насочили главно към Лист, Шуберт, Бизе.

В секцията за рока видях един образ, на около 70 години, с вид на хипи от 70-те, който с не по-малко от 50 огромни кашона почти изцяло изпразни секцията за мое съжаление. Пълнеше ги без да гледа какво купува, алчно, без да гледа албумите, с пълни шепи и пазви. На въпроса ми защо купува толкова много, той отговори със силен южняшки акцент /оказа се, че е от Алабама/: „Човече, не е твоя работа, но ще ти кажа, имам частно радио и ми трябват дискове”. Беше дошъл в Принстън, чак от Алабама! На другия ден, след секциите с рок, изпразнени от Алабама, с удивление видях, че всичко е отново натъпкано с рок! Шефът на магазина ми каза, че общо взето всеки ден от цяла Америка пристигат хора с коли, пикапи, камиони, пълни с албуми /винил/дискове/, които искат да се отърват от колекциите си. /Чудя се как може да има такива хора, но както и да е, сигурно имат сериозни причини/.

Ето част от 100-ината дискове, които, аз си знам как влачих по летищата. Без да съжалявам:

- Fine Young Cannibals – She Drives Me Crazy – това парче е от химните на 80-те. Принуждава всеки да става и тактува. -

The Turtles – 2 албума, Happy Together – всеки, който обича музиката от 60-те ще разбере защо купих това. Има страхотно изпълнение на Like A Rolling Stone на Дилън, правят го супер още в онези години -

Tommy Roe – колекция, вкл. Dizzy, всеки който знае за това парче ще разбере. Албумът учудващо е отличен -

Bee Gees – първият албум от 67-ма. Тук е незабравимото парче Holiday. Спомням си, как приятел от онези години обяви на един купон – ще слушаме Holiday, докато не ни омръзне. Е, на мен не ми омръзна от 67-ма.

- Избрано на Св. Рихтер – Шуман, Шопен, Шуберт. Рихтер е бил известен с пристрастията си към тримата велики романтици. Има случаи, когато е отказвал за свири, ако те не са били включени в програмата

- Малер – симф. № 4, Виенската филхармония, дир. Lorin Maazel. Малер е тъмен, труден за слушане.

- Музика от фр. Ренесанс, двоен албум – ето тук съм в своята стихия. Обичам предкласиката, а това е любим пример – песни на рицари за походи, слава и подвизи -

Музиката на Кръстоносните походи – в изп. на The London Consort с дир. David Munrow, който за нещастие почина млад. The London Consort е най-известният оркестър за средновековна музика в света. Брилянтни музиканти. В този албум ще чуете най-истинската средновековна музика, точно, каквато е била. Или ще се влюбите в нея, или не.

- Шуман – основни произв.за пиано , в изп. на Murray Perahia, прочут амер. пианист. Тук Шуман, много нещастен човек, по собств.признания, написва мъката си в музика. Прекрасно.

- Song of Perceval – средновековна англ. музика. Всички знаят за рицарите,дамите на сърцето им и битките със злото. Любима музика, изпълнена на оригинални инструменти. Издание на Dorian Recordings, фирма, специализираща в тази музика. Албумите и са много скъпи.

- The Traveller – средновековна музика в изп. на The Waverly Consort, прочут амер.оркестър за такава музика

- The Watkins Ale – музика от англ. Ренасанс, в изп. на Baltimore Consort, прочут оркестър за такава музика

- Сен Санс – концерт за пиано, 2 и 4. Сен Санс е изящен, чудесен, в музиката си за пиано. Напомня ми за друг романтик – Дебюси.

- Дворжак – „Новият свят” – прославата на един славянин за Америка. Красиво, любимо от десетилетия. Диригент. Л. Бърнстайн

- Избрано на Вл. Хоровиц – двоен албум – Рахманинов, Шуберт, Лист, Шопен, Скрябин. Това е истински бисер, Хоровиц в ранните и късните си години. Казват, че Лист е бил най- добър именно тогава. Идолът на Хоровиц е Фр. Лист. През пролетта на 67-ма Хоровиц след дълго отсъствие обявява концерти в Ню Йорк, в Карнеги Хол. ДНи преди концертите огромни опашки от хора нощуват с дни пред касите, концертите на Хоровиц са основна тема на медиите.Истерията е пълна. Днес, обаче, от 10 души, които питах в Америка и Бг, 1 /един/ знае кой е Вл. Хоровиц.

- Брукнер – симф.7 в изп. на Берлинската филхармония, дир.Караян. Могъщо, обземащо изпълнение на друг тъмен немски титан. Някак не е случайно, че Малер, Брукнер, Вагнер са любими на Хитлер. Който, както иска до го разбира.

- И пр.

Но накрая – юбилейното 45-годишно издание на Aqualung на Джетро Тъл. Разкошно издание с четири диска, с напълно неизвестно изпълнение на Aqualung, което ме изуми, чудя се кое е по-хубаво, оригиналът или то, оформено, като книга, с дебело приложение от снимки и текст, което естествено не струва от 2 до 5 долара.

Може би ще решите, че това е наивен текст за човек на моята възраст.

Но имам желязно оправдание – обичам музиката, може би най-хубавото нещо, което Бог е дал на хората.