Почина българският Чарли Чаплин

Големият български актьор Любомир Добрев е починал на 82-годишна възраст, съобщиха негови близки. Добрев има над 120 незабравими роли и бе определян за „българския Чарли Чаплин“.

Той бе широко скроен и с артистичен дух, казва в негова памет Борислав Чакринов, директор на театър "Адриана Будевска".

"За съжаление си отиде една от най-забележителните театрални фигури на Бургас Любо Добрев. Както знаете аз дойдох по-късно в Бургас. На сцената се заварихме само в две или три представления в "Чичовци" и в "Големанов", но през всичките следващи години работихме заедно, с цялата огромна дейност, която той развиваше с "Арт Мелпомена". Работили сме бих казал рамо до рамо, а не един срещу друг. Затова казвам, че си отиде един широко скроен човек, с артистичен дух. Бургазлии вечно ще го помнят с широкополата му шапка, с посребрените коси, с усмихнатия поглед зад очилата. Разбира се ще го помнят и с многобройните му роли на бургаска сцена. Тъжно е, че си отиват подобни личности. Много често се казва, че няма незаменими хора, не вярвам в тази теория, сигурен съм че неговото място ще остане празно в организацията на театралния живот на Бургас в последните години", сподели пред БНР Чакринов.

Любомир Добрев е роден през 1937 година в Бургас, завършва средното си образование в Мъжката гимназия в родния си град, а след това и ВИТИЗ през 1962 година, в класа на проф.Филип Филипов.

Любомир Добрев е вторият голям актьор от това поколение, който ни напуска само за седмица. Преди няколко дни България се сбогува и с Вълчо Камарашев.

Любомир Добрев започва кариерата си в театъра във Видин, а първата му роля е паметна – Доктора в пиесата „Службогонци“ от Иван Вазов. След това играе в театрите в Габрово, в Русе, в София, в Пловдив.

През 1972 година стъпва на сцената драматичен театър „Адриана Будевска" в Бургас, където остава 28 години. Последната му роля беше в спектакъла „Бог“ на Уди Алан в края на миналия век, припомнят запознати.

След пенсионирането си Любомир Добрев се зае с тежката задача да прокара пътя на големите столични театри към Бургас. В кожата на импресарио той се справя великолепно и дълги години няколко поколения бургазлии имаха възможност да гледат на живо най-значимите постановки в България.