Светлин Русев и симфониците завладяват зала "България" с цигански ритми

Колоритни цигански ритми, блестящи музиканти и романтични образи ще завладеят сцената на зала „България“ на 21 април, събота, от 19:30 ч. Симфоничният оркестър на БНР и виртуозният цигулар Светлин Русев под диригентската палка на Марк Кадин ще изпълнят шедьоврите на класическата музика, вдъхновени от темперамента на ромите.

„През XIX век в Русия циганската култура е била на мода и невероятно популярна,“ разказва маестро Кадин: „Сред почитателите на широката циганска душа били Пушкин и Толстой. Като млад Толстой обичал често да ходи при циганите, а негови роднини били женени за цигански певици. Пушкин става кръстник на циганка, а преди сватбата си посреща Новата година в компанията на цигани. Пише поемата „Цигани“ и тя е в основата на операта „Алеко“ от Рахманинов. Композиторът вплита циганския фолклор в „Циганско капричио“ за оркестър“. Именно с тази творба ще започне концертът на Симфоничният оркестър на БНР на 21 април.

Виртуозният цигулар Светлин Русев ще изпълни с Радиосимфониците виртуозната рапсодия „Циганката“ на френския композитор Морис Равел, вдъхновена от унгарските рапсодии на Лист. Той ще солира също и в „Кармен – Фантазия“ от испанския композитор Пабло Сарасате. Маестро Кадин разказва, че тя е написана по мотиви от операта „Кармен“ на Бизе, която обезсмъртила главната героиня Кармен, но погубила автора си. „Премиерата е провал и завършва със скандал. Бизе умира три месеца по-късно, а предсмъртните му думи са: „Хосе уби Кармен, а Кармен – мен“. Пророчески обаче се оказват думите на Чайковски, че след десет години „Кармен“ ще бъде една от най-популярните опери в света. 90 години по-късно този шедьовър става вдъхновение за друго знаменито произведениe: „Кармен – сюита“ на Шчедрин. Музиката е написана по поръчка на Мая Плисецкая, която мечтаела за своя Кармен и дълго търсила композитор, който да направи транскрипция на музиката на Бизе. Отказват ѝ Шостакович и Хачатурян, накрая се съгласява Шчедрин, който преработва музиката от операта на Бизе и от сюитата „Арлезианката“ и прави нова оркестрация. Премиерата е в Болшой театър през 1967 г. – и отново става скандал. Съветските чиновници са шокирани, а министърът на културата заявява, че балетът е еротика, а музиката от операта е обезобразена. Спектакълът е свален от репертоара. За щастие, не за дълго. Балетът се завръща триумфално на сцената на Болшoй театър и се играе над 300 пъти. Музиката на Шчедрин заживява отделен живот и се изпълнява в концертните зали по цял свят.“ На 21 април, събота, тя ще прозвучи и в зала „България“.