Георги Еленков води Националния филхармоничен хор в програма с градуали и мотети

На 26 октомври в зала „България“ Националният филхармоничен хор ще зарадва почитателите си с градуали и мотети от няколко епохи. Диригент на концерта е Георги Еленков, с когото елитният състав ще представи творби на Брукнер, Куртаг, Менделсон, Брамс, Оливие Месиан и др.

Солисти на вечерта са Светлин Христов – орган и Ивайло Донков – тенор. Концертът е със специалното участие на тромбонистите Минчо Томанов, Явор Костов и Петър Каракашев.

Националният филхармоничен хор изгражда авторитета си на представителен национален изпълнителски колектив. Създаден през 1944 г., той съществува самостоятелно като Българска хорова капела до 1981 г., след което се присъединява към състава на Софийската филхармония. Състои се от професионални певци. Получава висока оценка за изключително богатата си изпълнителска и звукозаписна дейност в авторитетни фирми и радиа, важна заслуга за която има дългогодишният му главен диригент Георги Робев (1960-2002).

Изпълнява музика от църковно-славянските образци, през барок до романтизъм и оттам през целия ХХ век до най-нови творби. Важна част от него са произведенията от български композитори, в по-голямата си част, написани специално за състава.

Многократно хорът доказва равнището си по сцените на Европа, Америка и Азия. В-к “Фигаро” отбелязва събитията като “превъзходно постижение със страст, което предизвиква възторг”. Знаменателно в историята на колектива е изпълнението на “Песните на Гуре” от Шьонберг под диригентството на Зубин Мета на Флорентинския международен фестивал (1986). Филхармоничният хор участва редовно във водещи европейски международни фестивали.

През годините свой професионален почерк оставят и диригентите Димитър Русков (до 1965 г), Васил Арнаудов, Методи Матакиев, Крикор Четинян, Люба Пешева, Илия Михайлов. От септември 2015 до септември 2022 главен диригент на хора е Славил Димитров. За високите си професионални постижения Националният филхармоничен хор е удостоен със „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци (1977), три високи държавни отличия (ордените „Георги Димитров”, „Народна Република България” първа степен и „Девети септември”), наградата „Кристална лира“ (2016) и приз от класацията „Музикант на годината“ (2016).

Георги Еленков е диригент с разнообразна практика – от изпълнител на църковнославянска музика, продуцент и диригент на приложна музика, продуцент в Националното радио, преподавател по дирижиране в Музикалната академия със защитена дисертация и публикационна активност. Еленков се дипломира в Националната музикална академия с Хорово дирижиране (2003-2007) и Оперно-симфонично дирижиране (2004-2008). Участва в майсторски клас по хорово дирижиране на проф. Фред Столцфус (Илинойски университет). Участва през резлични периоди като певец в църковни хорове („Покров Богородичен”, митрополитската катедрала „Св. Неделя”, хор Йоан Кукузел-Ангелогласният, формация Аноним), с които участва на редица фестивала и концертни програми.

От 2013 г. дирижира по покана в смесения хор на църквата „Св. Александър Невски”, Осъществява различни теоретични и артистични проекти: лектории, концерти, звукозаписни инициативи, авторски предавания в програма „Христо Ботев” и др. В качеството си на музикален продуцент в Българското национално радио от 2012 Еленков участва в реализирането на концертни проекти и студийни записи.

От 2008 г. преподава дисциплината „Основи на дирижирането“ към катедра „Дирижиране” в Музикалната академия, както и предмета „Църковна музика и богослужебен ред” като щатен асистент (от 2020) и главен асистент по Хорово дирижиране (от 2021).

Тематичното посвещение на концерта е в духовния жанр на католическото богослужение. От момента на възникването си в ранната ренесансова музика и впоследствие градуалите и мотетите претърпяват трансформация, при която от идеята за жанра се съхранява само споменът за историческата му роля. Градуалът, например, от соло певчески епизод, изпълняван от дякона, стоящ на стъпалата на амвона в богослужението преди Х век, се превръща в многогласен. Счита се, че мотетът възниква през XII—XIII в. във Франция. Постепенно мотетът се трансформира през всички епохи, вкл. и през ХХ-ХХІ век, като се променя съдържанието и всички изразни средства.