В ръцете си държа книга, при която опитът за критически анализ би направил да помръкне нейната искреност, автентичност, простота и природно сливане със слънцето, небето, дърветата. Накрая би помръкнало и нейното мъдро мълчание, уподобено с това на камъка. Това се отнася за поезията на големия молдовски поет Григоре Виеру (1935-2009). Поезия, създадена сякаш от самата природа, от камъка, от селския път, от усмивката на майката. Поезия, изричаща се простичко, но дълбоко и искрено. Живописна и метафорична, тя прозвучава като въздишка, като усмивка, като лека тъга. Тази поетична атмосфера ни завладява от поетичната книга с избрани стихотворения, на големия румънски поет (от Молдова) Григоре Виеру "Жал ми е за камъка...". Предговорът, подборът и преводът са на изтъкнатия наш преводач от румънски Огнян Стамболиев, който през творческия си път досега направи много за разпространението на високата румънска литература - от класически и съвременни автори.
И ето отново той ни представя един голям поет на Молдова, чийто стихове покоряват със своята баладична музикалност, със своята метафоричност, обхванала природата, въздуха, родното място, спомена за близките хора. Преводът на Огнян Стамболиев е великолепен - предава аромата, сетивността на тази забележителна поезия, която, без да е драматична, води към катарзис, защото е безпределно чиста като от извор, сетивно-чувствена като природна дъга, тихо-мъдра като мълчанието на камъка. Затова и докосването до нея е докосване до нещо свято, до нещо, което те покорява с мъдростта си и лиризма си.
Камъкът, майката, родното място, любовта, природата - в тези феномени се втренчва погледът на поета Григоре Виеру. Затова и стихотворенията му напомнят протяжни народни песни, песните на Молдова. Впечатляващо е присъствието на Камъка. Прекрасни, вълнуващи са стиховете, вдъхновени от него. Философия, лирика, спокойствие, тишина и същевременно и стаен драматизъм лъха от тези слова. В тях е философът Виеру, мъдрецът, стоикът, поетът Виеру. Автентичен, искрен, дълбок, всеобхватен.
"Поредица от вълшебни мигове" нарече стиховете на Григоре Виеру един румънски критик и това определение е много точно. Вълшебство от думи, които редят един дълбок, съкровен поетичен свят, до който, когато се докоснеш, те обхваща една лекокрилост и ти неусетно се отделяш от земята и литваш над дърветата, над горите, над природата. Литваш пречистен и одухотворен от думи, образи, метафори, поетични смисли. Изказани сякаш ей така, както диша човек - неусетно и ведро. Григоре Виеру, наследникът на великите си предшественици Михай Еминеску, Лучиан Блага, Никита Станеску, продължи тяхната ярка поетична линия в румънската литература, разбира се, оформяйки свой стил, своя аура.. И колко тъжно е, че нелепа автомобилна катастрофа отнема живота на този голям поет през 2009 г., който можеше още да пише прекрасна поезия. А в Молдова той е познат и обичан от всички, обявен за национален поет, на негово име има поетичен фестивал, издигнати са му паметници…
Издателство "Авангардпринт" дава живот на български на поезията на Григоре Виеру в красиво оформен том с картина на известния български живописец Стефан Кацаров.
Автор: Крум ГЕРГИЦОВ
Четете ни и в Google News
