Ново разкритие за една от най-известните картини в света (ВИДЕО)

Научно проучване на „Момичето с перлената обица“ на Вермеер, една от най-известните картини в света, разкри елементи, които я правят „по-лична“, макар самоличността ѝ все още да остава загадка.

Музеят на изкуствата Mauritshuis, където се помещава картината, обяви във вторник, че прегледът, първият върху този холандски шедьовър от 1994 г., е открил наличието на мънички мигли около очите на момичето, невидими с просто око, пише dariknews.bg.

Изследванията също установяват съществуването на зелена завеса на привидно празния фон на картината, датираща от 1665 г., нещо като „нагъната тъкан“, която е избледняла до черно през вековете.

Изследователи и любители на изкуството по света отдавна са очаровани от картината на холандския майстор на тази млада жена със загадъчен вид, облечена в синьо и жълто тюрбан, с висяща от ухото ѝ тежка перла.

Тя е вдъхновила редица произведения на изкуството, по-специално романът на Трейси Шевалие „Момичето с перлената обица“, който пък произведе филм през 2003 г. с участието на Скарлет Йохансон и Колин Фърт.

„Резултатите от изследователския проект „Момичето в светлината на прожекторите “, който използва неинвазивни техники за изобразяване и сканиране, цифрова микроскопия и анализ на проби от бои - предлага поглед върху много „по-лична“ картина, отколкото се смяташе досега," казват от музея в Хага.

Направеният от международен екип преглед хвърли нова светлина върху използването на пигменти и как Вермеер развива своята работа, използвайки различни слоеве. Големият майстор например модифицира композицията на картината, измествайки позицията на ухото, горната част на шалчето и задната част на врата.

Той също използва суровини от цял свят, включително полускъпоценните камъни лапис лазули от Афганистан, за да направи ултрамарин, който е „по-скъп от златото“ през XVII век.

Самата перла всъщност е „илюзия“, казват от музея, съставена от „полупрозрачни и непрозрачни докосвания на бяла боя“, докато кукичката на обицата липсва.

Изследването обаче не е идентифицирало момичето, нито е установило дали то наистина е съществувало или е продукт на въображението на Йоханес Вермеер. „Момичето все още не е разкрило тайната на своята самоличност, но се запознахме малко по-добре с нея“, каза директорът на музея Мартин Госелинк.