Недялко Славов: Обезлюдяването не е на селото, а на българската душа

„Обезлюдяването не е на селото, обезлюдяването е на българската душа. Това обезлюдяване идва с губенето на вярата. (Томас) Елиът, в който всички се кълнат, го е казал простичко – цялата култура на западния свят, се гради върху християнството. Изгубим ли го, губим културата, нещо, което се вижда и днес. Камбана, вяра, обезлюдяване – това са единосъщни процеси на губенето на Бог в нас.”. Това заяви писателят Недялко Славов – автор на романа „Камбаната” в предаването „Денят на живо” по NOVA NEWS ден преди Възкресение Христово.

В отговор на коментара, че мнозина интелектуалци са извън големите градове, Славов обясни, че един метрополис не дава особени поводи за дълбочина на мисълта и това е така навсякъде по света. „В столиците обикновено има много тестостерон, много битка, много политика, много пари – все неща, които не са пряко свързани с мъдростта”, каза Славов.

„Мъдростта е състояние, което се достига от различни хора на различна възраст. Голямата трагедия на поетите е, че те достигат първи до нея и оттам нататък започват да я търсят или я губят. Големите колизии са, когато разберат, че повече няма изкачване. При балетристите е по-друго. А при земните хора мъдростта е ежедневие”, обясни писателят.

„Мъдростта е част от нормалността”, категоричен е той.

Писателят обрисува дуалността на човешката природа. „Материалният човек и духовният човек са две състояния на едно драматично създание. В материалния човек надделява самочувствието, че той е по-голям от Този, Който ни е създал”, обясни Славов.

„Материалният човек рови, за да промени самия себе си, а ние сме Божий творения, ние сме творения на един много велик, необозрим, единосъщен творец”, каза писателят. „Не си прави и грам илюзия, че може да промениш нещо в себе си без знанието на Бога”, категоричен е Славов.

Споменавайки дните от Страстната седмица, той обясни, че всеки ден в тази седмица, се случва нещо, което се е случвало и в нашия, човешки живот. Според него не бива да се слага абсолютна черта между материалното и духовното, защото материалният човек е тленен, в крайна сметка остава духовното. „Трябва да се кротнем, да погледнем това, което ни е дал Господ – той ни е изгонил в рая, това е светът”, каза Славов.

„Материалният човек умишлено или не марширува към социалните теории, към всички утопии, които му дават някаква сигурност – социализма, фашизма, глобализма. Материалният човек е пратил Христос на Голгота”, каза писателят.

Според него, ако не е бил Юда, е щяло да се намери друг предател. „Смъртната присъда е произнесена от тълпата. Атеизмът е състояние на тълпата”, обясни Славов и даде пример, че по време на СССР там са съборени 4 000 храма.