Лия Петрова и Мартин Цонев партнират на националния оркестър в София и Русе

Нa 23 март доайенът на диригентското изкуство у нас маестро Георги Димитров ще поведе Софийската филхармония с програма от творби на двама колосални композитори - Модест Мусоргски и Aлександър Глазунов. Солисти на вечерта са виртуозната цигуларка Лия Петрова и известният бас Мартин Цонев.

Програмата:
Модест Мусоргски – Встъпление към операта „Хованщина“
Модест Мусоргски – Песни и танци на смъртта
Александър Глазунов – Концерт за цигулка и оркестър в ла минор, оп.82

Със същата програма на 25 март националният оркестър ще гостува и в Русе на международния фестивал „Мартенски музикални дни“.

Ярък представител на „Могъщата петорка“, Модест Мусоргски е може би най-необикновената творческа личност на своята генерация. Неговите новаторски търсения в хармонията, колорита, вокалния стил (оперите „Борис Годунов” и „Хованщина”, песенните цикли „Без слънце”, „Песни и танци на смъртта”, Симфоничната картина „Нощ на голия връх“) и ярката изобразителност привличат навремето вниманието на Дебюси, който дори го счита за един от предтечите на импресионизма. Отказал се от привилегиите на своя дворянски произход, Мусоргски се отдава изцяло на композиторското си призвание, но живее твърде бохемски, рано умира, оставяйки повечето си произведения недовършени или само в нахвърляни скици. Благородната мисия да довърши и публикува наследството на своя приятел и съмишленик поема Николай Римски–Корсаков, благодарение на когото творбите на Мусоргски не само достигат до аудиторията, но и трайно навлизат в световния оперен и симфоничен репертоар като кулминации на руската музика на ХІХ век.

Още на 16-годишна възраст Александър Глазунов представя пред публика първата си симфония, демонстрирайки ранното и изненадващо хармонично развитие на своя изключителен талант. Ученик на Балакирев и Римски-Корсаков, музикален наследник на „Могъщата петорка“, той изучава с голямо внимание и творчеството на Чайковски (който от своя страна също оценява високо способностите на младия си колега). Стилът на Глазунов обединява най-добрите традиции на руската музика – епична сила и жива емоционална изразителност, бляскава оркестрация и дълбочина на симфоничното развитие. А балетната му музика продължава традицията на „симфоничните балети“ на Чайковски.

Биографии на солистите:

Лия Петрова се превърна в откритие на международната сцена през 2016, когато спечели първата награда на конкурса „Карл Нилсен“ в Дания, ръководен от Николай Шепс-Знайдер. Две години по-късно тя записа за Orchid Classics Концерта на Нилсен и Първия концерт на Прокофиев с Филхармонията на Одензе и естонската диригентка Кристина Поска. Този първи албум ѝ спечели признанието на международната преса – Лондонският „Sunday Times“ се възхищава на нейния „прекрасен звук – зрял и сребрист, изразен с величествена широта“, „Pizzicato“ в Германия също квалифицира звука ѝ като „сребрист и чист“, а „Gramophone“ възхвалява изключителното ѝ „ тонално разнообразие в чудесен диск“. „The Strad“ е впечатлен от нейната „естествена виртуозност“, а списание „Classical Music“ намира интерпретацията ѝ на концерта от Нилсен за „изумително добра“ и „силно лирична“.
Като солист Лия Петрова е гост на Оркестъра на Париж, Филхармоничния оркестър на Радио Франс, Филхармонията на Люксембург, Симфоничния оркестър на Антверпен, Филхармоничния оркестър на Нидерландското радио, „Symfonieorkest Vlaanderen“, Шатскапеле – Ваймар, Филхармонията на Монте Карло, Брюкселската филхармония, Северогерманската филхармония, Националните оркестри на Лион и Бордо, „Kansai Philharmonic“, Националния оркестър на „Pays de Loire“, Оркестър „Sinfonia Varsovia“, Симфоничния окестър на Одензе. Работи с водещи диригенти като Елим Чан, Станислав Кочановски, Дънкан Уорд, Филип Херевеге, Кшищоф Пендерецки, Николай Знайдер, Мажена Дякун, Ян Тортелие, Сиан Джан, Ариане Матиак, Роберто Минаси, Кристофър Уорън Грийн, Михаел Табачник и Хесус Лопес Кобос. Свири редовно камерна музика с френския носител на Първа награда от конкурса „Чайковски“ – Александър Канторов и си партнира с множество прекрасни музиканти като Беатрис Рана, Еманюел Паю, Пабло Ферандес, Марта Аргерич, Юрий Башмет, Миша Майски, Рено Капюсон, Огюстен Дюме, Джеймс Енес, Николас Ангелич, Франк Брейли, Юджа Уанг, Жерар Косе, Антоан Тамест, Бруно Филип, Орелиен Паскал и Готие Капюсон. Лия Петрова е редовен гост на фестивалите за камерна музика Мекленбург-Ворпомерн, Рейнгау, Лудвигсбургер Шлос, Великденския фестивал в Екс-Ан-Прованс, „ La Folle Journée“ – Нант, „La Roque d’Anthéron“ и „Rencontres Musicales“ – Евиан.
През януари 2020 Лия издаде първия албум от новото си сътрудничество с лейбъла Mirare – творби на Бетовен, Барбър и Бритън в съвместно изпълнение с пианиста Борис Кузнецов. През 2021 излезе втори диск, включващ концерта за цигулка на Бетовен и рядко изпълнявания концерт K 271 на Моцарт, известен като № 7, с Жан-Жак Канторов и „Симфония Варсовия“ . Тези албуми, заедно с вече издадените от Orchid Classics концерти на Нилсен и Прокофиев (със Симфоничния оркестър на Одензе, дирижиран от Кристина Поска), получиха единодушните похвали на критиците от цял свят.
Лия Петрова е родена в България в семейство на музиканти и е учила при Огюстен Дюме в Брюксел, Антие Вайтхаас в Музикалната академия „Ханс Айслер“ – Берлин и Рено Капюсон във Висшето училище по музика – Лозана. Понастоящем живее в Париж. Свири на Hellios – великолепен инструмент, произведен в Кремона през 1735 от ученика на Страдивариус Карло Бергонци, щедро предоставен ѝ от частни спонсори.

Мартин Цонев е артист с 27 годишна смеждународна кариера. Роден в Русе. Завършва НУИ“В.Стоянов“ Русе при Г.Делиганев и Музикалната Академия в София при Б. Карнобатлова. Следват специализации- стипендия в Университета в Грац и интернационалното оперно студио в Амстердам.
Само 23годишен, второкурсник в ДМА София, Цонев прави професионален дебют като Дон Базилио на сцената на Русенка опера.(1996г.) А на 27г. Прави първият си Атила на Верди в Ротердам. През 2000а г. Мартин Цонев става солист на Фолксопер Виена и участва в легендарни постановки( Хари Купфер), оперни певци ( Йохан Ковалски) и диригенти ( Томас Хенгелброк) и много други.
От 2003г. е солист на Операта в Бон, където изгражда внушителен репертоар: от Предкласиката през Класиката и Романизма до Модерните оперни заглавия.
Пее още в Националната Опера Амстердам(с Робърт Ллойд, Пиер Ауди, Филип Русе), Концертгебау Амстердам. Прави запис и спектакли в супер постановките на арената „Опера в Ахой“ - Ротердам,“Трубадур“, „Набуко“ (с Олга Романко, Елизабетта Фиорилло, Игнасио Енсиняс,).
През 2006г. е поканен лично от легендарния тенор Луиджи Алва за ролята на Дон Жуан в Националната Опера на Перу. Гостува многократно в Опера Берлиоз , Монпелие и Зала „Плейел“ в Париж като Мефистофел, Рамфис и др. Прави запис на „Федра“,Пицети за Радио Франс.
Испанката публика мнгогокатно се наслаждава на българския бас в ролите му на Спарафучиле, Дон Жуан и участията вРеквием на Верди.
През 2010 пее на легендарният Залцбургски фестивал в „Лулу“от А.Берг (режисьор Вера Немирова)с Виенската филхармония, диригент Марк Албрехт. С Патриция Петибон, Франц Грундхебер и др.
На сцената на Софийската опера Цонев дебютира в ролята на Вотан в „Рейнско злато“ на Вагнер (режисьор Пл.Карталов и диригент Павел Балев). Следва „Валкюра“ и през 2012 г.„Зигфрид“. Следват покани и участия за „Пръстенът на Нибелунгите“ в Рига, Фюсен, Нюрнберг и Рим (с Кирил Петренко) и Балшой театър Москва със Софийската опера и балет. Неговият Вотан, в тази първа в историята на Балканският полуостров Тетралогия на Вагнер е посрещнат с възторг както от българската публика така и от италианската, и германската специализирана преса.
Следват множество покани от националната опера- 1во изпълнение за България на Опера Ганде на Майербер „Роберт Дяволът“(Бертрам), Атила на „Сцена на вековете“ на Царевец Борис „Борис Годунов“ в София и др.
През 2012 печели германската ЕХО Класик Награда за записа на операта „Ирелое“ на Ф.Шрекер заедно с „Бетовен оркестър“.
Номиниран трикратно от немската музикална критика за най-добър оперен артист за ролята си на Лепорело от „Дон Жуан“. Номиниран за наградата „Златен Фауст“ заедно с постановката на Д.Хилсдорф на „Джефта“ Хендел.