Майсторът на празноглавия спектакъл Майкъл Бей направи доста зрелищен римейк на „Линейката“ (ТРЕЙЛЪР)

Майкъл Бей може и да е едно от най-популярните имена в Холивуд, но причината не е съвсем в качествата му на режисьор. В моите очи той е по-скоро гениален продуцент, който знае как да възвръща инвестициите си в многократен размер. Подобни изглежда ще са резултатите и за римейка на „Линейката“, който излиза по родните екрани в края на тази седмица.

Историята се препокрива с онази от 2005 г. Двама братя (Джейк Джиленхол и Яя Абдул-Матийн II) решават да направят банков обир, с който да оправят живота си веднъж завинаги, но перфектният план се проваля от няколко неочаквани събития. Те се озовават в полицейска гонга из улиците на Лос Анджелис с линейка, в която вземат за заложници парамедик (Ейза Гонзалез) и ранен полицай (Джаксън Уайт).

В резултат получаваме нещо средно между „Жега“, „Да изчезнеш за 60 секунди“ и „Джон Кю“, което е добър знак за любителите на класическите екшъни от 90-те. Дори смело мога да заявя, че филмът би паснал перфектно в онази поотминала вече епоха, когато логиката нямаше чак такова значение, а най-важните неща бяха пукотевицата и автомобилните каскади. Колоси от ранга на Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер направиха филмови империи, стъпвайки именно на тези два пилона.

Обективно погледнато обаче „Линейката“ не е нещо, което вече да не сме гледали. Във всеки един момент ми изскачаха сцени, които са вдъхновени или директно откраднати от други филми, а това без съмнение започва да тежи на сюжета, ако човек реши да включи обратно мозъка си и да си припомни някои от уроците по физика за четвърти клас. Неслучайно заложих и на това провокативно заглавие, с което захапах Майкъл Бей, защото едно от любимите му неща е да изкривява света, в който живеем, в полза на своите користни цели.

Съветът ми е да държите мозъците си изключени през цялото време, защото само така ще може да се насладите изцяло на шоуто, което ще видите. Напоследък ми се случва прекалено рядко да призная, че прекарах наистина вълнуващи 136 минути. Събитията на екрана не секват през цялото време - куршумите летяха от всички посоки, а автомобилите се надпреварваха кой да се разбие по-зрелищно. Най-добрата новина дори смятам, че е рискът, който Бей поема с каскадите, защото в ерата на CGI позабравихме за този евъргрийн аспект на киното.

Ще се въздържа от коментар за актьорската игра, защото тя нямаше това съществено значение. Само ще кажа, че сценарият е кошмарен по отношение на диалога и по-конкретно за шегите. През цялото време усмивката ми се изкривяваше в гримаса, когато Джиленхол изсираше някоя простотия, докато нечий череп бива отворен от куршум. Ако тези инфантилни прояви бяха пропуснати, щях да съм в истинска еуфория след видяното. Да, ясно е, че тук е търсен ефектът от „Командо“, където „Бат' Арни“ превърна глупостите си в истински култ, но тук те бяха толкова не на място, колкото е и ананасът върху пицата.

За мен „Линейката“ е един от най-готините екшъни, които съм гледал в последните години, макар да попада просто в онзи специален поджанр на филмите, които просто продават пуканки и безалкохолно, без да оставят трайна следа след себе си.