Новият „Батман“ се пропуква под натиска на високите очаквания (ТРЕЙЛЪР)

Мат Рийвс категорично се доказа през годините с режисурата си на „Планетата на маймуните“, „Пусни ме да вляза“ и „Чудовищно“, но с новия „Батман“ ми се струва, че нещата тръгват в обратната посока за него, каквото и да твърдят в социалните мрежи хората, гледали предпремиерата на блокбъстъра. Категорично филмът се пропуква под натиска от високите очаквания, което не значи непременно, че е лош филм, но определено трейлърите ни подготвиха за нещо епично, което така и не се състоя.

Ще се опитам отново да спазя традицията и във втория абзац ще ви резюмирам събитията от поредната екранизация за любимия на поколения нърдове супергерой без да издавам спойлери. Излишно е да казвам, че всичко се развива във фикционалния Готъм Сити, а мнозина вече знаете, че сред персонажите участват Жената котка (Зоуи Кравиц), Пингвина (Колин Фарел) и Гатанката (Пол Дано). Темата с ориджина на Батман (Робърт Патинсън) се примесва с актуалните проблеми на мегаполиса, като в хода на лентата виждаме далеч по-пряката връзка на семейство Уейн с престъпността, отколкото сме свикнали с предходните филми. Наоколо вилнее серийният убиец Гатанката, който се опитва да въведе ред в хаоса по своя си откачен начин, а Батман се старае, да върне всичко в релсите, като бавно осъзнава, че коловозът, в който се движи Готъм, далеч не е този, който би трябвало да бъде.

Дотук с недомлъвките, защото усещам, че сам започвам да се обърквам в опита си да завоалирам ключови събития от филма.

Отварям Кутията на Пандора, за да ви споделя личните си впечатления от този филм, който с мен и без мен ще успее да изкара стотици милиони на продуцентите си, просто защото става дума за Батман. Това е все едно да ви кажа, че новите филми за „Междузвездни войни“ не стават, но така няма да ви спра да отидете в киносалона и да се вълнувате като кутре пред каишката за разходка при всяко изваждане на светлинен меч.

Ще започна с представянето на Робърт Патинсън. Мнозина в началото възроптаха от избора на DC, че именно той ще облече пелерината, но след първите тийзъри стана ясно, че момчето си разбира от работата и е далеч по-добър Батман, отколкото Джордж Клуни някога би бил. Проблемът при него обаче е, че очевидно черпи вдъхновение от друг свой предшественик в лицето на Крисчън Бейл. Звездата от „Черния рицар“ превърна в запазена марка израза „Аз съм Батман“ с онзи убедително престорен дрезгав глас. Патинсън не го цитира дословно, но промяната на гласа му определено ме накара малко да повдигна вежди в ключови моменти от филма. Все си мисля, че дори най-логично мислещите хора биха преглътнали мистерията около идентичността на добрия герой, дори да използва своя-собствен глас. И все пак генералната ми оценка за актьора е добра, така че бих искал да го видя отново в ролята.

Зоуи Кравиц междувременно се превръща в поредния провален опит за въплъщение в Жената котка. Не разбирам тази мания на Холивуд на всяка цена да налага чернокожа жена да изиграе този култов персонаж, след като веднъж вече Мишел Пфайфър доказа, че зрителят очаква да види една побъркана бледокожа любителка на котките с умения да върти камшика и да лази по нервите на главния герой. Тук Зоуи е по-скоро беквокал, без който Батман щеше да звучи далеч по-добре в мрачния и депресиращ контекст, в който е поставен.

Пол Дано от друга страна доказва високата си класа за Н-ти път. Това момче се превръща в един от най-великите актьори, които никога не са получавали „Оскар“. Надали ролята му на Гатанката ще попълни тази празнина, но той все пак се явява един от малцината, които си свършиха работата пред камерата така, както всички очакваха от него.

Голямата тема, която търпи дискусии вече повече от година, е Колин Фарел в ролята на Пингвина. С известни уговорки мога да потвърдя, че му се е получило, но като цяло сценарият за персонажа е далеч от представата ми за този класически злодей. Тук той е повече гангстер, който ръководи подземна организация от престъпници, отколкото герой, който би имал способността да прати Брус Уейн в гроба. Имаше една сцена с автомобилно преследване, която изпъкна във филма най-вече благодарение на Фарел, но през останалото време ми е напълно излишен.

Слагам няколко думи и към образите на Алфред Пениуърт и Джеймс Гордън, тъй като те са не по-малко важни, когато говорим за Батман. Двамата се играят респективно от Анди Серкис и Джефри Райт, което за мен си е пълен мискаст. Яд ме е, че го казвам, но комисар Гордън не може да бъде човек от друга раса, освен европеидната, поради куп причини. Асоциацията винаги трябва да е с шериф от уестърните, който е готов на всичко, за да защити града си от непознатите. Серкис пък има прекалено стереотипна физиономия, за да може толкова лесно да го приемем за миловидния и грижовен иконом. Да не говорим, че ни е представен като бивш агент на британските тайни служби, което си е малко пресолване на манджата от сценаристите.

Чета из мрежата, че всички се възхищават на музиката на Майкъл Джиачино и мога да потвърдя, че има защо. На моменти именно неговата работа спасява случващото се на екрана.

Най-големият проблем на „Батман“ е, че е прекалеееееено дъъъълъг и оттегчиииителен. Три часа без пет минути е време, което изисква продукцията да е наистина специална и да държи зрителя в кондиция постоянно, защото иначе рискува хората да започнат да мислят за чести пиш-паузи, проверка на „важното съобщение от офиса“ на телефона и безкрайно наместване върху седалката в салона. Мат Рийвс е заложил на прекалено бавно темпо, сякаш целенасочено е преследвал тричасовата бариера. Забавеният каданс категорично дразни, а бавните действия и диалози изнервят до степен, в която ми идеше да изкрещя това, което всички в залата знаем, че ще се случи или ще бъде казано.

Иначе одобрявам идеята за по-мрачен контекст, но отново мисля, че създателите не са имали топките, за да прекрачат границата и да направят филма неподходящ за под 16-годишни. Има прекалено много бойни сцени, на които им липсваше някой счупен крак, разбит нос, откъснато ухо или поне капчица кръв по устата на лошите. Marvel веднъж прекрачи тази граница с „Дедпул“ и всички видяхме резултата. А, що се отнася до Батман, възможностите тук са още по-големи, защото насилието би могло да бъде много по-реалистично.

И едно финално изречение преди обобщението ми за филма. Батмобилът е най-лошият евър! Виждаме просто един Мустанг, който бълва огън отзад и отпред, но без типичните джаджи, които винаги са конкурирали возилото на Джеймс Бонд.

И така, финалната ми оценка за „Батман“ на Мат Рийвс е 5/10, защото имаше своите добри идеи и стойностни моменти, но цялостно филмът издиша в амбицията си, за да запази вниманието на зрителите в пълните 175 минути. Все едно гледах един нов прочит на друг комиксов герой - Наказателя, но без оръжията. Или за непросветените - все едно жена ви да направи мусаката на маминка, но да забрави да сложи каймата. Абе, мирише си на развод.