1 6310

Ходенето на срещи отново е на мода

  • книга-
  • срещи-
  • отношения

Американците Райън Браунинг Касадей и Джесика Касадей – експерти в романтичните отношения и любовните връзки – обясняват защо повечето жени днес изпитват притеснение и разочарование от срещите с мъже, посочвайки решението на този проблем в съвместното си издание „Ще го срещнеш ли някога…“ (ИК „Изток-Запад“).

Най-важните неща в живота ни са любовта и щастието. Всеки човек мечтае за тях. Може би затова си ги пожелаваме всеки ден – на себе си, на приятелите и близките си. Каква тогава е причината днес толкова много хора да изпитват сериозни затруднения в намирането и задържането на любовта до себе си?

В съвместното си издание „Ще го срещнеш ли някога…“ съпрузите и съавтори Райън Браунинг Касадей и Джесика Касадей помагат на дамите да разберат защо в XXI век все по-често срещано явление е разочарованието от срещите с мъже и къде се крие решението на този проблем.

Тайната на истинската романтика, твърди семейство Касадей, се крие в придържането към всички Четири стълба на близостта: срещите, любовта, секса и връзките. Авторите твърдят, че истинските и устойчиви връзки започват не с друго, а със срещи. За да положат основите на стабилна връзка обаче, дамите трябва да знаят как да се държат по време на срещите с противоположния пол.

Именно тук се крие и проблемът – учили са ни как да пресичаме улицата, да смятаме и пишем, да ръководим бизнес, да правим невероятен секс, но не и как да се държим по време на срещи. „Ще го срещнеш ли някога…“ предлага ясно структуриран модел на поведение по срещи, който е специално създаден да помогне за изграждане на истинска сърдечна и дълбока връзка.

Книгата е подходяща не само при първа среща. Тя е полезно ръководство, основано на изследванията на двамата експерти в романтичните отношения и любовните връзки, както за необвързаните, така и за разведените, вдовиците, дори за онези, които имат връзка и все още се чудят как да се държат с мъжа, с когото „ходят“.

Когато започнали работа по изданието, двамата автори били просто колеги. Впоследствие тяхното приятелство и колегиалните им отношения преминали в любовна игра и днес Райън и Джесика са щастливо семейство. Етапите, през които двойката преминала, допълнително помогнали за написването на книгата. Двамата споделят: „В наши дни, когато хората просто си губят времето заедно или се натискат, ние искаме да ти помогнем да върнеш любовната среща отново в играта, за да успееш да намериш любовта, за която си мечтала!“ След това допълват: „Ако човек е отворил сетивата си и е готов да обича, пред него се разкриват неочаквани възможности...“

А ето и два любопитни откъса от книгата, които ще ви убедят, че наистина има какво да научите по въпросите, които и вие многократно сте си задавали...

Престани да се чудиш

Ще го срещнеш ли някога? Престани да се чудиш. Веднага! Напълно сериозни сме. Стига! Незабавно. Разбираш какво имаме предвид; пределно ти е ясно. Всъщност сигурно веднага щом си прочела заглавието на книгата си си го представила.

Може би за теб „той“ е „Единственият“ или просто твоят мъж мечта. Той може би е младежът, който работи до теб в офиса или пътува до теб сутрин във влака. Може би посещавате заедно часовете по психология в колежа или е самотният баща с прекрасните сини очи от родителската среща. Може би е твой познат или човек, когото още не си срещнала (но се надяваш това скоро да стане), или пък мъж, който те посещава единствено в сънищата.

И какво става, след като го срещнеш? Трябва да преминеш през мъчителните моменти на създаване на връзка помежду ви, докато в същото време се чудиш дали наистина тя същест- вува. На този етап ти си погълната от въпроси: къде е, когато не сте заедно, какво ли прави, с коя ли друга спи (и пазят ли се?). Сигурно се питаш: Защо не се обажда? За какво си мисли? Какво иска? Кого желае... как да го накарам да пожелае мен?!

Сигурно много пъти си се питала защо даден мъж не се и опитва да научи телефонния ти номер, защо не се обажда, щом е казал, че ще го направи, защо не те кани да излезете от- ново или защо не желае да се обвързва – можем да продължим с въпросите до безкрай. Въпреки че тези страхове (често) са безпочвени, истината е, че биха могли да съществуват много логични причини, които да попречат на един наистина свестен мъж (той) да направи някое от изброените неща.

Например: защо не ти се е обадил?

Когато това се е случвало, ти сигурно си търсила всевъзможни обяснения: завалял е астероиден дъжд, попаднал е във верижна катастрофа по пътя към дома си и мълви твоето име в интензивното отделение (и очевидно се нуждае от помощта ти); прекъснали са телефона ти, без да те уведомят; президентът се нуждае от неговото съдействие по въпроси, свързани с националната сигурност, но той е мислил за теб през цялото време... нали?

Виж, не те познаваме лично, както не познаваме и него. Ако можехме да го сътворим с вълшебна пръчица и да ти го поднесем на тепсия, щяхме да го направим. Все пак знаем, че ти го чакаш да се появи (който и да е той), да се опита да се свърже с теб и да ти докаже, че на света съществува човек, с когото сте създадени един за друг. Ти силно се нуждаеш от любов, но и мъжете изпитват същата нужда.

Вече е крайно време да спреш да се чудиш дали ще го срещнеш някой ден, защото ние ще променим това, започвайки с една дума: среща. Тази книга е за това как да промениш начина, по който го откриваш, излизаш на среща с него и започваш връзка, така че да не пропилееш своя истински шанс.

В наши дни, когато хората просто си губят времето заедно или се натискат, ние искаме да ти помогнем да върнеш любовната среща отново в играта, за да успееш да намериш любовта, за която си мечтала!

 

Джули

Представяме ви Джули, която е на трийсет и две години и е шеф на рекламна агенция. Една съботна вечер тя решила да излезе на лов за готини мъже с приятелката си Аманда – трийсет и шест годишна гимназиална учителка.

Момичетата, както ще ги наричаме, били Готови – с главно Г – за романтика. Направили си прически в ултраскъп салон, облекли джинси марка „Севън“, гримирали се перфектно с най-новите продукти на „МАК“ и намерили най-горещото място за свалки: купон в съседи от квартала. И ето че заради слабия пикочен мехур на Аманда

Джули се оказала сама на един шезлонг, когато Сам решил да пробва късмета си с нея.
Трийсет и седем годишен адвокат във водеща чикагска кантора, Сам бил страхотна партия с луксозен апартамент и лъскаво черно беемве, паркирано зад ъгъла.

Той не приложил тривиална свалка, а дал на Джули нещо по-добро – надежда, че все още съществуват прекрасни мъже и че може би в  негово лице е открила своята половинка. Какво друго би могла да си помисли за един толкова готин мъж, който се отправя директно към нея и със съблазнителен глас й казва: „Погледнах насам и забелязах, че седиш тук съвсем сама. Длъжен бях да дойда и да се представя.“

Поговорили си двайсетина минути и накрая Джули с удоволствие дала на Сам номерата на мобилния, домашния и служебния си телефон, имейла си, разказала му за себе си до девето коляно – шегуваме се... е, почти. Нека просто кажем, че не му оставила никаква възможност да загуби координатите й.

Той не се поколебал да се възползва и й се обадил още същата вечер, за да я покани да излязат през уикенда! В петък вечер Джули се озовала в романтичен италиански ресторант, където в общи линии не свалила очи от другия край на застланата с бяло-червена карирана покривка маса, където седял красивият адвокат и неин бъдещ съпруг. О, Господи, че как иначе би могла да приключи тази приказка?

Сам не само донесъл в ресторанта дузина дългостеблени червени рози, но направил нещо далеч по-романтично: по време на вечерята той кроял планове за бъдещето си с нея.

Попитал я: „Харесваш ли Мейн? Би било прекрасно да отидем някой ден и да гледаме листопада. Имам там страхотна хижа с камина на дърва и джакузи в двора. Наистина е уютно и уединено място.“

Докато го слушала, Джули започнала да си представя как избира порцелановия сервиз и името на детето им. Мислела си: Обичам Мейн! Е, всъщност никога не съм била там, но
обичам листата, дърветата и да се сгуша пред камината. И определено обожавам джакузита! Очевидно Сам бил Мъжът.

Най-сетне го срещнала!

Приятелката й Аманда се съгласила с нея по време на абсолютно задължителния след срещата двучасов телефонен разговор. Да, Джули го целунала страстно преди да се качи в таксито вечерта, а той имал великолепни устни, защото, разбира се, нейната сродна душа нямало как да не бъде идеална.
Момчето се запознава с момичето, кани я на среща и я впечатлява. Няколко дни след първата им среща Сам неочаквано се обадил на Джули:

„Исках да знаеш, че прекарах фантастично онази вечер – казал той, – и се питах дали би искала да се повозим на лодка в събота.“

Това била още една невероятна среща, която довела до много целувки. Между другото, Джули все още определено нямала намерение да му се отдава, защото спазвала правилото за третата среща и не била лесно момиче. Но после целувките се разгорещили и тя почувствала, че моментът е дошъл. Лодката се полюшвала, слънцето залязвало, а шампанското било така сладко и опияняващо. Защо му било да пуска Бари Уайт? Тези дискове трябва да се продават заедно с презервативи.

Няма да изпадаме в подробности какво се случило после.

Имате си въображение я!

Досещаме се какво ви идва на ум. Не било чак толкова диво. Добре де, доста диво било. Нека само кажем, че след това Джули слушала Бари Уайт цяла седмица в чест на случилото се.

А после... Понеделник и вторник изминали в любовна омая. Джули очаквала срядата – най-точните думи са – в пълно опиянение.

Средата на седмицата било времето за любов и Сам щял да се обади, защото такъв бил подходът му. Та нали предишната седмица се обадил в сряда точно в 19,12 часа и я попи- тал какви са плановете й за уикенда, и именно затова било логично и тази седмица да постъпи така.

През целия ден Джули била на седмото небе, нейните приятелки също се вълнували с нея, защото до този момент към кръга на онези, които знаели всички подробности за Сам, се били присъединили и Вики, Сали и Джойс. Всички били единодушни и напълно подкрепяли нейния избор. Сам бил техният човек и най-добре за него било да не разочарова Джули, защото иначе направо щели да го убият.

В сряда вечер Джули се втурнала към дома си, минала през тоалетната, хапнала набързо и зачакала да стане 19,12... Часът дошъл и отминал. Какво става, по дяволите!

В 19,45 тя започнала леко да се притеснява. Той със сигурност щял да се обади тази вечер. Тогава тръгнала да търси оправдания. Решила, че може би най-добрият му приятел е бил зарязан от гаджето си и има нужда да изпият по една бира заедно. Може би прекалено взискателният му шеф го е накарал да хване нощния полет до Ню Йорк. Сигурно е забравил да вземе мобилния си на командировката. Да, била убедена, че точно така е станало.

В полунощ тя събудила Джойс, която напълно разбирала причините на среднощния срив на Джули. Две нощи по-рано тя й звъняла в четири сутринта по абсолютно същите причини и двете обсъждали нейния човек Чад. Те се утешавали и съветвали една друга, нагъвайки шоколад и чипс. Джойс уверила Джули, че нейният Сам ще й се обади на  другата вечер.

Четвъртък

На следващия ден Джули отишла на работа обезсърчена. Дори побързала да се прибере у дома веднага след киното, на което отишли с приятелки (а там разпоредителите едва не я изхвърлили, задето постоянно проверявала мобилния си за съобщения).

До девет вечерта още нямало обаждане и Джули започнала да се притеснява дали Сам е добре. Защо не се обажда? Всичко беше идеално. О, не – да не би да съм забравила да си
платя мобилния? Да не би заради телефонната компания

Сам да не може да се свърже с мен? Не, Джойс се обади преди пет минути и телефонът си работеше. Може би трябва да му пратя съобщение.

Нямало да й дадат „Пулицър“ за него, но след двучасова консултация с другия й съветник по връзките Сали (чието сърце също било разбито наскоро от мъж на име Бил), най- сетне написала на Сам: „Просто исках да проверя как вървят нещата при теб.“

На Джули тези думи й звучали самоуверено – сякаш изобщо не е изнервена.
До единайсет вечерта тя не само се изнервила, а направо обезумяла и решила, че е време да се обади. С треперещи пръсти набрала номера на Сам, заслушала се напрегнато и не могла да повярва, когато чула съобщението на гласовата му поща. Ама какво става, по дяволите!

За част от секундата се поколебала дали да затвори (и да се обади отново след петнайсет минути), или да остави съобщение. Решила да заложи на съобщението, за да не изглежда толкова отчаяна и казала: „Здравей Сам, Джули е. Не се обаждаш и се разтревожих.“ Прослушала съобщението си и преценила, че в гласа й се долавя лека истеричност.

Натиснала три, за да го презапише: „Здрасти, Сам. Джули е. Обаждам се просто да кажа здравей. (Пауза.) Така че здравей. (Пауза.) Това е.“

Прослушала и това и преценила, че звучи така, сякаш има нужда от специални уроци по публична реч. Десет минути по-късно продължавала да презаписва съобщението си и накрая се спряла на: „Здрасти, Сам. Джули е. Обади ми се.“

Не обърнала внимание колко враждебно прозвучало това.
До два часа през нощта той още не се бил обадил и въображението й се развихрило. Може би е срещнал някой супермодел на предполагаемата „делова вечеря“, на която казал, че ще ходи тази седмица. Можи би точно в момента били в леглото и правели... не, не, не!

Тя решила, че това е направо смешно. Сигурно просто се правел на недостъпен, затова и тя щяла да се държи така. Не заспала и гледала „Дневникът на Бриджит Джоунс“ по Ейч Би О. В 2,10 ч. телефонът иззвънял и сърцето й подскочило, но това била приятелката й Джена, която искала да провери дали Сам се е обадил. Накрая Джули заспала напълно депресирана.

Петък

Джули проверявала съобщенията си на всеки десет минути и погледнала телефона си около един милиард пъти. Нищо.

Опитала се да се разсее с работа, но в крайна сметка проверила секретаря на домашния си телефон около петнайсет пъти този ден. Нищо. До вечерта била напълно превъртяла.

Не можела нито да спи, нито да яде и не спирала да си припомня двете им срещи. Потяла се, сърцето й препускало бясно и най-лошото от всичко – главата й щяла да се пръсне.

Тогава се случило нещо удивително и то било знак, че все още има надежда: в 2,31ч. усетила вибрацията на телефона си, който за удобство стоял на възглавницата й, а тя държала ръката си върху него – за да е сигурна, че няма да пропусне някое обаждане.

Сам бил изпратил съобщение: „Ей! К`во правиш?“
Джули щяла да полудее от щастие и веднага скочила, запалила лампата, ухилила се широко и после, след като запазила съобщението (за да може отново да се наслади на този момент по-късно), моментално звъннала на Сам. Никой не вдигнал…


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.

Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА