10 000 ценни експоната получава НИМ

Около 10 000 изключително ценни  паметници на културата, конфискувани в полза на държавата от Софийска градска прокуратура през 2004 г. от група дилъри, са предадени на Националния исторически музей със заповед на министъра на финансите на Симеон Дянков. Историческите ценности са от всички времена и епохи – от праисторията до ХХ век включително. Образци от тези паметници ще бъдат показани на медиите на пресконференция в Националния исторически музей на 16-ти ноември, сряда, от 11.30 часа в присъствието на вицепремиера Симеон Дянков и на министъра на културата Вежди Рашидов.

Сред най-ценните от тях са сребърни български средновековни монети на цар Михаил Шишман от типа „царят конник”, сребърни средновековни монети от ХІV век, които са част от колективната монетна находка от с.Тишевица, Врачанско, сребърни монети от края на ХІV в. на българския цар Иван Шишман и 891 броя са на турския султан Баязид І.

Едни от най-важните културно-исторически паметници, обект на настоящата експертиза, за които с пълна увереност можем да твърдим, че са не само с национално, но и със световно значение, са оловните печати /моливдовули/ от епохата на Първото българско царство.

Сред експонатите има още сребърни накити от ХVІІ-ХVІІІ в. /две огърлици, колан, гривна и кания за нож/  - произведения на Чипровската златарска школа. Тази колективна находка е много ценна в качеството си на комплексен културно-исторически паметник, съставен от великолепни образци на българското златарско изкуство от периода ХVІІ-ХVІІІ в. Особено интересно е използването на златни византийски монети от ХІ в. като елемент при единия от накитите.

Апликация от сребро и сребро с позлата, с изображение на Богородица с младенеца в антиохийски стил от VІІ в. Това рядко изображение на Богородица трябва да свържем с редките образци, стигнали до наши дни от предиконоборческия период.

Апликация с бюстово изображение на Св. Никола от ХІІ-ХІІІ в. С майсторското изпълнение приложено в работата с метала, от който е изработена апликацията, тя права впечатление на един добър образец на балканското християнско изкуство от периода.

Печат с надпис „Народен български печат горски – 1867 г.”. Този печат е един изключителен паметник от времето на национално-освободителните ни борби. Той трябва да се свърже несъмнено с революционната дейност на Г.С.Раковски от последните му години и с нереализираните от него планове за освобождение на България по това време.