Коя е българската Коко Шанел?

Тя е била една от най-изтъкнатите дами и една от малкото по онова време, които успяват да създадат успешен собствен бизнес. Днес разтваряме прашните сандъци на миналото, за да ви разкажем за една от най-интересните родни дами, спечелила си прозвището "българската Коко Шанел", разказват от Edna.bg.

Коя всъщност е тази дама?

Пелагия Видинска е родена през 1896 година в семейството на военния Тодор Кръстев. Баща ѝ е бил фелдфебел (старшина) в Пловдив, но тъй като за известно време полка му е бил във Видин получава прякора Видинлията, което впоследствие се модифицира в променената му фамилия Видински. Тя се носи и от дъщеря му.

Пелагия получава солидно образование за времето си, завършвайки Солунската гимназия. Именно там научава френски и немски, които впоследствие ще ѝ бъдат полезни в работата. Финансовите ѝ възможности позволяват да пътува до Париж, където се запознава с най-новите модели на "Ланвен" (най-старата местна модна къща) и "Шанел".

Вдъхновена от всичко това, а и то модата, Пелагия създава първото си ателие. То се е намирало на петия етаж на една от представителните сгради по улица "Граф Игнатиев" в столицата, като дори изгражда малък подиум, на който се провеждат модни ревюта. Тя на няколко пъти ще сменя неговата локация, преди да се установи в грандиозната сграда на "Леге" 6.

"Модата днес е изкуство, в което се твори", сподели е тя в интервю за вестник "Моден журнал", който се явявал притурка на списание "Домакинство и мода". Затова дизайнерката се обръща за вдъхновение към един от характерните елементи в традиционната българска култура – шевицата.

През ноември 1928 година в кино "Роял" е организирано ревю, на което са представени 20 дрехи. В първата част манекените дефилират с носии, като всеки модел има свое име – "Македония", "Син Охрид", "Ловеч", "Шоп", "Болярка" и др. Втората минава под знака на аксесоарите от парижката мода. Според Видинска нейните рокли с български мотиви се харесвали в Париж и дори е получила поръчка за бродерии в народен стил от известна френска модна къща.

Дрехите ѝ са толкова харесвани, че през 20-те и 30-те години тя създава колекция за царското семейство, в която тя вкарва мотиви от народните носии. Дълги години Пелагия прави тоалетите на самата царица Йоана. Не една или две са жените, включително и извън София, които си поръчват тоалетите от ателието на Видинска. Всички изтъкнати и знатни дами от столичния хайлайф са искали да имат в гардероба си поне по един тоалет от модната къща на Пелагия. Тя е използвала най-добри платове.

Поради това сред нейните клиентки личат имената освен на Царица Йоана, но също и на оперетната прима Мими Балканска и Люба Йоцова, която печели първото издание на конкурса Мис България през 1929 година именно с тоалет на Видинска.

След 9 септември 1944 година Пелагия Видинска остава без своята модна къща, но продължава да работи в тези среди. Създава костюмите на Държавния фолклорен ансамбъл (впоследствие наречен на името на Филип Кутев), а впоследствие е главен майстор в шивашкото ателие на Народния театър. Водещата дизайнерка на Царство България умира през 1960 година, но оставя зад себе си цяла епоха в развитието на българската мода.