Изложба на Бисера Вълева и Орлин Дворянов

Изложбата „Стена / Градини“ на Бисера Вълева и Орлин Дворянов ще бъде открита на 16 март от 18 ч. в галерия „София Прес“, ул. „Славянска“ 29

„Тъгата е стена между две градини…” Тази мисъл на Халил Джубран е основният повод за изложбата. Съпоставката между традиционното и концептуалното, между масло и акрил, между преживяното и сънуваното… Дали тъгувайки правим живопис или тъгата е по-скоро концепция. Дали е възможно емоционално състояние като тъгата да провокира творческа активност?...И какво предизвиква тъгата? - Мисълта за недостижимото, непреодолимото, невъзвратимото… В крайна сметка всичко се свежда до осъзнаването на определени граници на възможностите ни…

В какво се изразява тъгата?

В затваряне. В недопускане на нещата от външния свят да проникнат в нашия вътрешен свят. Тъгата се превръща бавно в изтънчено пропадане в непрогледността.
Какво ни помага тъгата да разберем? Тя е състояние, което разграничава един креативен период от друг. Разделянето съдържа потенциал за събиране, свързване и съединяване, то е паузата, която отграничава два цветущи периода и ги прави не само видими, но различни… А, може би, градините имат нужда от стени, които са спирките по пътя, преградите между мисълта, различните посоки на погледа. „Стената” е нужна за да има с какво да се сблъскаме, за да осъзнаем, че миналото е различно от бъдещето. Че двете градини са еднакво красиви, защото са различни. Че само в Райската градина можем да открием цялост, но ние отдавна сме прогонени от там. За да разберем, че не е трудно да се върви по пътя, защото трудностите са верния път.

Това е замисълът и началото на една изложба, в която друга мисъл на Джубран е една от възможните посоки на развитие… колкото повече дълбае тъгата, толкова повече освобождава място за радост…

Бисера Вълева завършва специалност „Стенопис” при проф. Мито Гановски, НХА, София. Работи в СУ „ Св. Климент Охридски” като доцент по рисуване в специалност „Изобразително изкуството”, както и в НХА, в специалностите „Графика” и „Книга и печатна графика” като хоноруван преподавател по дисциплината „Живопис”. Доктор е по педагогика. Работи в областта на живописта – кавалетна и монументална, като има специален интерес към работата върху хартия. Член е на СБХ и от дипломирането си досега участва активно във всички изложби, организирани от СБХ и частни галеристи и фондации. Носител на няколко награди и отличия по време на следването си и в следващата си творческа дейност. Има 23 самостоятелни изложби, както и 6 монументални реализации. Нейни работи са притежание на държавни галерии и частни сбирки както в България, така и в Македония, Румъния, Русия, Германия, Великобритания, Кипър, Молдова, САЩ, Испания, Югославия, Франция, Гърция, Черна Гора и др. Живее и работи в София.

Орлин Дворянов е сред хората, които имат най-голяма заслуга за навлизането на концептуалните изразни форми на изкуство в България. Някои го наричат „бащата на българския авангард” и „гуруто на пърформанса в България“. Роден е през 1951 г. в София. През 1981 г. завършва стенопис в Националната художествена академия при проф. Димо Заимов. От средата на 80-те години на ХХ век започва да експериментира в области свързани с пърформанса, инсталацията и художествената акция. Има артистични изяви в България, Германия, Франция, САЩ, Полша, Унгария, Словакия, Турция, и Румъния. През 1990 г. става съучредител, а понастоящем е и председател на най-старото съществуващо до момента у нас независимо артсдружение – „Изкуство в действие”. Работи като доцент в СУ „Св. Климент Охридски”, където вече двадесет години преподава учебни дисциплини свързани с концептуалните форми в съвременното изкуство.