1 19635

Посрещнете Хелоуин с „Голяма книга на духовете“

  • хелоуин-
  • хорър-
  • ужас-
  • трилър-
  • духове-
  • призраци-
  • вампири

"Голяма книга на духовете" включва смразяващи кръвта разкази и плашещи илюстрации

Тазгодишният Хелоуин (31 октомври) идва с ново издание на най-популярната „Голяма книга на духовете“. Автор е един от най-обичаните, четени и превеждани в цял свят скандинавски писатели – Том Егеланд. Разкошният том с цветни илюстрации е издание на „Персей“, а художник е невероятният Мариус Ренберг, който стои зад илюстрациите и дизайна на най-продаваните книги в скандинавските страни.

„Голяма книга на духовете“ има вече много почитатели у нас и е сред най-търсените книги около Хелоуин.

Вярвате ли в съществуването на кръвожадни вампири и страховити върколаци? Поглеждали ли сте всяка вечер преди лягане под леглото, за да сте сигурни, че отдолу не се крие чудовището от най-страшните ви кошмари? Събуждали ли сте се посред нощ, усетили студения полъх на тайнствено привидение, което сякаш иска да ви примами в друг отвъден свят? Независимо какъв е отговорът на тези въпроси, всеки от нас изпитва странно влечение към страшните истории и към трепета, който те пробуждат в примрелите ни от уплаха сърца. Затова смело открехнете тази врата към царството на мрака и безплътните сенки и се сблъскайте с най-големите си страхове в „Голяма книга на духовете“.

Страховитите истории за най-митичните ужасяващи същества са допълнени от богата енциклопедия на свръхестествените сили, от която ще научите много неща за прочути чудовища, древни демони и митични създания.

Книгите на Том Егеланд са неизменно в класациите за бестселъри и са преведени на повече от 25 езика по света. У нас е популярен с романите си „Заветът на Нострадамус“, „Евангелието на Луцифер“, „Ефектът на Лазар“, „Тринадесетият апостол“, „Кодексът“, „Пазителите на завета“, „Краят на кръга“, а в навечерието на Коледа у нас ще се появи и най-новият му роман с обичания му герой – археологът Бьорн Белтьо: „30-те сребърника“.

Вижте буктрейлъра на книгата:

От издателство "Персей" разкриват и една от историите в книгата:

Непознат на вратата

Лисе беше сама вкъщи, когато се позвъни на вратата. Беше вечер. Баща ѝ трябваше да работи до късно, а майка ѝ беше излязла с няколко приятелки. Валеше дъжд. Не се виждаше жива душа. Не беше учудващо, в това време и на това пусто място, на което живееха.

Седеше пред телевизора. Беше си купила снаксове и сладки неща, тъй като щеше да прекара вечерта вкъщи сама. Сякаш имаше проблем да е сама вкъщи. Беше щастлива. Можеше да гледа любимите си сериали, без майка ѝ или баща ѝ да се включват с глупави коментари.

Тъкмо беше започнала да гледа нов епизод, когато се позвъни.

Динг- данг – донг.

Погледна часовника. Почти девет. Малко късно. Едва ли беше някой от приятелите ѝ. Може би някой продавач? Или мисионер?

Няма да отварям, помисли си тя.

Скоро щеше да навърши 13. Играеше хандбал, помагаше за конете на съседа, четеше книги, гледаше телевизия и прекарваше време с приятелите си. Животът на Лисе в орехова черупка. Да, и училището, естествено.

Динг – данг – донг.

„Няма никой вкъщи!“, прошепна тя на ум.

Но не помогна.

Динг – данг – донг.

„Ами ако е нещо важно“, сети се тя. Хората не звънят по вратите в девет часа вечерта, ако не искат нещо, нали така?

Динг – данг – донг.

Възможно ли беше да е някой съсед? Едва ли. Най-близкият съсед беше на няколкостотин метра.

Може би баща ѝ си беше забравил ключовете?

Някой почука на вратата. Силно.

„Да, да, да!“, каза тя тихичко и излезе в антрето. Да бяха имали шпионка. Или верига.

Открехна вратата и погледна отвън.

Момчето на верандата беше няколко години по-голямо от нея. 16–17–18? Трудно да се каже. Беше подгизнал.

– Да? – каза тя въпросително.

Той срещна погледа ѝ. Едва сега тя забеляза колко хубав беше. Като поп звезда в момчешка банда.

Нещо в очите … Нещо в погледа му…

– И-и-и-извинете – заекна той. – Видях, че свети. – Той кимна към прозореца на кухнята.

– Да?

– А-аз – Той кимна надолу към пустия път. – Колата …

Значи трябваше да е поне на 18. Щом очевидно имаше шофьорска книжка.

Лисе не знаеше какво да каже или какво искаше той, затова продължи да го гледа въпросително.

– Мога ли да помоля да звънна по телефона?

– Телефона – повтори тя.

– Колата… Знаете. Трябва да звънна да повикам автокран.

– Нямаш ли си телефон?

Той поклати глава. Изглеждаше смутен. Да не би да се изчерви? Тя реши, че така дори изглежда по-сладък.

– Какво стана?

– Колата просто спря. Моторът издаде някакви странни звуци. Но не съм добър в колите. Или работят. Или не работят. – Засмя се.

„Не мога да го пусна вътре“, помисли си тя. Въпреки всичко. Въпреки че изглеждаше толкова добър и мил, тя не можеше да го покани вътре.

– Можеш да ползваш моя. Изчакай ме.

Остави вратата открехната и притича до всекидневната. Мобилният ѝ беше на масата. Когато се върна, той все още стоеше на верандата. Почувства се малко по-спокойна. Все пак не се беше опитал да влезе.

– Благодаря – каза той, когато тя му подаде мобилния си.

– За нищо.

Той погледна Лисе, а после и телефона.

– Вероятно не знаеш номера на Viking или Flack, или NAF, или нещо подобно?

Продължаваше да вали. Катраненочерната му коса беше подгизнала. Дрехите му бяха залепнали по него. Колко дълго разстояние е трябвало всъщност да извърви?

– Има безжичен – каза тя. – Може да потърсиш.

– Да, разбира се.

Тежки дъждовни капки се стичаха по екрана, докато се опитваше да потърси в интернет. Но трепереше толкова силно, че не направи нищо.

– Ъм – каза той, – дали ще е възможно да вляза вътре? Само в антрето? За да не седя на дъжда?

Тя се почуди. Ако влезеше в антрето, все едно влизаше вътре. Но не можеше да го остави под студения дъжд навън, нали? И ако искаше да влезе на всяка цена и беше опасен, то до сега щеше да е успял да го стори със сила. Тя тежеше само 48 кг. Нямаше никакъв шанс пред него. Така че вдигна рамене, отвори вратата и отстъпи назад.

– Татко е долу в мазето – излъга тя за всеки случай. – Тренира – с тежести и такива неща.

Непознатият се усмихна толкова широко, сякаш знаеше, че тя блъфира, но остана навън под дъжда.

– Да? – каза тя.

– Може ли да ме поканиш?

– Какво имаш предвид?

– Може ли да вляза?

– Да.

– Само до антрето.

– Да.

– Но може ли да ме поканиш?

– Да, всичко е наред.

– Ще го кажеш ли?

– Нали го казах вече.

– Да, но може ли да повториш? С твои собствени думи? Че съм добре дошъл? Просто така – заради думите?

Въздъхна и ѝ се прииска да завърти очи.

– Добре. Искаш ли да влезеш?

– С най-голямо удоволствие! Благодаря за поканата! – Пристъпи вътре в антрето.

– Бррр – каза той и изтръска капките дъжд от себе си. Някои от капките напръскаха Лисе. И двамата се засмяха.

– Съжалявам! – каза той. – Просто съм толкова мокър!

Търси още известно време из телефона ѝ. Тя видя, че браузърът го препрати към приложение с телефонни номера.

– Знаеш ли дали Viking или Falck имат сервиз наблизо? – попита той.

– Нямам представа.

И едва когато се извърна леко, го видя. На стената срещу антрето имаше огромно огледало.

Но непознатият не се виждаше.

Лисе усети, че се вцепенява и че коленете ѝ отслабват. Как беше възможно? Присви очи към огледалото. Дали не се беше объркала?

Не. Нямаше го в огледалото.

Кой беше той? Някакъв призрак? Защо не виждаше отражението му?

Получи отговора на момента.

Сякаш ѝ беше прочел мислите. Усмихна се. Преди това се беше усмихнал със затворена уста, но този път се усмихна по-широко.

Така че да види зъбите му.

Двата кучешки зъба, които проблясваха на светлината от лампата на тавана, бяха дълги и остри.

Като вампирски зъби.

Вампир!

Разбра го веднага. Напоследък беше чела доста за вампири, беше гледала сериали за тях и доказателствата се подреждаха.

Вампирите трябваше да бъдат поканени в къщата от този, който живее в нея. Вампирите нямаха отражение в огледало.

Вампирите имаха дълги кучешки зъби, за да пият кръв и да създават нови вампири.

Всичко си отговаряше!

„Защо беше тук?“, помисли си тя. Опита се да прикрие тежкото си дишане. Да изпие кръвта ми и да ме превърне във вампир ли беше дошъл? Сърцето ѝ се разтуптя. Туп-туп-туп. Как беше възможно? Вампир? Съществуваха ли наистина? Никога не беше смятала, че съществуват в реалността. В книги и филма, да, но в реалността?

– Сама ли си тази вечер? – попита той.

– Не! Аз… казах, че баща ми е долу в мазето и тренира.

Погледът му… Усмивката му… Тишината… Всичко крещеше, че той не вярва и на думичка от казаното.

– Откриваш ли нещо? – попита тя бързо и кимна към мобилния. Усещаше ударите на сърцето си в гласа си.

– Мхм – измънка той.

Вдигна поглед от екрана на мобилния и се взря в нея. Тя отново усети как коленете ѝ се разтрепериха. Но този път имаше нещо различно. Нещо в погледа му …

„Сега ще ме целуне – помисли си тя, – и ще му позволя да го направи.“

Странното беше, че го искаше. Искаше да бъде целуната от него.

Искаше го.

Беше толкова красив. Толкова неустоим. Толкова фантастичен, готин и хубав.

„Целуни ме!“

Той пристъпи към нея.

Тя се отдръпна. Не! Не! Не трябваше да се поддава. Изтръгна се от транса. Вампирите имаха магическо, прелъстително качество, което караше жертвите им да им се поддават.

Но целувка от вампир е смъртоносна целувка. Това всички го знаеха.

„Трябва да го изгоня от къщата“, помисли си тя. Но как? Сама го беше поканила. А и беше прекалено голям, за да успее да го избута със сила.

Мисли, мисли, мисли…

Вампири… Какво още беше чела?

Да… За да ги убиеш, трябва да ги застреляш с куршум от сребро. Или да ги прободеш с кол в сърцето.

Добре. Нито имаше някакво оръжие, нито някакви сребърни куршуми. А не възнамеряваше да прокарва кол през сърцето му.

No way!

Какво още? Какво още беше чела?

Чесън!

Чесънът ужасяваше вампирите.

И крусификсите. Т.е. християнският кръст. По една или друга причина чесънът и разпятието караха вампирите да треперят от страх.

На стената в кухнята висеше стар метален кръст с фигурата на Христос. Мама го беше наследила от дядо си. И чесън? Нямаше ли винаги по една или две глави чесън в купа на кухненския плот?

Но как щеше да стигне до кухнята?

– Искаш ли чаша вода? – попита тя.

– Вода? – Погледна я неразбиращо.

– Да? Жаден ли си?

– О, да. Чаша вода… Да, благодаря. Бих искал една.

Усмихна се по онзи начин, който караше коленете ѝ да треперят. Първо се извърна, след това прекоси коридора и влезе в кухнята.

И той стоеше там. Чакаше я.

Задави се. Как беше успял? Беше чела, че вампирите могат да се движат необяснимо бързо, но все пак?

Стоеше там, в средата на кухнята, и се усмихваше. Сякаш знаеше какво си мисли.

Пусна водата и отиде до шкафа за чаша. В купата точно под шкафа беше чесънът.

Извади чашата с лява ръка, докато с дясната взе една глава чесън.

– Ето! – Подаде му чашата.

Той потръпна, сякаш знаеше, че ще се случи нещо.

В същата секунда вече беше в другия край на кухнята. Очите му бяха оцъклени. Като от уплаха. Или шок.

– Какво…правиш? – викна той.

– Не искаше ли чаша вода?

– Какво имаш в ръката си?

– Моля? В тази? – Тя отвори ръката си. – Просто малко чесън. Мислех да си сготвя малко храна. Гладен ли си? Толкова е вкусно да потопиш пресен хляб в зехтин с малко счукан чесън. Пробвал ли си?

– Не!

– Много е вкусно!

– Не!

Смъкна кръста с образа на Христос от стената.

– Обещах на мама да го преместя – може ли да го задържиш за момент?

И така той изчезна.

– Ехо? – викна тя. – Къде отиде?

Сега той стоеше в антрето.

– Трябва да се връщам към колата! – викна той.

– Нямаше ли да звъниш за автокран?

– Благодаря за помощта!

Когато Лисе излезе в антрето, него вече го нямаше. Вратата стоеше отворена. Навън все още валеше.

Тя затвори и заключи. Когато родителите ѝ се прибраха по-късно вечерта, тя лежеше във фотьойла пред телевизора и спеше. С разпятие и чесън в ръка.

Поставете оценка:
Оценка 4 от 4 гласа.

Свързани новини

Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa или ca нaпиcaни изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 БАЙ Х@Й‼

    22 3 Отговор
    Дали ще има такава голяма статия и за празника на НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ ❓❓❓❓❓❓❓❓
  • 2 адам

    15 4 Отговор
    Аре стига с тия щуротии!
  • 3 реалист

    11 1 Отговор
    Най-голямата , крадлива и проста тиква ще има празник !!!!!1
  • 4 историята е

    11 1 Отговор
    подобна, ако сте ходили до бг болница напоследък!
  • 5 XXX

    18 4 Отговор
    Какви са тез простотии бре? Хората нямат за ядене, те с хелоуин се занимават. Още повече че хелоуин е католическа глупост, останала от езическо време. В България повечето население е източноправославно. А и имаме наши такива празници, като кукерските обичаи например. Те са стойностни за нас. Само промивате мозъците на децата с тоя тъп хелоуин и опразвате джоба на родителите в стремежа им да им угодят, купувайки разни боклуци за " празника".
  • 6 Кой е

    17 3 Отговор
    този Хелоуин? Не си спомням аз или децата ми които са зрели хора да сме празнували такъв празник? Онея от ЕС (куче защитниците включая и нашите) забтсниха тричането, не бил хуманен, а на този празник какво му е хуманното? Ех чуждопоклонници, подлоги на тъпите ктавари и еврогейовете.

    Коментиран от #9


  • 7 црес

    15 3 Отговор
    какви са тия сатанизми какво е това чудо?
  • 8 az #Контрапропаганда

    20 4 Отговор
    Не посрещайте Хелоуин! Това е чужд за българия и българина "празник".

    Коментиран от #10

  • 9 Аз да пиша

    2 15 Отговор

    До коментар #6 от "Кой е":

    Това е хубав празник. Не е като простите празници на Ганьо .

    Коментиран от #14, #33, #35

  • 10 Аз да пиша

    3 15 Отговор

    До коментар #8 от "az #Контрапропаганда":

    Ми марш на село там ще си го празнуваш . Предпочитам този отколкото ,коледари и простите празници на Ганьо говедото

    Коментиран от #11, #13

  • 11 az #Контрапропаганда

    14 3 Отговор

    До коментар #10 от "Аз да пиша":

    Ми марш зад граница и си го "празнувай"! В България такива натрапени отвън простотии не са добре дошли!

    Коментиран от #15

  • 12 НРБ

    13 3 Отговор
    Що за сатанински празник ???? Нали българите сме християни......или само на думи ??? Когато българският народ празнува масово християнските празници, прави молебен в дни на бедствия, чете Библията и има християнски морал, тогава ще бъде благословена държавата и живота в нея !!!
  • 13 Я ти марш

    10 3 Отговор

    До коментар #10 от "Аз да пиша":

    в Кравария та! Чий го дириш при Ганьо бе? Или мама ти и тейко ти са ганьовци? От гена трудно се бяга и пола да си смениш дори!

    Коментиран от #16

  • 14 Ирония

    1 1 Отговор

    До коментар #9 от "Аз да пиша":

    предполагам?
  • 15 Аз да пиша

    4 9 Отговор

    До коментар #11 от "az #Контрапропаганда":

    Празнувам си го на пук на такива прости като теб Ганьо . Ти нямаш пари и не можеш да диктуваш нещата . И си ходя където искам ,а ти си стой прости ми на село

    Коментиран от #18

  • 16 Аз да пиша

    3 8 Отговор

    До коментар #13 от "Я ти марш":

    Не живея в кравария. А твоята държава ви е изографисана като кенефия :))

    Коментиран от #20

  • 17 3526

    10 3 Отговор
    Имахме разкошни празници. Забвението пропагандата и обезлюдяването замъглиха всичко...
  • 18 az #Контрапропаганда

    8 3 Отговор

    До коментар #15 от "Аз да пиша":

    Не се и учудвам, че го "празнуваш"! Като гледам нивото ти доста ниско, даже е нормално да го "празнуваш".... :))

    Коментиран от #19, #21

  • 19 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 20 Моята държава

    5 3 Отговор

    До коментар #16 от "Аз да пиша":

    има външни тоалетни и тоалетни клекала, които са много по хигиенични от европейските и сега нацвъкани по обществени места. Предпочитам клекалото пред гнусотата на задници, които не ги знаеш колко са олайне.... Ех "цивилизацион"

    Коментиран от #22

  • 21 Аз да пиша

    3 5 Отговор

    До коментар #18 от "az #Контрапропаганда":

    Ти се тревожи за себе си ,празнувай си смешните празници. Сложи си сланината на вестника . И си пей химна изкарай Ганьо говедата .

    Коментиран от #23

  • 22 Аз да пиша

    4 3 Отговор

    До коментар #20 от "Моята държава":

    Той Ганьо е чист ,затова банята му е ,цяло събитие . Като се ,изкъпи му се казва, ах честита ти баня :)
  • 23 az #Контрапропаганда

    4 4 Отговор

    До коментар #21 от "Аз да пиша":

    С всеки свой пост само затвърждаваш впечетлението на всички тук, колко ниска топка си всъщност! Въздух под налягане...

    Коментиран от #25

  • 24 Сандо

    1 3 Отговор
    Чел съм му повечето му книги.Оценявам ги като добро постижение на писател-занаятчия,подходящи за нивото на болшинството съвременни читатели.Бързо ще бъде забравен,както и 99,99 процента от съвременните литератори.
  • 25 Аз да пиша

    3 4 Отговор

    До коментар #23 от "az #Контрапропаганда":

    Пука ми и не ми дреме ,акъл от вас не искам .

    Коментиран от #26

  • 26 az #Контрапропаганда

    5 2 Отговор

    До коментар #25 от "Аз да пиша":

    Нормално е да не искаш! Тя простотията по хората ходи...

    Коментиран от #27

  • 27 Аз да пиша

    1 5 Отговор

    До коментар #26 от "az #Контрапропаганда":

    Че ти имаш ли акъл ??. Умствените действия ,не са много на почит от държавата кенефия. Пей си химна Изкарай Ганьо говедата ,че от тази пандемия ще намалее стадото . И тогава ще празнуваш Банго Васил, или Байряма ,и ще си сложиш червения фес . Мда ,и ще започне турското любене.

    Коментиран от #28


  • 28 az #Контрапропаганда

    4 3 Отговор

    До коментар #27 от "Аз да пиша":

    Виж коментар 26!
  • 29 Анонимен

    3 3 Отговор
    Ще посрещна Хелоуин, като отида на църква и се причастя. Неделя е и нормалните хора ходят на църква, докато останалите почитат сатаната.
  • 30 Дебилизацията

    5 1 Отговор
    продължава с пълна сила. Глобалето бълва сатанински гадости за да поквари децата. За жалост успява. Лошото е, че родителите нямат нищо против. Мисирето с ентусиазъм раздухва простотиите, вместо да спомене Денят на народните будители.
  • 31 Идиотски чуждоземни ,,празници"....

    3 2 Отговор
    Довлечени от нашите чуждопоклонически женици модернистички!Готови да сменят българското с надарени черни инструменти и варварски сатанински ритуали....
  • 32 Гай Турий

    4 1 Отговор
    Престанете да популяризирате и ни натрапвате тази чуждоземна сатанинска помия! Българските празници с кукери са първични и много древни и имат своя смисъл. Англо-сксонската мода е пошъл зловреден кич!
  • 33 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 34 💨💨💨💨

    3 1 Отговор
    Този пък един писател нищо не струва , както и този келтски празник . Саруин, келтската нова година .А вси светии е измислен да замаскира този езически обичай . Миналата година един съсед беше поканил познати на гост с малки деца , и обикаляха да искат бонбони но аз не отварям на такива , после цяливход приличаше на бойно поле , обелки от бонбони и шоколади , от таблото във входа беше свалено всичко което беше закачено . Разкъсани брошури и сметки пълна скръб . Даже и родителите се бяха намазали като идиоти заедно с децата .
  • 35 Гост

    3 1 Отговор

    До коментар #9 от "Аз да пиша":

    Ти можеш да пишеш но само глупости както виждам . Май си от поколение 02 и нагоре тези който няма нищо между ушите . Кънти на кухо .