3 8746

„Където пеят раците“ е един наистина неочакван шедьовър (ТРЕЙЛЪР)

  • кино-
  • където пеят раците

Филмът дава надежда, че в съвременното кино не всичко се свежда до компютърните ефекти и полит-коректността

„Където пеят раците“ е един наистина неочакван шедьовър (ТРЕЙЛЪР) - 1
Снимка: Alexandra Film

Хвала, майсторе! Най-накрая да попадна на нещо, което не само си струва гледането, но и всички суперлативи, на които съм способен. „Където пеят раците“ се оказа най-неочакваният от мен шедьовър тази година и това ми дава надежда, че съвременното кино не е изцяло попаднало в клопката на компютърните ефекти и политическата обремененост.

Адаптацията по романа на Дилия Оуенс ни отвежда в Северна Каролина в средата на миналия век, където едно момиче е изоставено от семейството си, благодарение на бащата, който малтретира майката и всичките си деца под въздействието на алкохола. Кая Кларк (Дейзи Едгар-Джоунс) е най-малката от всички, но по някаква причина решава да остане при баща си (Гарет Дилахънт), защото усеща едно необяснимо влечение към мочурищата, в които живее. Десетина години по-късно е обвинена в убийството на млад мъж, с когото има любовта връзка, но едва тогава жителите на малкия град Баркли Кав разбират, че тя не е просто „Момичето от мочурищата“, както я наричат през всичките тези години.

Това се оказва първият филм на режисьора Оливия Нюман, предназначен за голям екран. Останах искрено изненадан от работата ѝ, защото е извадила максимума от почти всичките си главни герои, като дори е направила така, че мочурището да е един своеобразен персонаж, който не стои просто за фон на събитията. Книгата на Дилия Оуенс със сигурност е имала нужда точно от перспективата на жена, която не иска на всяка цена да прокарва идеалите си, а умее да преразказва истории. От доста време не бях виждал силен женски образ, въпреки и заради всичките си слабости.

Снимка: Alexandra Film

„Където пеят раците“ е един наистина неочакван шедьовър (ТРЕЙЛЪР)

Дейзи Едгар-Джоунс пък на свой ред грабва възможността и превръща ролята в своя. 24-годишната лондончанка също прави първата си поява на голям екран, но съм убеден, че това няма да ѝ е за последно. Тя успя да ме накара до такава степен да ѝ симпатизирам, че в най-трудните ѝ моменти вътрешно съм скандирал за нея. Веднъж дори замахнах с въображаем камък заедно с нея, но за щастие в киносалона беше тъмно и хората не повикаха охраната.

Имам някои критики обаче към Тейлър Джон Смит в ролята на Тейт Уокър. Просто това момче ми дойде прекалено мазен в един момент. Няма нищо лошо човек да обича и уважава жените, но по едно време ти става ясно, че е прекалено излъскан образ, както би подхождало напълно в книгата, но стои малко неубедително на екрана. Не съм сигурен дали това се дължи на неговата липса на идентичност или е проблем на сценария, но и в двата случая ми идваха някои обидни думи на ума по негов адрес.

Много повече ми допадна Харис Дикинсън в образа на Чейс Андрюс. Той напълно е схванал нуждата от добавяне на щипка реализъм в персонажа си, защото иначе рискува да попадне в някакъв стереотип, който веднага би му лепнал етикет в очите на зрителя. Във филма обаче те кара да се замислиш на моменти - харесваш ли го, не го ли харесваш и т. н. Адмирации, момче! Все едно гледах един съвременен прочит на Гастон от приказката за „Красавицата и звяра“.

Интересно решение бе, че малкото по-популярни актьори в „Където пеят раците“ получиха второстепенни роли. Дейвид Стратайрн, Микаел Хайт и Гарет Дилахънт бяха от ключово значение за историята, но с огромен финес не откраднаха светлината от прожекторите към себе си, а се постараха, за да допринесат за цялостия образ на главните герои.

Държа да похваля и децата във филма - Джоджо Реджина, Люк Дейвид Блъм, Блу Кларк и Уил Бъндън, защото си личи, че в близките години може да се очаква много от тях. Всички големи режисьори и продуценти са категорични, че най-трудно се работи с деца, но изглежда, че тук тези малчугани са улеснили максимално екипа около себе си. Или поне така изглежда, за да може крайният резултат да е този, който виждаме.

Напоследък рядко ми се отдава възможност да се порадвам на един смислен сюжет, събран в рамките на малко повече от два часа. Все едно най-добрите сценаристи вече работят само в телевизията, а за киното остават онези, които имат да представят проекти за точки във висшето си образование. „Където пеят раците“ е базиран на литературна творба, както вече казах, но съм сигурен, че филмът ще изгради своята идентичност с времето. Едва ли ще препълни киносалоните в края на лятото, но съм готов да се обзаложа, че ще е заглавие, към което хората ще се връщат с удоволствие, както на стрийминг платформите, така и когато дойде време родните телевизии да го излъчат.

Оценката ми за филма е 9/10. Съветвам всички български продуценти, режисьори, сценаристи, актьори, оператори и сие да седнат, да го изгледат и да видят, че добро кино може да се прави и без стотици милиони, държавни субсидии, продуктово позициониране и т. н. „Където пеят раците“ е все едно български филм, ама че добър.


Поставете оценка:
Оценка 4.4 от 14 гласа.

Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Соваж бейби

    1 7 Отговор
    Само тлейлъра на филма ми стига за да не го гледам,скучна история умряла работа чак ми се преспа .Поредната боза от фермата наводнено е с такива банални и монотонни филми само артистите различни .Накрая след 10 години в затвора полицията намира убиеца и се извинят на невинния прекарал младоста си в затвор или обратно разследване 10 години и после намират труп или извършител действието във филма е само една гора сцената ,спомени като малко дете задължително агресивни съоченичи терор в училище бофффффффф

    Коментиран от #2

  • 2 ...

    5 2 Отговор

    До коментар #1 от "Соваж бейби":

    Грешиш.Заслужава си, книгата е страхотна.

    Коментиран от #4

  • 3 Книга

    5 1 Отговор
    Книгата е страхотно написана. За ден и половина я прочетох. " Боли и крещи" на моменти.
  • 4 Соваж бейби

    3 4 Отговор

    До коментар #2 от "...":

    Прочетох резюмето на книгата ,реших че нещо съм пропуснала .Много драма ,дори депресивно четиво съжалявам .Чак толкова не е моят стил ,съжалявам.Извинявай може да съм малко груба с отговора ми,не е хубаво човек да си ангажира съзнанието с толкова мъка и негатив , достатъчно ни е грижите и проблемите в живота да седнеш да чатеш или гледаш пак трагедия не си струва.Книга или филм е за релекас ,да излезеш за миг от реалността не и там човешки страдания ,или психопатски истории просто мое мнение.

    Коментиран от #5

  • 5 ...

    4 1 Отговор

    До коментар #4 от "Соваж бейби":

    А аз прочитайки я си казах - колко дребни неща ме разстройват, а колко мъка има по Света. Иначе на моменти книгата е тегава и излишно обстоятелствена, но показва силата на човешкия дух и Природата като учител. Хубава вечер!

    Коментиран от #6

  • 6 Соваж бейби

    4 0 Отговор

    До коментар #5 от "...":

    Най тъжните книги в живота ми бяха на
    Едмондо Де Амичис -"Сърце" и Хектор Мало -"Без дом",предложение от майка ми, първата беше "Сърце" близо две седмици имах кошмари и плачех,... .После другият кошмар "Без дом" и до там голяма емоция , чувствителност влагам не знам ,всяка тъжна история като че ли я преживявам ,плача много и по телевизията когато гледам какво става войни,природни бедствия сънувам кошмари , не знам дали ще ме разберете.Просто си слагам бариера ,да живота и това което ни сполетява е страшно ,много сте прав/а съгласна съм с вас .Прекрасна вечер и на вас :...)Извините още веднъж ако съм била груба